Решение № 3686 от 11.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3686 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20211100509660 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20100138/20.04.2021г. по гр.д. № 79460 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 170-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2034061/17.12.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 14.12.2018г. от П. К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* бл. ******* вх.В срещу Е. К. Е., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 33 с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , за признаване за установено, че Е. К. Е., ЕГН ********** дължи на П. К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 1390,95лв. представляваща неплатена сума по договор за потребителски кредит № 3024002263/27.09.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 38459/2018г. по описа на СРС.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25081445/12.05.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 11.05.2021г. от ищеца П. К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* в частта, в която 1 исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че в случая нормите за банковото кредитиране включително и тези по чл. 60 от Закона за кредитните институции били неприложими. В случая съгласно чл. 12.3. от ОУ предсрочната изискуемост на задълженията настъпвала автоматично. В хода на производството се установило, че ответникът не може да бъде намерен на адреса му, следвало да се приложи чл. 235, ал.3 от ГПК, чрез особения представител на ответника била връчена поканата за предсрочна изискуемост. Отделно всички вноски по договора били с настъпил падеж към 20.09.2018г. и на това допълнително основание исковете били основателни. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете Е. К. Е., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. В случая както договора, така и допълнителното споразумение били недействителни, не били подписани от представителя на ищеца, не били посочени дата на договора и крайния срок , документите за плащания не доказвали редовността им, не били посочени условията за прилагането на лихвения процент, ГПР надвишавал допустимия размер. Таксите за допълнителни услуги били за управление на кредита и били нищожни поради противоречие с чл. 10, ал.2 от ЗПК, не било ясно как са формирани договорната лихва и ГПР и клаузите били нищожни. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба в вх. № 2034061/17.12.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 14.12.2018г. от П. К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* бл. ******* вх.В срещу Е. К. Е., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 33 с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , за признаване за установено, че Е. К. Е., ЕГН ********** дължи на П. К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 1390,95лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.06.2018г., до изплащането й, представляваща 2 неплатена сума по договор за потребителски кредит

№

3024002263/27.09.2017г., от които 600лв. главница по договора за кредит, 130,40лв. възнаградителна лихва по договора за кредит; 660,55лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 38459/2018г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че на 27.09.2017г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за 600лв., предоставена му била сумата, уговорени били възнаградителни лихви от 41,17% в размер на 130,40лв. за срока на договора, сключено било и допълнително споразумение за допълнителен пакет услуги възнаграждението за което било 660,55лв. срок за плащането на сумите бил 11 месеца на месечни вноски с падеж 20-то число, длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и дължал процесните суми, вземанията за които били предсрочно изискуеми считано от 23.01.2018г. съгласно чл. 12.3. от ОУ.

Оспорил е възраженията на ответника, при сключването на договора на ответника му била предоставена цялата преддоговорна информация и той се бил съгласил с клаузите. Допълнителните услуги целели спокойствие на длъжника и възможността му да се справи с неблагоприятни ситуации, пакетът се закупувал по избор , не бил задължителен, възнаграждението било уговорено не за предоставянето на услугите, а за възможността длъжникът да поиска промяна на договора за кредит Договорът отговарял на изискванията на чл. 11 от ЗПК, ГПР било определен съобразно изискванията му, нормално било договорната лихва да е по-висок от този по банкови кредити, защото ресурс за небанкови институции бил по-скъп. Нито лихвата нито ГПР надвишавали допустимия от закона размер, нямало противоречие на добрите нрави.

Ответникът Е. К. Е., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че както договора, така и допълнителното споразумение били недействителни, не били подписани от представителя на ищеца, не били посочени дата на договора и крайния срок , че ще се плаща по погасителен план, документите за плащания не доказвали редовността им, не били посочени условията за прилагането на лихвения процент, ГПР надвишавал допустимия размер. Таксите за допълнителни услуги били за управление на кредита и били нищожни поради противоречие с чл. 10, ал.2 от 3

ЗПК, не било ясно как са формирани договорната лихва и ГПР и клаузите били нищожни. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.

По делото е приложено заповедно дело № 38459/2018г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3047144/12.06.2018г. . е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Е. К. Е., ЕГН ********** да заплати на П. К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* сумата от 1390,95лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.06.2018г., до изплащането й, представляваща неплатена сума по договор за потребителски кредит № 3024002263/27.09.2017г., сумата от 30лв. такса и сумата от 8,80лв. мораторна лихва за забава , дължими по този договор, както и съдебни разноски от 178,60лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 14.11.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и иск е предявен на 14.12.2018г. с искова молба, изпратена по пощата на 14.12.2018г.

По делото с а приети искане за отпускане на кредит, , декларации, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, договор за потребителски кредит

№

3024002263/27.09.2017г., споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги от 27.09.2017г., погасителен план, носещ подпис за потребителя, Общи условия, носещи подпис за представител на страните по него, съгласно които П. К.Б.” ЕООД се е задължило да предостави на Е. К. Е. кредит от 600лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 11 месеца с падеж на вноска 20-то число на месеца, да плати договорна възнаградителна лихва от 41,17% годишно в размер за срока на договора от 130,40лв, при годишен процент на разходи от 49,88%, отделно да заплати и възнаграждение от 660,55лв. на вноски от по 60,05лв. за същия срок за допълнителни услуги –приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж ; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични вноски. Съгласно чл. 12.3. от Общите условия при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на предсрочна 4 изискуемост на задълженията без да е нужно изпращане на уведомление за същото. В погасителния план са посочени конкретни падежи на всяка от 11-те вноски, размер на главница и на лихва по всяка вноска както по договора за кредит, така и по споразумението за допълнителни услуги.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца е посочило, че няма данни за погасяване на задълженията по договора.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 79 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съдът приема за установено по делото, че на 27.09.2017г. страните са сключили писмен договор за кредит и писмено споразумение за допълнителни услуги при Общи условия, съгласно които П. К.Б.” ЕООД се е 5 задължило да предостави на Е. К. Е. кредит от 600лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 11 месеца с падеж на вноска 20-то число на месеца, да плати договорна възнаградителна лихва от 41,17% годишно в размер за срока на договора от 130,40лв, при годишен процент на разходи от 49,88%, отделно да заплати и възнаграждение от 660,55лв. на вноски от по 60,05лв. за същия срок за допълнителни услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж ; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични вноски с уговорено в чл. 12.3. от Общите условия при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни да настъпи автоматично прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията без да е нужно изпращане на уведомление за същото. Приетите по делото писмени доказателства носят подписи за страните по тях и установяват подписването на горепосочените договор и споразумение на 27.02017г.

Същеврменно, съдът приема, че по делото не е установено валидно постигнато съглашение по договора за кредит в частта за плащане на възнаградителна лихва. Действително, съгласно договора дължимост на такава е уговорена в размер на 41,17% годишно при ГПР от 49,88%. Така уговорената клауза по договора съдът приема че противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основаниена чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД .