Решение № 814 от 19.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Стара Загора, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20245530105139 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове за прогласяване недействителността на договори за паричен заем и договори за поръчителство към тях. В условията на евентуалност са предявени искове за обявяване на нищожност на неравноправни клаузи по Договори за паричен заем № *************г., № *************г. и № *************г.

Ищецът на К. Е. С. твърди в исковата си молба, че между него, в качеството на кредитополучател, и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството на кредитодател, били сключени следните договори:

- Договори за паричен заем №*************г.,

- Договор за паричен заем № *************г. и

- Договор за паричен заем № *************г.

По силата на тези договори последният следвало да предостави заемни средства в размер на

-по Договор за паричен заем №*************г. - 400 лева на ищеца с ГЛП от 35% и ГПР от 41,72%.

-по Договор за паричен заем № *************г. - 600 лева на ищеца с 1

ГЛП от 35% и ГПР от 40,78%.

-по Договор за паричен заем № *************г.- 400 лева на ищеца с ГЛП от 35% и ГПР от 40,78%.

Във връзка с Договорите за паричен заем №*************г., *************г. и *************г. и на основание чл. 4 от договора ищецът сключил и три отделни договора за гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с цел обезпечение на вече подписаните договори за потребителски кредит.

С договорите за гаранция се уговаряло, че ищецът дължал възнаграждение на втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за това, че ставал гарант по кредитните правоотношения.

Въпреки тези факти, касаещи договорите за гаранция, ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не включил този разход в годишния процент на разходите.

Ищецът заплатил доброволно и извънсъдебно сумите и по трите заема.

Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска плащал и такси „гарант“ по всеки от трите договора, въпреки че такива не били предвидени в основните такива.

Процесните договори за кредит били недействителни на основание чл.

19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят изискал и събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредит.

Също така и въпреки, че в договорите бил посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не пояснил по ясен и разбираем начин какви били компонентите на ГПР, което било противоречие с чл. 19 от ЗПК.

В трите договора не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договореният лихвен процент, поради което ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, нямал право да формира ГПР в размер на 41.72%. по Договор за паричен заем №*************г. и респективно 40,78% по договор за паричен заем %*************г.

2

Това било така, защото освен възнаградителната лихва, следвало като разход по заема да се включи и възнаграждението за гаранта. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, следвало да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. Това нарушение имало за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Ако сумата за възнаграждение на гаранта по договорите за кредит била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същия щял да бъде многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на възнаграждението на гаранта в разходите по заемите целяло единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността на разходите, които трябвало да направи по обслужването на кредита.

Предвидената сума в договорите за поръчителство била скрит разход по заема и като такъв следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Това се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 4 от процесните договори, ищецът следвало да предостави в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на съответния договор, обезпечение - две физически лица -поръчители, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставяло гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договора винаги бил "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като същевременно договорите за гаранция се сключвали непосредствено след подписване на основаните договори.

Същевременно в договора за гаранция се предвиждало възнаграждение, а това възнаграждение се дължало пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основаните договори.

Поставените от ответника в чл. 4 от процесните договори условия 3 практически били невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т.

3 от цитирания член от договора, а именно предоставяне на поръчителство от одобрено от ответника дружество - гарант. Това било така, защото съгласно разпоредбата на чл. 4 ищецът трябвало да обезпечи заема с: 1/. двама поръчители, с осигурителен доход над 1000 лева, които също така да работят на безсрочен трудов договора, да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат, кредитните им истории в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, алтернативно 2/. да предостави банкова гаранция в размер, който е равен на заема. Тъй като било невъзможно да се изпълнят първите две опции за потребителя, като единствен вариант за ищеца оставало сключване на договор с дружество гарант, което било предварително одобрено от ответника. Това било опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушавало изискването ГПР да не е по-висок от пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, било „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.

С цел заблуда на потребителя никъде в основните договори за заем не се посочвало, че исканото поръчителство се предоставяло от свързано лице на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и че това поръчителство щяло да бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор била чрез нелоялна търговска практика да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, което от своя страна водело и до недействителност на двата договора за кредит.

Завишаването на разходите по заемите без да е изрично посочено такова, представлявало и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл.

4

68г от ЗЗП давала легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора.

Така в процесните договори за потребителски кредит било уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност бил друг, като по този начин се целяло неоснователно обогатяване. Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва да се направи справка в съответната база данни. Клауза, която предвиждала, че следвало да се предостави поръчител след подписване на основания договор била в пряко противоречие с целта на директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в случай че било уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение, след като кредитът бил отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема, водело до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. С такива нелоялни търговски практики се създавала предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника. Целта била, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му, да се да отпусне кредитът, която практика щяла да съответства на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.

Поръчителството било предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заемите. Договорите за поръчителство били с акцесорен характер, поради което съществували валидно само при действителен главен дълг. Уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за учредяване от негова страна на лично обезпечение също била нищожна.

Конкретният договор обаче бил недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство бил уреден в чл. 138 от ЗЗД и представлявал съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор 5 длъжникът бил трето неучастващо лице. Договорът бил възмезден и каузален, като целта му била кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишавал от основание самия договор. Поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността водело до допълнително увеличение на задълженията и противоречило на Директива 2008/48. На самостоятелно основание, приложената възнаградителна лихва в размер на 35 % /тридесет и пет процента/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави. В процесния случай дори не било от значение обстоятелството дали задължението по договора за кредит се приемало като необезпечено или като обезпечено, тъй като сключеният договор за поръчителство с втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следвало да се приеме като вид обезпечение по кредитите. Уговорената възнагратителна лихва надхвърляла и двете допустими хипотези.

Искането е след като съдът се убеди в истинността на твърдените обстоятелства да постанови съдебно решение, с което:

1. да признае за установено, че

Договори за паричен заем№*************г., *************г. и *************г. сключени между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434 и К. Е. С. с ЕГН********** са изцяло недействителни поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

2. В условията на евентуалност, в случай че съдът не прецени, че целите договори са недействителни, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че клаузите на сключените между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434 и К. Е. С. с ЕГН **********, Договори за паричен заем №*************г., *************г. и *************г. са нищожни, а именно:

-Чл. 2, т. 6 от трите договора за паричен заем, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 35.00 % /тридесет и пет/ процента върху главницата.