Решение № 201 от 22.06.2015, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 22.06.2015 Град

К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд втори граждански състав

На двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: И.П. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №243 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правно ооснование чл. 128 ал.1 във връзка с 245, ал.2 от КТ, по чл.224 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.

Ищеца адв. П.С.Г.

- АК С.З., в качеството ѝ на процесуален представител - пълномощник на Л.М.Х.

ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване и съобщения по делото чрез адреса на кантората на адв.П.С.Г. ***, с исковата си молба против „Б.” ООД Булстат / ЕИК ***, със седалище и адрес ***, Индустриална зона Община К., обл. П. Представлявано, управлявано от Л.Б.Б., моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати: сума в размер на 1 032.99 лева, от които:

1.

608.55 лв. представляваща трудово възнаграждение за месец март 2012г. /чисто след приспадане на всички данъчни и други задължения /, ведно с мораторна лихва, начислена върху тази сума в размер на 184.12 лв. считано от 01.04.2012г. до деня на подаване на исковата молба 19.03.2015г.

2.

424.44 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск начислен до деня на прекратяване на договора 23.03.2012г. - за 10 дни /чисто след приспадане на всички данъчни и други задължения, ведно с мораторна лихва, начислена върху тази сума в размер на 128.42 /сто двадесет и осем лв. и 42 ст./ считано от 01.04.2012 г. до деня на подаване на исковата молба 19.03.2015г.

3. ведно със законната лихва върху всяка една от сумите като главница от деня на постановяване на съдебното решение до окончателното им изплащане.

Претендира и направените по делото разноски.

Твърди, че между доверителя ѝ Л.М.Х. и ответното дружество „Б.” ООД, имало сключен Трудов договор № 202 от 02.07.2007г. с последно допълнително споразумение към същия от 01.03.2011г. Доверителят ѝ подал молба за прекратяване на трудовия договор, като след изтичане на предизвестието същия бил прекратен бил със Заповед № П-2647/23.03.2012, считано от същата дата с правно основание чл.326 ал.1 от КТ. Твърди, че за м. Март 2012г. ответното дружество дължало на доверителя ѝ общо сума в размер на 1032.99 /хиляда тридесет и два лева и 99 стотинки/ представляваща: трудово възнаграждение за месец март 2012г. в размер на 608.55 лв. /чисто след приспадане на всички данъчни и други задължения /, 424.44 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск начислен до деня на прекратяване на договора 23.03.2012г. - за 10 дни в размер на лв. /чисто след приспадане на всички данъчни и други задължения/.

Твърди, че въпреки, че работодателят изплащал трудовото възнаграждение по време на изпълнение на трудовия договор чрез превод по банкова сметка *** ѝ, същия не бил изплатил по същата дължимата сума, след прекратяването му. Доверителят ѝ предприел съответните действия по извънсъдебен път да получи дължимото възнаграждение, чрез разговори с ответното дружество, с подаване на сигнал до ТСП —ГИД С. Дирекция „Инспекция по труда П., от където е получил отговор на 16.05.2012г. , чрез предоставяне на нотариално заверено пълномощно на своя баща от 05.06.2012г., на който работодателя също е отказал да предаде и изплати сумите. В последствие доверителят ѝ изпратил и писмо от 12.07.2013г., получено на 15.07.2013г. от ответното дружество, като отново посочил известната на ответника банкова сметка, ***атена/респ.

Преведена по банков път/.’ Размера на сумата се установявал и от извадки начисления/фиш/ на дължимото възнаграждение след приспадане на удръжки, както и фиш за дължимото обезщетение за неизползван платен отпуск, също с удръжките върху тази сума.

Твърди, че върху всяка една от посочените суми се дължала мораторна лихва, за забава както следва: Върху сумата по неизплатено възнаграждение в размер на 608.55 лв. за периода, считано от 01.04.2012 г. до деня на подаване на исковата молба 19.03.2015г. се дължала и мораторна лихва в размер на 184.12 лв./сто осемдесет и четири лв. и 12 ст./; Върху сумата по неизплатено обезщетение в размер на 424.44 лв. за периода считано от 01.04.2012г. до деня на подаване на исковата молба 19.03.2012г. се дължала мораторна лихва в размер на 128.42 лв./сто двадесет и осем лв. и 42 стотинки/.

