Решение № 49 от 19.05.2022, Районен съд - Никопол
- Съд
- Районен съд - Никопол
- Дело
- Гражданско дело 66/2021
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 19.05.2022
- Състав
- Биляна Силвионова Кисева
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Никопол, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20214420100066 по описа за 2021 година
В НРС е постъпила ИМ от М. А. М., с ЕГН: ********** от гр.Плевен по настоящем в затвора гр.Белен против А. М. А., ЕГН*** адрес в гр.***, ул.“***“№5.В молбата се излага, че ищеца от м.октомври 2017г. изтърпяването на наказанието в затвора гр.Белене било прекъснато за лечение. Имал приятел, който бил собственик на кафе-аператив в гр.Плевен, което посещавал и там се запознал с ответницата А. А., която по това време работела като сервитьорка. В разговорите по между си се разбрали А. да намери помещение в гр.Гулянци, в което да отворят съвместно заведение. За ремонта и обзавеждането на заведението ищеца бил дал пари на А. А. в размер на 18 000 лв., но до отваряне на въпросното заведение така и не се стигнало.твърди, че от тази сума А. му била върнала сумата от 2 500 лв. Моли съда да осъди А. М. А. да му заплати сумата 15 500 лв., като обезщетение за нанесени вреди от Непозволено увреждане представляващо измама и лихва за забава от месец ноември 2017г. до изплащане на цялата сума в размер на 3600 лв.
В срока по чл.131 ал.2 от ГПК, ответника подал отговор, в който твърди, че А. А. действително познавала ищеца М. М. и през периода 2017г.2018г. ищеца бил превел по сметка на ответницата сумата от 12 500 лв., но тези пари не били дадени в заем и нямали уговорка да бъдат върнати. Твърди, 1 че не са били дадени и с уговорка за общ бизнес между двамата.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :
От твърденията на страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД – неоснователно обогатяване в следствие на отпаднало основание за сумата от 15 500 лв. и лихва в размер на 3600 лв.
От разпитаните по делото свидетели Д., К. и Д., става ясно, че през 2017г. А. А. е работила като сервитьорка в гр.Плевен. Началото на ноември започнала да се прибира с лек автомобил марка „***“. Като казала на родителите си, че автомобила бил на приятеля й, който бил в Германия.
Декември месец същата година напуснала работа и се прибрала в гр.Гулянци, където решила да открие заведение. Родителите на А. решили да й помогнат, като дали 3000 лв. на А. А. за ремонт на помещението. За помещение в гр.Гулянци 2017г. е правен търг, но никой не се е явил и помещението не е било отдадено под наем.Ключове от помещението са били дадени на А. А., за да направи оглед на помещението. В последствие 2021г. е обявен нов търг и помещението било отдадено под наем, но не е на А. А., а друг човек от гр.Гулянци. Тези данни се установяват и от изпратената справка от Община гр.Гулянци. Ответницата А. А. била закупила мебели за бъдещото заведение: дивани, маси столове, табуретки, телевизор, кафе-машина. От представената по делото стокова разписка от ЕМ Дизайн гр.Плевен с получател А. А. е видно, че ответницата на 01.12.2017г. е получила следните стоки: 2 бр.диван Ния; 2 бр. диван лоби Ева, 2 бр. фотьойл лоби Ева и 10 бр. табуретки цилиндър, като всички стоки са на обща стойност 1547 лв. Мебелите, които А. била закупила за заведението били предадени на неустановени лица, на които ищеца М. М. ги бил продал. От твърденията на М. освен мебелите посочени в стоката разписка бил закупени около 5-6 малки масички и ниски малки кожени столове, които били около 10-15 бр., но за тези мебели няма представен по делото документ за закупуване. Свидетелката К. Твърди, че лично е дала на М. А. сумата от 5000 лв., за д аги остави на мира.
От представената справка на РУ-Гулянци става ясно, че на 21,02,2018г. е постъпил сигнал от К., по който била извършена проверка от 2 служители на РУ-Гулянци, които след разговори с К. и А. А., са издали протокол за предупреждение на М. А. и го изпратили за връчване в Затвора гр.Белене.
От разпита на св.С., става ясно, че той също е посещавал ищеца М.
М. в затвора гр.Белене, за да му върне 4 00 лв., които бил получил за капариране на къща в с.Гривица от името на ищеца. След него към края на свиждането дошла и А. с някакво друго момиче и пред него М. й бил дал 200 лв. за шофьора, който ги докарал и 1500 лв., но за тях не разбрал за какво са.
