Решение № 8596 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8596 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.Ш. при участието на секретаря Г. Х. като разгледа докладваното от М.Ш. Гражданско дело № 20211110133929 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от Р. В. П. против ................................. ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 929,98 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сумата от 3 193,33 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 3, пр. 2 КТ в размер на 7 месечни брутни заплати, поради прекратяване на трудов договор № 132/15.05.1995 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законна лихва от 16.02.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 17.02.2021 г. по гр.д. № 8983/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор № 132/15.05.1995 г. е работил като медицински лаборант при ответника считано от 1995 г. до 06.11.2019 г., на която дата трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл.

327, ал. 1, т. 12 КТ по желание на служителя поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е издадена заповед № 241/06.11.2019 г. и заповед № 243/07.11.2019 г. По силата на втората заповед й било изплатено, както следва: сумата от 1 848 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и сумата от 8 685,60 лв. – гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на седем брутни трудови възнаграждение /вкл. според КТД в отрасъл „Здравеопазване“ от 2018 г., чл. 62/. Сочи, че претендираните от нея суми са й дължими, като работодателят не е отчел всички елементи от брутното й трудово възнаграждение с постоянен характер, като последното брутно трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец от ищеца е за м. 06.2019 г. и е в размер на 1 696,99 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

1

Възражението не е мотивирано.

След насрочване на делото е постъпила молба от ответника от 14.02.2022 г. В нея ответникът твърди, че исковете са неоснователни по размер. Не оспорва останалите сочени от ищцата обстоятелства, но сочи, че всички дължими суми са й заплатени и разликата, претендирана с исковата молба, не се дължи.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

Като безспорно между страните с доклада по делото е отделено, че ищецът по силата на сключен с ответника трудов договор № 132/15.05.1995 г. е работил като медицински лаборант при ответника считано от 1995 г. до 06.11.2019 г., на която дата трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ по желание на служителя поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е издадена заповед № 241/06.11.2019 г.; че ищецът е работил при ответника в продължение на 24 години; че по силата на КТД в отрасъл „Здравеопазване“ от 2018 г., чл. 62 в тази хипотеза се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 7 месеца; че последното брутно трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец от ищеца е за м. 06.2019 г. и е в размер на 1 696,99 лв.; наличие на полагаем и неизползван към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск; че ответникът е заплатил сумите от 1 848 лв.обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и сумата от 8 685,60 лв. – гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на седем брутни трудови възнаграждение, като са останали дължими претендираните суми като разлика.

Същите обстоятелства се установяват и от доказателствата по делото. Видно от трудовата книжка на ищцата тя е работила при ответника по трудов договор считано от 1995 г. до 06.11.2019 г., когато правоотношението е прекратено на осн. чл. 327, ал.

1, т. 12 КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е издадена заповед № 241/06.11.2019 г. Видно от извлечение от КТД, то в отрасъл „Здравеопазване“ от 2018 г. ако служителят е работил при един и същ работодател през последните 10 години се дължи т.нар. гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7 брутни трудови възнаграждения. Със заповед № 243/07.11.2019 г. работодателят – ответник е разпоредил на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, както и такова за неизползван платен годишен отпуск по осн. чл. 224 КТ. Ищцата не спори да е получила на това основание сумите от 1 848 лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и сумата от 8 685,60 лв. – гратификационно обезщетение. Видно от доказателствата – фишове за заплати, последното брутно трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец от ищеца по см. на чл. 228, ал. 1 КТ е за м. 06.2019 г. и е в размер на 1 696,99 лв.

В тежест на ищцата с окончателния доклад по делото е възложено да докаже размера на исковете, предвид оспорването на ответника. Назначена е съдебносчетоводна експертиза. В.л. е уведомило съда с молба от 24.03.2022 г., че ответникът не й оказва съдействие за изготвяне на заключението, като предостави достъп до счетоводството си. С протоколно определение от 14.02.2022 г. съдът е дал указания на ответника по чл. 161 ГПК, като същият е предупреден за последиците от 2 непредоставяне на съдействие за събиране на допуснати доказателства. Въпреки това и извършените от в.л. повторно опити за свързване по телефон и по и – мейл с ответника – реномирана специализирана болница в гр. София, то съдействие на в.л. не е оказано.

Според чл. 162 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната не е оказала съдействие да бъдат събрани допуснати доказателства. Не би могла да бъде изготвена експертиза за дължими възнаграждения по трудов договор без предоставяне на съдействие от работодателя достъп до счетоводството и ведомостите. Ответникът е предупреден за процесуалните си задължения и последиците от пренебрегването им. В случая се установява от писмените доказателства, че ищцата е работила по трудов договор при ответника повече от 20 години, като й се дължи гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и обезщетение по чл. 224 КТ, които са останали незаплатени в цялост. Видно от фиш за заплата от м. 06.2019 г. брутното трудово възнаграждение на служителя за последния пълно отработен месец е в размер на 1 696,99 лв. Исковете са основателни, който извод се формира въз основа на писмените доказателства на първо място и на второ място и във връзка с чл. 161 ГПК.

По разноските. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени дължимите по делото държавни такси и направени разноски по уважените искове. Същите съдът определя държавна такса в размер на 164,93 лв. по всички искове по настоящото пр-во и по гр.д. № 8983/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. И в двете пр-ва ищецът е представляван от адв. А. Т. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, като съответните обстоятелства са декларирани. В исковото пр-во е дължимо адвокатско възнаграждение от 518,63 лв. съгл. чл. 7, ал. 2 НМРАВ. За заповедното прво са дължими 374,31 лв. съгл. чл. 7, ал. 2 и ал. 7 НМРАВ. Водим от горното, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. В. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „...........................“, бл. 172, против ................................. ЕАД ЕИК 200105779, искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 224, ал. 1 КТ и чл.

222, ал. 3 КТ, ч е ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 929,98 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сумата от 3 193,33 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 3, пр. 2 КТ в размер на 7 /седем/ месечни брутни заплати при прекратяване на трудов договор № 132/15.05.1995 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законна лихва от 16.02.2021 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ................................. ЕАД ЕИК 200105779, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. А.Р. Т. сумата от 518,63 лв.– адв. възнаграждение в настоящото производство и сумата от 374,31 лв. - адв. възнаграждение по гр.д. № 8983/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ................................. ЕАД ЕИК 200105779, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 164,93 лева – разноски по делото.

3

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4