Решение № 298 от 17.09.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Перник , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500254 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

О Т : „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, 2303, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,

ЧРЕЗ процесуалния си представител ю.к. Е. М.

ПРОТИВ: Решение № 260264 от 11.03.2021 г., постановено по гр. дело № 4462 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като се моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че по делото безспорно било установено наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответниците, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофициран имот, като не били ангажирани доказателства ответниците да са предлагали различни от приетите и одобрени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ АД, 1 поради което приложими били представените такива като доказателство по делото.

Съгласно посоченото в жалбата, от приетите по делото заключения по съдебно – техническата и съдебно – икономическата експертизи се потвърдили твърденията на дружеството, че през процесния период до процесния имот е доставяна топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба. Пред първоинстанционния съд въззивното дружество представило доказателства, от които се установявало, че въззиваемите са собственици на процесния имот. Въззивното дружество излага доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че дружеството не е актуализирало базата си данни и че има разминаване в адреса, посочен в исковата молба и адреса, посочен в представените по делото документи. Твърди, че адресът на топлофицирания имот, който е посочен в исковата молба, е идентичен с адреса, който е и в базата данни на дружеството и посочен в представеното като доказателство по делото извлечение от сметка, както и с адреса, посочен в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2470/2020г. по описа на Районен съд Перник.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни са подали отговор на въззивната жалба. Със същия молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат доводи, че същото е постановено съобразно събраните по делото писмени доказателства, становищата на страните и приетите заключения по съдебно – техническата и съдебно – икономическата експертизи. Според въззиваемите първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът не е конкретизирал идеалните части на наследяване на топлоснабдения имот на всеки от наследниците, срещу които е предявен искът. Същевременно в отговора на въззивната жалба посочват, че съдът е направил правилен извод, приемайки, че посоченият в исковата молба адрес на топлоснабдения имот е различен от адреса, на който се намира имотът, собственост на въззиваемите. Твърдят, че представените като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са неприложими към настоящия правен спор, а отношенията между страните се уреждали по силата на Специални условия на предлаганата от „Топлофикация - Перник“ АД услуга „доставка и разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост без индивидуални разпределителни уреди“, тъй като в сгради – етажна собственост, където се намирал и процесният имот, доставката и разпределението на топлинна енергия се извършвали на база за явен от клиента „отопляван обем в отделните имоти“.

В съдебно заседание от жалбоподателя, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., с писмена молба депозирана преди датата на съдебното заседание моли делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и изразява становище, че подържа така депозираната въззивна жалба и моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени доводи.

Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез адв. А., моли въззивната жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба.

Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – гр.Перник е образувано по искова молба от “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, с която е поискано да бъде установено по 2 отношение на - С. А. Д., ЕГН: ********** и А.С. Д., ЕГН: **********, че дължат разделно общата сума от 1 547,59 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които С.Д. дължи сумата от 932,07 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 99,65 лв. за периода 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. – законна лихва, които суми са съответни на притежаваните от него 4/6 ид.ч. от процесния апартамент; а А. Д. дължи сумата от 515,86 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 49,83 лв. за периода 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. – законна лихва, които суми са съответни на 2/6 ид.ч. от процесния апартамент; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –05.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и заплащане на направените по делото разноски.

Ответниците са депозирали общ отговор в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител адв.А., като са оспорили исковете като неоснователни и недоказани. Направили са възражение за липса на валидно облигационно правоотношение.

Ответниците твърдят, че А. Д. не притежава посочения размер ид.ч. от процесния апартамент, тъй като е собственост на сестра й по силата на наследствено правоприемство, която сестра също е починала и е оставила свой кръг от наследници. Оспорили са й представените с исковата молба писмени доказателства.

В хода на първоинстанционното производство са изслушани съдебно-техническа и съдебно икономическа експертизи. По назначената съдебно-икономическа експертиза са поставени допълнителни въпроси, на които вещото лице е отговорило в допълнително заключение. Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и са приети като доказателства по делото.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма . За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2470 / 2020 г. по описа на Пернишкия районен съд. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Основните доводи в жалбата са, че решението на Районен съд – гр.Перник е неправилно и незаконосъобразно, като доводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че е налице разминаване между адреса на процесния апартамент, посочен в исковата молба и адреса, посочен в доказателствата по делото.

При анализ на писмените доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност, 3 настоящия съдебен състав достигна до извода, че неправилно Районен съд гр.Перник е отхвърлил изцяло предявения иск от „Топлофикация Перник“ ЕАД.

Настоящият състав не споделя извода на районен съд гр.Перник, относно липсата на доказателства, че ответниците, настоящи въззиваеми, нямат качеството на собственици или носители на вещно право на процесния имот, поради липса на идентичност между посочения адрес на топлоснабдения имот. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че ответниците са съсобственици на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот. Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.03.1990 г. С. А. Д. и В. П. Д. са придобили правото на собственост върху процесния имот. Ответницата А. Д. е придобила право на собственост върху имота по силата на наследствено правоотношение след смъртта на В. П. Д. В нотариалния акт като адрес на имота е посочен ***. В извлечението от сметка по абонатна партида на името на ответника С. А. Д. е посочен идентичен адрес. В представените удостоверения за наследници на л.8, както и на л.53 от делото се установява, че е посочен също този адрес.

Единствено в представените с отговора на исковата молба заверени копия от фактури е посочен адрес ***, но доколкото посоченият отново там абонатен номер съвпада с този, посочен в „извлечение от сметка“, то настоящият състав не споделя твърдението на ответниците и извода на първоинстанционния съд, че не е налице яснота относно адреса на процесния апартамент и липсва идентичност между двата адреса. Безспорно се касае на един и същ адрес, като е безспорно, че процесния имот съвпада с този, собственост на ответниците по иска.

С оглед гореизложеното и приетото от настоящия състав за безспорно, че ответниците са собственици и то на процесния имот, е нужно да се изследва въпроса за квотите, при които същите притежават имота. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници /л. 8/ В. П. Д. е починала на ***, като е оставила за наследници ответниците С. А. Д., А.С. Д. и Р. С. Б. Видно от удостоверение за наследници /л.53/ Р. Б. също е починала, като е оставила за наследници съпруг и две дъщери. Водим от това, настоящият състав приема, че през процесния период, за който се претендира заплащане на топлинна енергия от ищеца, ответниците са имали качеството на собственици, респ. ползватели на топлинна енергия по аргумент от чл. 150 от ЗЕ вр. чл.3, ал.1 от ОУ при следните дялове от съсобствеността - С. А. Д. – 4/6, А.С. Д. – 1/6.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.