Решение № 568 от 07.12.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Плевен , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Съдия:

Жени Н. Стойчева

Весела Л. Сахатчиева

Рени М. Спартанска като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско дело № 20204400500634 по описа за 2020 година

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №600 от 08.06.2020г., постановено по гр.д.

№530/2020г.по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР Главна дирекция „***“,гр.София, бул.”***”№1 е осъдена да заплати на В. В. С.,ЕГН ********** следните суми:- сумата 1263,01 лв.,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г.,получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба- 31.01.2020г.до окончателното ѝ изплащане;-сумата от 290,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на ИМ/01.04.2017г.31.01.2020г./,както и сумата 150 лв.,направени по делото разноски.Със същото решение на ПРС на основание чл.38 ЗА Главна дирекция „***“, гр.София, бул.”***”№ 1 е осъдена да заплати на адв.П.Л.П. от АК Плевен сумата от 618,41лв.,представляваща адвокатско възнаграждение.С решението на ПРС на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „***“гр.София,бул.“***“№1, е осъдена да заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 100 лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***”,представлявана от директора Х.Т. чрез юрисконсулт Г.Р. ,с която същото се обжалва изцяло като неправилно.Въззивникът счита за неправилен изводът на съда,че след 1 като норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 0,143 , предвидена в отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г.не е предвидена в следващите наредби ,е налице празнота в закона.Посочено е,че за служителите на МВР действа Наредба №8121з776/29.07.2016г.,издадена на осн.чл.187 ал.9 във вр.ал.8,чл.187а ал.4 и чл.188 ал.1 от ЗМВР,че ПРС неправилно е приложил като обща уредба тази в КТ,респ.НСОРЗ.Посочено е ,че за държавните служители,чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима,тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки– продължителност на нощното работно време,по-малка от дневното и трудово възнаграждение,заработено по трудови норми.Изложени са доводи,че с оглед спецификата на функционалните задължения на държавните служители по чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР ,в случая е налице общ закон- Закона за държавния служител и специален закон -ЗМВР,които регламентират една и съща материя,а именно работата на държавни служители,че Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация/ДВ бр.49/2012г.в сила от 01.07.

2012г./приета на осн.чл.67 ал.3 от ЗДСл.също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен.Посочено е,че чл.187 ал.3 ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа,за разлика от чл.140 ал.1 КТ, където нощният труд е ограничен до 7 часа,че дори да бъде приложен механизма на чл.9 ал.1 НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен се получава коефициент 1 /8:8/ и няма законово основание за прилагане на друг различен коефициент.Твърди се ,че ПРС необосновано е приел ,че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя служителите на МВР в понеблагоприятно положение от др.държавни служители и от лицата,работещи по трудово правоотношение.Твърди се,че в чл.178 ал.1 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения на държавните служители и тяхното изплащане,а отделните видове допълнителни възнаграждения за държ. служители в МВР са посочени изрично в тази разпоредба,съответно Наредба №8121з-776/29.07.2016г.определя реда за отчитане на работното време,а специалната уредба дерогира общата.В жалбата въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.46 ал.1 ЗНА,като счита,че нормите на цитираната Наредба на МВР за държавните служители ,регламентиращи отработеното време между 22.00 и 06.00ч.са ясни по смисъл ,отразяват волята на законодателя и няма необходимост от тяхното тълкуване.Посочено е,че предявеният иск за изплащане на възнаграждение за извънреден труд , формиран в резултат на умножение на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 ,както и искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава,са неоснователни.

В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенски РС и вместо него да постанови друго,с което да бъдат отхвърлени исковете.Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Изложени са доводи,че при определяне размера на адв.възнаграждение,съдът не е съобразил,че делото не е с правна и фактическа сложност и присъденото възнаграждение не е съобразено с минималния размер , съгласно Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адв. възнаграждения.Твърди се,че възнаграждението се определя на база материалния интерес,а не на броя на исковете,като в случая един от тях е акцесорен.В случай,че не бъде уважена въззивната жалба е направено искане да бъде намалено адв.възнаграждение , съобразно чл.36 от ЗА.В 2 съденото заседание на 18.11.2020г.,на което бе даден ход по същество не се яви представител на въззивника.

