Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 425 от 18.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 236/2026
Вид
Определение № 425
Подписан
18.03.2026
В сила
18.03.2026
Състав
Ивелина Солакова, Силвия Пантелеева, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Велико Търново, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500236 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Р., чрез адв. А. Д., против Определение № 325/19.02.2026 г. по гр.д. № 411/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното определение В. Р. е освободена частично от заплащане на дължимата държавна такса от 342,73 евро, а именно - до размер от 241,73 евро и напълно от заплащането на разноски по гр.д. № 411 /2026 г. на ВТРС, като е признато, че тя няма достатъчно средства за заплащането им. С подадената частна жалба се обжалва определението в частта, в която първоинстанционният съд е отказал да освободи ищцата от заплащане на държавна такса до пълния й размер от 342,73 евро. Заема се становище за неправилност на определението, като се твърди, че доходите на жалбоподателката са за осигуряване на издръжка на четиричленно семейство, вкл. за двете й малолетни деца. Твърди, че семейството й обслужва значителен брой кредити /по над 40 договора/, което допълнително намалява реалните средства за издръжка, с които разполага. Заявява, че има собствено жилище, но не живее в него, защото има учредено право на ползване на баща й, поради което и същото се обитава от родителите й. Представя трудов договор и допълнително споразумение към него, както и справка от имотния регистър.

Моли определението да бъде отменено в обжалваната част, като В. Р. бъде изцяло освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения срок и изхождаща от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува неизгодния за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност акт на съда по изричната разпоредба на закона /чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК/, 1 поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Р. срещу „Профи кредит България“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 40026975992, а в условията на евентуалност – на клауза в раздел 6 от Договор за потребителски кредит № 40026975992 в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“ и относно размера на възнаградителната лихва, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1029,77 евро, ведно със законна лихва за забава. С молбата е направено искане за освобождаване от държавна такса и разноски за производството.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че отправената молба за освобождаване от държавна такса за производството се явява частично основателна. Съдът е приел, че ищцата не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в пълен размер, която възлиза на 341,73 евро /300,54 евро по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД и 41,19 евро по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД/, тъй като тя и съжителстващият с нея получават общо 1247 евро от трудови възнаграждения /в нетен размер/. От друга страна, съдът е приел, че ищцата живее в собствено жилище, не е декларирала да е задължена за издръжка към лица, имащи право по закон на такава, млада е - на 36 г., в трудоспособна възраст, не е декларирала заболявания, изискващи средства за лечение. С оглед горното, съдът е освободил частично ищцата от заплащане на дължимата държавна такса до размер от 241,73 евро, като дължима е останала ДТ от 100 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от такси и разноски се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с достатъчно средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимите такси или разноски.

При съобразяване на относимите към искането обстоятелства и при съобразяване размера на дължимата държавна такса от 100 евро, за която ищцата не е бил освободена, съдът намира, че не са налице предпоставките чл.

83, ал. 2 ГПК за нейното освобождаване от внасянето на така посочената 2 държавна такса. Видно от приложената към исковата молбата декларация, молителката е в трудоспособна възраст, като същата е трудово ангажиран и получава трудово възнаграждение в минимален размер. Освен това, в представената по делото декларация за материално положение и имотно състояние е посочено, че същата живее на семейни начала с бащата на двете си малолетни лица, който също получава трудово възнаграждение отново към минималния размер на страна – в размер на 766 евро нетен размер. В тази връзка, макар ищцата да има две малолетни деца, то очевидно средствата за издръжка на домакинството се осигуряват и от двамата родители. На следващо място, от декларацията и приложените към въззивната жалба доказателства се установява, че ищцата притежава недвижим имот, за който е учредено право на ползване и се обитава от нейните родители. Въпреки това, по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на наем относно обитаваното от жалбоподателката жилище, което съдът да съобрази в настоящото производство.

Предвид изложеното, макар ищцата да не разполага със значителни доходи или имущество, съдът намира, че с оглед размера на държавната такса от 100 евро, същата разполага с финансовата възможност да заплати посочената сума. Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, че ищцата реално получава много по-малко средства, тъй като изплаща над 40 кредита, доколкото тя самата се е поставил в неблагоприятно финансово положение.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна, като първоинстанционното определение, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 325/19.02.2026 г. по гр.д. № 411/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта, в която искането на В.

Р. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 100 евро е оставено без уважение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3