От разпита на свидетелката Ц. В. става ясно, че Познава А. от 2016г., а М. от 2017г., като се запознала с него когато отишли с А. в Затвора гр.Белене при М..А. била отишла да вземе неговата кола, която била пред затвора и да я регистрира в КАТ. М. бил дал на А. пари за регистрацията, но не си спомняла каква сума и е дадена. След като излезли от затвора отишли да регистрират лекия автомобил. В. твърди, че знае А., че е ремонтирала в гр.Гилянци помещение, което щяло да бъде дискотека, тъй като един път е ходила там и те са боядисвали. Знаела, че заведението се прави с пари от М..
Твърди, че парите които М. е пращал на А. са превеждани по нейна банкова карта, като тя или гои е теглила и давала парите на А. или направо й давала картата да си ги изтегли. А. нямала банкова сметка затова ползвала нейната.
Като по тази сметка свидетелката твърди, че нямала нейни пари и не знае каква сума пари е пращал М.. Свидетелката В. е изплатила лично 3200 лв. от пращаните по нейната карта суми на ищеца М. М., като това обстоятелство се потвърждава и от ищеца. В показанията си свидетелката твърди, че е ходила само един път с А. в Затвора Белене при М..
По делото са представени 10 бр. Платежни нареждания за преведени суми в различни периода от М. А. М. по сметка на А. М. А. на обща стойност 13750 лв. / стр.51-62 от делото/ и пълномощно от М. А. М., с което е упълномощил А. М. А. да го представлява пред органите на КАТ гр.Плевен за регистрация на лек автомобил *** Ц-220.
При така събраните доказателства може да се направи извода, че действително между страните е имало уговорка ответника да вземе под наем, да ремонтира и да отвори заведение в гр.Гулянци. Като за тази цел М. М., като съдружник изпращал пари. Изпратените пари от М. А. на А. А. е в размер на 13 750 лв., допълнително били изпратени пари по сметка на нейна 3 приятелка - Ц. В. в размер на 3200 лв., който пари му били върнати от Ц. В..
Отделно в присъствието на свидетелите В. и С., М. А. е дал на А. 1500 лв. за регистриране на лек автомобил и 200 лв. за транспорта й при посещение в затвора. По делото не се събраха доказателства, каква сума е разходвала А. за регистрацията на автомобила, но ищеца по делото не твърди, че лекия автомобил не е бил регистриран, поради което съдът счита, че предадената сума от 1500 лв. е използвана за регистрация на автомобила на ищеца М. А.
М. и не следва да се връща от ответницата. Сумата от 200 лв. и е била дадена за транспорта до затвора, която тя е разходвала. Сумата която е приведена по сметката на св.Василева за А. А. е възстановена на ищеца и тя не се дължи.
От останала сума която е приведена лично на А. А. в размер на 13750 лв. от събраните по делото доказателства е предала на посочени от ищеца лица мебели на обща стойност 1 547 лв., която сума следва да се приеме, че е възстановена. Според твърденията на ищеца ответницата му била върнала и сумата от 1 500 лв., която също следва да се приспадне от общо преведената сума в размер на 13 750 лв. И на последно място съдът дава вяра на твърденията на св.К., че лично в присъствието на баща си и сина й е предала на М. А. сумата от 5 000 лв. От което следва, че от преведената сума по банкова сметка на А. А. в размер на 13 750 лв. следва да се приспаднат възстановените суми в размер на 8 047 лв. и остават не възстановена сума в размер на 5 703 лв.
При така установените фактически данни съд приема за установено, че разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, на неосъществено основание за това. По делото е установено, че основанието за получаване престираните сума е отпаднало, тъй като помещението което е следвало да се ремонтира и обзаведе като дискотека не е взето под наем и не е било отворено.Освен посочената сума в стоковата разписка за закупуване на обзавеждане в размер на 1547 лв. няма други доказателства за направени разходи по ремонт и закупуване на обзавеждане за обекта. Като се приспадне възстановената сума от ответницата и нейните родители в размер на 6500 лв. следва, че ответницата А. А. се е обогатила за сметка на ищеца със сума в размер на 5 703 лв., поради което ответника дължи връщането на получената на отпаднало основание сума на ищеца, за чиято сметка се е обогатила, като в останалата част до 15 500 лв. иска следва да бъде отхвърлен, като 4 неоснователе и недоказан.
Относно претендираната лихва в размер на 3600 лв., съдът счита, че следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установи, на първо място нито началния момент от който се дължи лихвата за забава, нито нейния размер.
При този изход на производството и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на НРС сумата от 228.12 лв. представляваща държавна такса по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. чл.55 ал.1, пр.2 от ЗЗД А. М. А., ЕГН*** адрес в гр.***, ул.“***“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на М. А. М., с ЕГН:
********** от гр.Плевен по настоящем в затвора гр.Белен сумата от 5 703.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 5703 лв. до 15 5000 лв., като неосновател и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от от 3600 лв., като неосновател и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК А. М. А., ЕГН*** адрес в гр.***, ул.“***“№5 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НРС сумата от 228.12 лв. представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________ 5