Твърди, че след като доверителят ѝ е направил много опити и до момента не му било изплатено възнаграждението и обезщетението, бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Ответника с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че ищецът дължал на работодателя си в резултат на извършено престъпление по чл. 201 от НК сума от 9402.31 лева от главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.04.2012 г.

Твърди, че ищецът Х. в качеството си на длъжностно лице, а именно „Търговски агент” с код НКП 33223001, назначен с допълнително споразумение от 1.03.2011 г. към трудов договор № 202/2.07.2007 г. с фирма „Б.” ООД ***, в края на месец март 2012 г. в село В., обл. П.ска присвоил чужди пари собственост на „Б.” ООД ***, връчени му в това му качество, а именно: 1). Сумата от 1126 лева и 10 стотинки, връчени му от „Т. ООД - Я. за продадени стоки с експедиционна бележка № 11513/23.11.2011 г., 2). Сумата от 1269 лева и 30 стотинки, връчени му от „Р.” ЕООД - Х. за продадени стоки с експедиционна бележка № 11965/01.12.2011 г., 3). Сумата от 1134 лева връчени му от „Р.” ЕООД - Х. за продадени стоки с експедиционна бележка № 11976/20.12.2011 г., 4). Сумата от 102 лева връчени му от „П.” ООД - С.З. за продадени стоки с експедиционна бележка № 11973/19.12.2011 г., 5). Сумата от 1240 лева връчени му от „А.Ф.” ЕООД - С. за продадени стоки с експедиционна бележка № 11497/27.10.2011 г., 6). Сумата от 3225 лева връчени му от „А.Ф.” ЕООД - С. за продадени стоки с експедиционна бележка № 11974/19.12.2011 г., 7).

Сумата от 291 лева връчени му от ЕТ „М.-М.В.” - К. за продадени стоки с експедиционна бележка № 12275/23.02.2012 г., 8). Сумата от 260 лева връчени му от ЕТ „С.-Я.С.” Х. за продадени стоки с експедиционна бележка № 12273/24.02.2012 г. или общо пари в размер на 8647 лева и 40 стотинки, както и движими вещи собственост на „Б.” ООД *** връчени му в това му качество през 2011 г., а именно: 1 брой прави режещи пластини IM -

SKL - 1 на стойност 13 лева и 26 стотинки; 1 брой нож

8298215 на стойност 11 лева и 53 стотинки; 1 брой нож прободен със синя дръжка № 300518d на стойност 10 лева и 96 стотинки; 1 брой нож за транжиране DISK-0 на стойност 18 лева; 2 броя ножове за обезкостяване 82982-13-1 на обща стойност 20 лева и 70 стотинки; 1 брой нож GEISSER

MIESSER-310518 на стойност 9 лева и 8 стотинки; 2 броя ножове за дране GM 265315 на стойност

14 лева; 1 брой нож за дране GM 300516 на стойност

10 лева и 37 стотинки; 1 брой решетка за волф R70b D 4.5 mm IS-R70B-045 на стойност 21 лева и 96 стотинки; 1 брой нож за обезкостяване с жълта дръжка 310513d на стойност 8 лева и 19 стотинки; 7 броя ножове за обезкостяване ISEL 244,3139,18 на обща стойност 60 лева и 54 стотинки; 1 брой нож прободен с червена дръжка300516с! на стойност 10 лева и 37 стотинки; 1 брой нож DISK 8445621-2 на стойност 29 лева, 1 брой готварски нож DISK 84447 на стойност 39 лева; 1 брой нож DISK, дървена дръжка

8200409 на стойност 32 лева; 2 броя джобен масат

99908 на обща стойност 17 лева и 58 стотинки; 9 броя ленти за трион EFA SB287E 2904x0,56x19 на обща стойност 163 лева и 52 стотинки; 1 брой дръжка от фибростъкло 15000 мм, зелена 29382 на стойност 18 лева и 24 стотинки;

4 броя ножове за обезкостяване GM 12316 на обща стойност 41 лева и 36 стотинки; 3 броя ленти за банциг 2040x16 на обща стойност 33 лева и 09 стотинки, 17 броя ластични държачи за ръкавица 9594 на обща стойност 7 лева и 48 стотинки; 1 броя нож за машина модел 1000/1500М2 193141 на стойност 134 лева и 58 стотинки или всичко движими вещи на обща стойност 754 лева и 91 стотинки - Всичко пари и вещи на обща стойност 9 402 лева и 31 стотинки, собственост на фирма „Б.

ООД ***.

Твърди, че било образувано е нохд 334/2014 г. по описа на Карловски районен съд - неприключило и гр.д. 3890/2012 г. по описа на Пазарджишки районен съд - спряно до решаване на нохд 334/2014 г. на КРС. По двете дела общо била предявена изцяло претенцията срещу извършителя и настоящ ищец.

Съгласно чл. 445, ал. 2, т. 1, предл II от ГПК липсвала несеквестируемост по отношение на сумите предмет на настоящата ИМ и ето защо правели ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ.

Твърди, че Липсвало писмено искане от работника до работодателя за изплащане на възнаграждението му на негови близки.

Липсвало писмено искане от работника до работодателя за превеждане на възнаграждението му на влог в посочена от него банка. Липсвали предпоставките на чл. 270, ал. 3, изр. I, предл. Последно и изр. II от Кодекса на труда. Липсвали предпоставките на раздел VIII, т. 4 от Правилника за организация на работната заплата в предприятието.

Твърди, че правото за получаване на трудово възнаграждение било търсимо от работника, а не носимо от работодателя.

Съгласно чл. 270, ал. 1 от КТ и раздел

VIII, т. 1 от ПОРЗ трудовото възнаграждение на ищецът се изплащало в предприятието.

Ищецът бил напуснал предприятието и сега се намирал в чужбина, като при последното си посещение е помолил главния счетоводител да бъде покрит за констатирани липси в големи размери.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото Заверени копия от трудов договор от 02.07.2007г. и Заповед за прекратяване на трудов договор от 23.03.2012г., се установява, че ищеца е работил в ответното дружество на длъжността „Търговски посредник“, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.326 ал.1 от ГПК.

Представени са 2 броя копия от фишове за начислено трудово възнаграждение за м.

Март и за м. април 2012г.и за обезщетение за неплатен отпуск. Представена е в заверен препис Справка за депонирано възнаграждение за м. март 2012 на ищеца. Представено е пълномощно на ищеца, с което същия е упълномощил своя баща да получава суми от ответното дружество. Представено е писмо от Д“Инспекция по труда“ гр. С., в отговор на запитване от ищеца за нарушения от страна на ответното дружество работодател по повод неизплащане на дължимо трудово възнаграждение.

Ответното дружество от своя страна във връзка с направеното възражение, че ищеца не е потърсил трудовото си възнаграждение и същото стояло депонирано в предприятието е представил Правилник за организация на работната заплата в „Б.“ ООД, Известие за писмо с обратна разписка и Писмо от 24.03.2012 г. до ищеца, с което същия е уведомяван за това, че заплата му е депонирана в касата на предприятието и може да си я получи в брой.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което не беше оспорено от страните и съдът го възприе като обективно, безпристрастно и компетентно.

Съгласно заключението на вещото лице, се установява, че в ответното дружество на ищеца е начислено трудово възнаграждение за м. март 2012 г., което като БТВ е в размер на 776,32 лева и сума за получаване 608,55 лева. Мораторната лихва върху сумата от 608,55 лева считано от 01.04.2012 г. до деня на подаването на исковата молба е в размер на 184,12 лева. Установява се, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, което ответното дружество е следвало да заплати на ищеца към 23.03.2012 г. е брутен размер на 471,60 лева и чиста сума за получаване 424,44 лева за 10 дни неползван платен годишен отпуск, а мораторната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2012 г. до деня на подаването на исковата молба е в размер на 128,42 лева .

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По отношение на исковете с правно основание чл.128 от КТ.

Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 т.2 от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното възнаграждение за извършена работа в установените срокове.