Определение № 1229 от 08.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1229 гр. София, 08.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Димитрова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „ПИРИН-ТЕКС“ ЕООД срещу Определение № 14/09.01.2025 г., постановено по т.д. № 11/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, седми състав, с което е прекратено производството по делото, поради липса на международна компетентност на сезирания Благоевградски окръжен съд.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 11.02.2025 г., а частната жалба е подадена на 14.02.2025 г.) от легитимирана да обжалва страна, срещу акт подлежащ на обжалване, чрез процесуален представител адвокат Е. Ц. Ц. с надлежно учредена по делото представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.51 от том І на първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 14.02.2025 г., представен с частната жалба.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното определение по съображение, че същото е постановено в противоречие с процесуалния закон. Поддържа неправилност на извода на първостепенния съд, че не е международно компетентен да разгледа спора, с който е сезиран по 1 съображенията подробно изложени в частната жалба. Позовава се на практика на СЕС.

Моли съда да отмени определението и да върне делото на Окръжен съдБлагоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-ответникът М. А. К. чрез своя процесуален представител адвокат К. с надлежно учредена представителна власт по делото, депозира отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна по подробните съображения изложени в отговора.

Моли съда да потвърди обжалваното определение и да присъда на ответника по жалбата сторените от него разноски.

От фактическа страна:

Окръжен съд гр.Благоевград е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за заплащане на неплатено възнаграждение по договор за изработване на мъжко облекло (с материали и по модел на възложителя ответник), за заплащане на цена за транспорт на облеклата, за заплащане на законна лихва за забава, предявени от „Пирин-Текс“ ЕООД срещу М. А. К., със седалище и адрес на управление в Република Гърция.

Видно от разменените между страните книжа, не са спорни следните факти и обстоятелства:, че между тях, при условията на трайни търговски отношения е сключен договор за изработка на мъжки облекла, мястото на осъществяване на самото производство на облеклата (гр. Гоце Делчев) и фактът, че стоките са били предадени от ищеца на трето лице превозвач, който ги е превозил до Гърция и ги е предал на ответника в гр.Солун.

При така изложените от страните твърдения и възражения, първоинстанционният съд е приел, че страните са уговорили място на доставка по смисъла на чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на територията на Гърция, което изключва международната компетентност на българските съдилища.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на 2 обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

По напълно аналогичен казус, е налице съдебна практика, на която се позовава и ответника по частната жалба, и първоинстанционния съд, обективирана в Определение № 60402/17.11.2021 г., ч.т.д.№ 1509/2021 г. на ВКС, І ТО, с което съставът на ВКС е посочил, че „съгласно последователната практика на СЕС, изразена както в посочените решения (т. 53 „Car Trim“, т. 23 „Wood Floor Solutions“, както и цитираната там практика) мястото на доставка по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „б“ от Регламент № 44/2001, респ. сега действащите разпоредби на чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 1215/2012, представлява автономен критерий за привързване, който изключва използването на нормите на международното частно право на държаватачленка на съда, както и на материалното право, което по силата на същите би било приложимо. Мястото на доставка следва да бъде определяно главно и преди всичко с оглед уговореното между страните място на доставка (т. 62 „Car Trim“), а едва при липса на такова – мястото, където е извършено физическото предаване на стоките. Съгласно решението на СЕС по дело С375/13 (т. 4 от диспозитива) при проверката на компетентността съгласно Регламент № 44/2001 не е необходимо да се извършват действия по събиране на доказателства във връзка със спорните факти, които са релевантни както за въпроса за компетентността, така и за съществуването на предявеното право, като сезираният съд може да провери международната си компетентност в светлината на цялата информация, с която разполага, включително с оглед твърденията на ответника, ако е необходимо.“

Съставът на ВКС е приел, че релевантни обстоятелства, са: сключеният договор и неговият предмет, мястото на осъществяване на самото производство на стоките и мястото на предаване на стоките.

Както е посочено по-горе от твърденията на страните изложени в исковата молба, отговора, допълнителната искова молба и допълнителния отговор, между тях не е спорно, че при условията на трайни търговски отношения е сключен договор за изработка на мъжки облекла, че мястото на осъществяване на самото производство на облеклата е в гр. Гоце Делчев, както и че стоките са били предадени от ищеца на трето лице превозвач, който ги е превозил до Гърция и ги е предал на ответника в гр.Солун. Цената на превоза 3 е заплатена от ищеца и същата се претендира с исковата молба.

Спорно е обстоятелството дали клаузата „EXW“ е включена в съдържанието на процесния договор, или на отделни доставки по същия с постигнато между страните изрично или мълчаливо съгласие или е едностранно включена от ищеца в издадените от него фактури, без да е приета от ответника.

Тази клауза е изрично оспорена от ответника както с отговора, така и с допълнителния отговор, като в последният изрично е посочено, че посочената от ищеца във процесната фактура за цената на изработените облекла клауза „EXW“ е едностранно избрана от него, не е приета от ответника и наличието й се опровергава от представените от самия ищец доказателства.

Следователно, противно на твърденията на частния жалбоподател, наличието на клауза „EXW“ е спорно между страните и не може да бъде изведено от факта, че ответникът е получил стоките по процесната фактура, подписвайки CMR-товарителницата и получавайки придружаващата го фактура, тъй като както е посочено в цитираното по-горе Определение на ВКС, което се споделя напълно от настоящия състав, никой от тези факти не е задължително свързан със съдържанието на тази клауза, респ. липсата на някой от тях да е несъвместима с клаузата. Като съществено е прието обстоятелството, че в случая се установява от представената от самия ищец CMR-товарителница, че изпращач на стоките е бил именно ищецът.

При липсата на други твърдения и доказателства договорът с превозвача да е бил сключен от друго лице (бил от ответника, било от спедитор по възлагане от някоя от страните по договора) за страна по договора за превоз следва да бъде приет ищецът (арг. чл. 4-5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки). Оттук при липсата на твърдения и доказателства за постигната между страните уговорка ищецът да организира превоза като втора услуга, отделно и независимо от основната услуга по договора, следва да се приеме, че между страните е било постигнато съгласие ищецът не само да изработи поръчаното, но и да достави произведеното на територията на Гърция в рамките на една обща услуга. Това обосновава извода, че при установените между тях търговски отношения страните са уговорили място на доставка по смисъла на чл. 7, т. 1 от Регламент № 1215/2012 на територията на Гърция, което изключва международната 4 компетентност на българските първоинстанционния съд. съдилища, както е приел и

По горните съображения и при съвпадане на крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14/09.01.2025 г., т.д. № 11/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, седми състав.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от същото, при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5