Определение № 520 от 14.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Плевен, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500330 по описа за 2026 година Депозирана е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу разпореждане № 154/27.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 190/2026 г. по описа на ЛРС, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.Счита постановеният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.Прави се искане да се отмени разпореждане № 154/17.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 190/2026 г. по описа на ЛРС, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество e неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване в производството е разпореждането на първоинстанционния съд от 17.03.2026 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София срещу Ц. Г..

1

В частната жалба са изложени доводи, че задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не.Във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което РС няма законово право да тълкува тази норма разширително.Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема (кредитора-заемодател), с оглед целта на производството, е да провери дали вземането е спорно и смисълът на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 ГПК, поради което нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.1, т.1 ГПК.

Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, чрез пълномощник, в което е посочено, че вземането към Ц. Г. произтича от договор за потребителски кредит № 100798712/10.04.2024 г.Вземането е цедирано на заявителя на 10.06.2025 г., като е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия, сключен на основание чл.99 ЗЗД между заявителя и „Кеш Кредит Гаранция“ЕООД, произтичащо от договор за потребителски кредит № 100798712 и договор за гаранция от същата дата 10.04.2024 г., като вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружествотокредитор.Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от 13.06.2025 г.

Посочено е също така от частния жалбоподател, че договорът за цесия се явява ненужен от гледна точка на посочената цел в нормите на чл.411, ал.2, т.3 във вр.с чл.410, ал.3 ГПК.Липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл.99, ал.1 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение.

Посочено е също така, че за издаването на заповед за изпълнение по 2 чл.410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен и договора за цесия, респ. приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като за разлика от производството по чл.417 ГПК съдът не разполага с правомощията по чл.418, ал.2 ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Частният жалбоподател счита, че наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Посочено е също така, че с оглед на чл.411, ал.2 ГПК, в случая не следва да се изисква договора за цесия, тъй като касае нов договор, сключен с трето лице - цесионер, а не с потребителя.

Въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД поради следното.

Според чл.410, ал.3 ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В чл.411, ал.2 ГПК е посочено, че съдът издава заповед за изпълнение, освен когато са налице посочените хипотези от т.1 до т.5, между които е и т.3, според която искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В чл.410, ал.2 ГПК няма препращане към чл.127, ал.2 ГПК.

В т.4г на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, е посочено, че са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ; ако за частното правоприемство е налице отделен документ по чл. 417 ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на 3 правоприемника, ако в него е индивидуализирано прехвърленото вземане.

Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника.

В процесния случай първоинстантционният съд с разпореждането си от 23.02.2026 г. е дал възможност на заявителя да представи доказателства и относно извършената цесия в посочения срок, но такива не са представени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

Въззивният съд счита, че представянето на договора за цесия и на уведомлението за извършената цесия е нужно, за да се създаде яснота в длъжника относно настъпилото частно правоприемство и при искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Обжалваното разпореждане е правилно.

С изменението на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва да се приеме, че наред с посочените в тази разпоредба писмени доказателства, които следва да се приложат към заявлението, вече се включва и задължението за представяне на доказателства и във връзка със сключения договор за цесия за установяване на редовността на извършеното прехвърляне на вземането, което е свързано и с проверката от страна на съда за процесуалната легитимация и правния интерес на заявителя да предяви правата си пред съда, както и да установи извършеното частно правоприемство.Непредставянето на посочените от съда писмени доказателства, които определят заявителя – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в производството пред заповедния съд, е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.

В случая липсва процесуална възможност заявителят да търси правата си срещу длъжника, който има качеството на потребител, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права.Тяхната липса води до отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Доводите в частната жалба, че не е необходимо представянето на договор за цесия са неоснователни и поради факта, че въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него.В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има 4 доказателства за това.

Задължително следва да се представят доказателства за извършената цесия.Тя се явява част и продължение на първоначалния договор, с който се заменя страна и това е съществена част от договора, установяваща активната легитимация на заявителят, съответно основателността и доказаността на заявеното вземане.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд от 17.03.2026 г., поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег.№ 154/17.03.2026 г. по частно гражданско дело № 20264410100190 по описа за 2026 година на Районен съд - Левски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5