Въззиваемият В. В. С. чрез своя пълномощник адвокат П.П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно.Изложени са съображения за законосъобразност на направения от ПРС извод,че при липсата на специално правило ,което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисление на работното време относно държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ.В тази насока въззиваемият се позовава на решение на ВКС №311/08. 01. 2019г.по гр.д. №1144/2018г.на ІV г.о.Твърди се ,че при определяне на полагащото се за адвокат П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА,ПРС правилно е приложил разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г.за мин. размери на адв.възнаграждения.В заключение въззиваемият моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено. На осн.чл.38 ал.2 ЗА се претендира адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство и за въззивната инстанция,а ако решението на ПРС бъде частично отменено е направено искане за присъждане адв.възнаграждение, съобразно отхвърлената част на въззивната жалба.За съдебното заседание на 18.11.2020г.въззиваемият В.С. и неговият пълномощник адвокат П.П. не се явиха. Депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,като се поддържат съображенията, изложени в писмения отговор. Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно между страните е,че за процесния период 01.02.2017г.-31.12. 2019г.ищецът В. В. С. е заемал длъжността младши инспектор в група 02”Териториално обслужване и видеонаблюдение” на сектор Опазване на обществения ред в железопътния транспорт гр.Горна Оряховица на Зонално жандармерийско управление гр.Горна Оряховица към Дирекция ”***” при ГД ”***” към МВР. Няма спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, като е полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано 3 сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

След подаване на въззивната жалба,в хода на въззивното производство е настъпило правоприемство относно въззивника.Със закона за изменение на ЗМВР /ДВ бр.60/2020г./в сила от 01.10.2020г.е изменен чл.38 ЗМВР и съгласно новата разпоредба на чл.38,т.3 ЗМВР се създава Главна дирекция ”***, специални операции и борба с тероризма”,а според чл.37 ал.2 ЗМВР главните дирекции са ЮЛ.Съгласно §83 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР/в сила от 01.10.2020/, създадената с този закон ГД”*** ,специални операции и борба с тероризма”е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Специализирания отряд за борба с тероризма и на Главна дирекция "***", свързани с дейността на или ползвани от дирекция "***".На това основание и съгласно чл.227 ГПК с определение на ПОС №981 от 14.10.2020г.бе заличен като въззивник Главна дирекция ”***”към МВР София и като въззивник бе конституиран правоприемника Главна дирекция”***,специални операции и борба с тероризма”към МВР София.

В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период 01.02.2017г.-31.12.2019г.е положил общо 1 271 часа нощен труд,който следва да бъде преизчислен с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 181,753 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1 101,42лв., ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на ИМ 31.01.2020г.до окончателното й изплащане.На осн.чл.86 ЗЗД се претендира и обезщетение за забава в размер на 80лв.върху главницата за същия период.По реда на чл.214 ал.1 ГПК ищецът е направил увеличение на така предявените искове, допуснато от ПРС.

В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови смени,вкл.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно.За периода от 01.04.2015г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016г.по адм.д.№5450/2016г. От 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен.Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица.Поради 4 различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за процесния период ищецът е положил общо 1 269 часа нощен труд,който не е преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.

Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1450,467 часа,като разликата от 181,467 часа представлява извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд при средна ставка 6.96лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец се равнява на възнаграждение в общ размер на 1 263,01лв., изчислено с увеличение 50% за извънреден труд.Обезщетението за забава , изчислено от първо число,следващо тримесечието до завеждане на ИМ е в размер на 240,04лв.До тези размери ищецът е направил изменение на исковете по реда на чл.214 ал.1 ГПК,прието от съда в съдебното заседание на 03.06.2020г.