Решение № 1615 от 22.12.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1184/2025
- Вид
- Решение № 1615
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.11, ал.1т.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.15, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.19 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.23, ал.1т.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.23, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1-3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1-3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1-3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1615 гр. Пазарджик, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101184 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Етажна собственост на жилищна сграда с адрес град П., ул.“К. В.“№3, представлявана от Т. С. М. ,чрез пълномощника адв.С. Б. срещу Д. К. Т. с ЕГН ********** от град П., ул.“К. В.“№3, ап.20 установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.51, ал.1 от ЗУЕС във вр.с чл.6, ал.1т.10 от ЗУЕС за приеме за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата от 314 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5325/2024г по описа на РСПазарджик.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно апартамент №20, находящ се на 6-ти жилищен етаж. Твърди се, че с решение от 15.02.2024г на Общото събрание на етажните собственици в жилищната сграда с идентификатор №*** , находяща се на адрес град П., ул.“К. В.“№3, взето с протокол №7 от 15.02.2024г. , точка втора са установени задълженията на ответницата като собственик па посоченото жилище, съставляващи месечни такси за обслужване на общите части, включващи разходи по почистване, ел.енергия за осветление и асансьор, текущ ремонт и др. разходи, както следва : за такси от месец май 2022г до месец декември 2023г– 120 лв. , от януари 2024г до май 2024г – в размер на 50 лв. и сумата от 144 лв. задължение за извършена подмяна на отходни тръби и аларма на асансьор. Твърди се, че собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите за управление на етажната собственост, да заплащат разходите за ремонт , реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване 1 на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване, разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на сградата и отговарят за задълженията на етажната собственост , съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата. Твърди се, че ответницата системно не изпълнява задълженията си към етажната собственост , затруднява събирането на необходимите парични средства за поддръжка и ремонт на сградата, поради което за ищеца се е породил правен интерес да инициира процедура по чл.38, ал.2 от ЗЕУС, което е сторил подавайки заявление по чл.410 от ГПК за горното вземане. Твърди се,че въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.
№5325/2024г по описа на РС-Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение, срещу която ответницата е подала възражение.
Формулирано е искане да бъде уважен предявения установителен иск. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата Д. Т. е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че при закупуване на апартамента била освободена от заплащане на такси и други суми предвид това, че е направила инвестиция и е платила цялата сума за желязна решетка. Твърди ,че решението на етажната собственост е нищожно, тъй като не е спазена процедурата по свикването му. Твърди с, че е преведено редовно общо събрание на етажната собственост. Не е уведомена по никакъв начин за свикването му, както и за изготвения протокол от проведеното ОС. Не било залепено съобщение, че протоколът е изготвен, за да се запозная със същия, нито и е бил връчен до момента . Твърди се, че Общото събрание на собствениците не е проведено законосъобразно. Инициираното свикване на ОС чрез покана не съдържа необходимите реквизити- дневен ред, дата, час и място на провеждане на събранието. На датата на Ос не е ясно кои собственици на етажната собственост са присъствали лично или чрез пълномощник, както и колко общо % идеални части от общите части на сградата притежават , поради което не би могло да се приеме, че е бил налице необходимия кворум за провеждането му съгласно чл.15, ал.1 от ЗУЕС. За проведеното ОС не бил изготвен протокол в изискуемия 7 дневен срок, съгласно чл.16, ал.6 от ЗЕУС. Не е залепен на видно и общодостъпно място – входа на сградата съобщение, че протоколът от проведеното ОС е изготвен. Моли се предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответницата оспорване. поддържа направеното с писмения отговор
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и 2 чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№5325/2024г по описа на Районен съд Пазарджик в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед №3050/18.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за главница в размер на 314 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 16.12.2024г. до изплащане на вземането. В заповедта за изпълнение, а и в т.12 заявлението изрично е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: решение от 15.02.2024г на Общото събрание етажните собственици в жилищна сграда, находяща се в град П., ул.“К. В.“№3, взето с протокол №7 от 15.02.2024г, като в т.2 са установени задълженията на Д. Т. в общ размер от 314 лв., съставляващи месечни такси за обслужване на общите части, , включващи разходи по почистване, ел.енергия, за осветление и асансьор, текущи ремонти и други разходи за периода месец май 2022 до месец декември 2023г съответно 120 лв., за периода януари 2024г до месец май 2024г съответно 50 лв. и 144 лв. задължения за извършена подмяна на отходни тръби и аларма на асансьор. В срока по чл.414 от ГПК ответницата е възразил срещу заповедта. В едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е подал исковата молба, инициирала производството по делото пред районния съд.
Оттук следва извода, че процесуалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се е развило заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящата искова защита.
Длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, респективно заявителят в срок е предявил иск за установяване на вземането си.
Между страните не е спорно, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град П., ул.“К. В.“№3 , а именно апартамент №20.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.02.2024г е било проведено Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в град П., ул.“К. В.“№3. Взето е решение с протокол№7 от 15.02.2024г, с което са установени задълженията на ответницата към етажната собственост съставляващи месечни такси за обслужване на общите части, включващи разходи по почистване, изразходвана ел.енергия за осветление на общите части и асансьора за месец май 2022г до месец декември 2023г -общо 120 лв., за месец януари 2024г до месец май 2024г –общо 50 лв., разходи за текущ ремонт / подмяна на отходни тръби/ 132 лв./ и аларма асансьор/ 12лв.- общо 144лв. или общо дължимата сума 314лв. За посочените задължения е изпратена покана за плащане до ответницата, която е получена от ответницата на 30.06.2024г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетеля М. Г. се установи ,че от 1994г. същата живее в процесната сграда , находяща се в град П. , ул.“К. В.“№3. Свидетелката обясни, че Общи събрания се провеждат редовно, като живущите се уведомят предварително чрез съобщение залепено на таблото. Миналата година през месец февруари е имало Общо събрание, на което свидетелката е присъствала. На това събрание Т. В. била избрана за 3 домоуправител. Взели също така решение да предупредят етажните собственици, които не са платили разходите по поддръжка и управление на етажната собственост и разходите за ремонт. Според свидетелката ответницата рядко присъства на Общите събрания и когато присъства обикновено не е съгласна с решенията. Свидетелката обясни, че на етажа, на който живее ответницата, има поставена метална врата към тавана , за да се ограничи достъпа до подпокривното пространство. От съседи знае, че тази врата била поставена от бивши собственици А. С. и Б. Ц.. Свидетелката допълни, че на много по-късен етап от момента, в който е сложена металната врата, ответницата е заживяла в апартамента на шестия етаж на сграда. Предишните собственици на този апартамент не са живели в него.Според свидетелката личното име на предишния собственик е Пейчо.
Свидетелят Д. П. П. обясни, че процесният апартамент №20 е бил закупен от неговите родители през 1993-1994г. ,които са живели в него около 5 години и след това са го продали на ответницата Д. Т.. Свидетелят допълни, че апартаментът се намира на последния етаж и от там бил входа за тавана. Съседите помолили бащата на свидетеля на направи решетка, с която да се затвори този вход. Баща му организирал поставянето на решетката като заплатил както материалите така и труда на майсторите. Свидетелят не може да каже каква сума е платена. Разбрали се със съседите да бъдат освободени от заплащане на разходи по поддръжка за входа като тази уговорка може да е била и устна.
Ответницата е направила оспорване в писмения отговор, че не дължи заплащане на такси за поддръжка и управление на етажната собственост, респективно за ремонт на общите части, тъй като е направила инвестиция. В тази връзка е конкретизирала, че се касае за поставена от нейните праводатели/ бивши собственици/ на метална решетка на входа към таванското помещение,за което тя платила на праводателите си сумата от 2000лв. Праводателите и ,включително и тя били освободени на това основание от заплащане на горните разходи. Във връзка с оспорването ответницата е представила декларация от месец май 2022г,в която за декларатор и бивш собственик се е подписало лице Р.П.. Представена е и квитанция от 27.12.1999г. за получени от ответницата 2000лв. за жлязна решетка.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.51, ал.1, във вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС.
В случая процесният правен спор касае вземане, възникнало в полза на Етажната собственост, във връзка с управлението на общите части. Институтът на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда ,в която етажите или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или в зимника, принадлежат на отделни собственици – чл.1 от ЗУЕС. Управителният съвет е изпълнителен орган/ чл.19 от ЗУЕС/, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и 4 други правни субекти-чл.23, ал.1т.5 от ЗУЕС, при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части/ чл.23, ал.3 от ЗУЕС/.
За уважаване на претенцията, предмет на настоящото съдебно производство следва по положителен начин да бъдат установени от ищцовата страна следните материалноправни предпоставки/ юридически факти/:1/ наличие на сграда в режим на етажна собственост, 2/ притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в етажната собственост, 3/ реално извършени разноски за управление и поддръжка на етажната собственост, 4/ определен размер на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски.