Решение № 11143 от 12.12.2025, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1953/2025
- Вид
- Решение № 11143
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Тодор Икономов, Галина Радикова, Атанаска Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 1, т. 3 · Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство
- чл. 63, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 11143
Бургас, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА РАДИКОВА
Членове:
АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ
При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ канд № 20257040601953 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. – гражданин на Република Германия, [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], [жк], против решение № 122/13.08.2025 г., постановено по АНД № 331/2025 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-0304-000407/20.05.2025 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър, с което на касатора за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон, кумулативно са наложени административни наказания "глоба" в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Конкретни отменителни основания не се сочат. Възразява се за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, ограничили правото на защита на санкционираното лице, предвид съставянето и предявяването на акта за подпис на език, който не владее. Оспорва се и съставомерността на вмененото с НП нарушение. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с представители по пълномощие - адвокат Чернаева и адвокат Г., които поддържат жалбата на посочените в нея основания. Излага подробни доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение.
Ответникът по касация - началник сектор в ОД на МВР - Бургас, РУ Несебър, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касаторът е санкциониран за това, че на 02.05.2025 г., около 16: 30 часа в [населено място], [жк] до общежитие "Строител", посока от общежитие „Парк“ към хотел „Ливи Парадайз“ , управлява личния си лек автомобил Мазда ЦХ7 с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест "Дрегер 7510" с фабр. № ARNJ-0008, който е отчел концентрация на алкохол в кръвта 0, 64 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 282849, но водачът отказал да получи и подпише талона. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.
За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя в тази насока, като отхвърлил същите като неоснователни. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора за несъставомерност на нарушението, поради употреба на медикаменти, съдържащи алкохол в състава. От една страна такива твърдения не са изложени в подаденото до АНО възражение, нито в хода на първоинстанционното съдебно производство, а за първи път са релевирани пред касационната инстанция. В този смисъл настоящият състав намира тези твърдения за защитна теза с оглед избягване от реализирането на административнонаказателна отговорност.
Дори да се приеме, че изложените твърдения отговарят на действителността, то настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че в случай на отбелязване в листовката на даден продукт, че съдържа етанол / алкохол/, то съответно следва водачът да се съобрази с това, тъй като законът не държи сметка на какво се дължи наличието на концентрация на алкохол в кръвта на водача. Законодателството не регламентира количеството алкохол над 0. 5 промила, което може да бъде законно употребено преди управление на МПС под друга форма - хапчета, сиропи и др. Всеки лекарствен продукт съдържа листовка – информация за пациента, която има за цел именно да го запознае с редица обстоятелства, свързани с конкретния продукт, в това число състава му, начина на приемане, на действие, на ефекта, като съдържа и раздел "шофиране и работа с машини". Освен това няма категорични доказателства на процесната дата касаторът да е бил под въздействие на лекарства, които да са повлияли изследването. На практика е без значение как алкохолът е попаднал в кръвта на един водач, като същият е длъжен да се съобрази с изискването на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, в която не са предвидени изключения за възможностите, чрез които алкохол може да попадне в кръвта на водач на МПС.
Възраженията на касатора, поддържани и пред касационната инстанция, че в хода на проведеното административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита, тъй като е гражданин на Република Германия и не му е бил назначен преводач, са неоснователни. Районен съд – Несебър се е позовал на чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ЕС на европейският парламент и на съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство като е обосновал правилен извод, че в производството по ЗАНН не е предвидено изрично задължение за назначаване на преводач. Липсата на назначен преводач обаче не нарушава правото на лицето на справедлив процес, както и правото му да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем език. Целта на закона, относно назначаването на преводач, е да се разяснят на лицето провежданите спрямо него фактически и правни действия, съответно да узнае за своите права и задължения. В случая правата на г-н Хаас във връзка с извършената проверка и установеното нарушение са му били разяснени на разбираем за него руски език, като целта на закона е постигната. Показанията на длъжностните лица от които се установява, че жалбоподателя владее руски език са еднопосочни, кореспондират помежду си и с писмените доказателства, поради което правилно са кредитирани от решаващия съд. Санкционираното лице е ангажирало процесуален представител, който е осъществил правото му на защита в пълен обем, посредством подаване на жалба и процесуално представителство пред съда. В тази връзка касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд за доказаност и съставомерност на вмененото с АУАН и НП деяние. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал .2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция.
С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122/13.08.2025 г., постановено по АНД № 331/2025 г. по описа на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: