Решение № 964 от 24.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. Бургас, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева М.

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева М. Въззивно гражданско дело № 20222100500962 по описа за 2022 година

С Решение № 737 от 19.04.2022г., постановено по гр. дело № 6885/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснато извършване на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот - апартамент тип Б на втори жилищен етаж над партер, в масивната шестетажна сграда с тавански етаж, построена в УПИ І-24, кв. 25а по плана на гр. Бургас, който апартамент е с площ от 52, 03 кв.м., състоящ се от кухня-дневна, спалня, баня-тоалетна и антре, заснет като самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Бургас, с адрес на имота – гр.*** ул.*** № **, бл.*, вх.*, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, с прилежащото към апартамента таванско помещение № 5 с площ от 4, 86 кв.м., ведно с 2, 356% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 7, 66 кв.м. ид.ч. и съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху описания имот, както и 16/1 173 кв.м. ид.ч. от имота, в който е построена сградата, между Б. С. П. и В. Т. П., при квоти – 13, 30% ид.ч. за Б. П. и 86, 70% ид.ч. за В. П..

С цитираното решение е допусната съдебна делба по отношение на товарен автомобил с ДК № А 6742 МВ между двамата съделители, при 1 равни квоти. С цитираното решение е осъден В. Т. П. на основание чл. 344, ал.

2 от ГПК да заплаща на Б. С. П. сума в размер на 45, 22 лева месечно, платима до 30-то число на съответния месец за ползването на собствените й 13, 30% ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас.

Против постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е уважено направеното в отговора на исковата молба от страна на ответника възражение за частична трансформация и е допуснато извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот, при следните квоти – 13, 30% ид.ч. за Б. С. П. и 86, 70% ид.ч. за В. Т. П. е депозирана въззивна жалба от Б. С. П. от гр. ***, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба на имота при определените с решението квоти и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде допусната съдебна делба по отношение на имота, при равни квоти.

В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение се атакува и в частта, имаща характер на определение, постановено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, като се сочи, че същото е незаконосъобразно с оглед неправилно определените квоти в собствеността на процесния имот.

В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при грубо нарушение на процесуалните правила Сочи се, че решението е постановено в пълно противоречие с материалния закон, тъй като посочените разноски са без всякакво отношение към собствеността и респективно не могат да бъдат взети предвид при определяне квотите на страните.

В жалбата се посочва, че съдът се е произнесъл свръх петитум, като е определил за ответника по-голям дял трансформирано лично имущество от претендираното, тъй като в отговора на исковата молба е заявено изрично възражение за частична трансформация, като ответникът е посочил за себе си квота от 86, 06%, а за ищцата 13, 94%, а с обжалваното решение съдът е допуснал делбата за имота при квоти 13, 30% и 86, 70% за ответника. Посочва се, че противоречията в свидетелските показания и респективно породените от тях съмнения имат за краен резултат това, че ответникът не е провел надлежното и изискуемо от закона пълно и главно 2 доказване на твърденията си за наличие на частично трансформирано негово имущество и при това положение презумпцията на закона за съвместен принос е останала необорена.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна – Б. С. П. чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и бъде уважен предявения иск .

Ответната страна по въззивната жалба – В. Т. П. депозира по делото писмен отговор, с който претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В отговора се посочва, че обсъждайки наведеното възражение за частична трансформация, съдът е анализирал всички събрани по делото гласни доказателства, но е дал вяра на тези, които са последователни и непротиворечиви и ги е приел за достоверни. Посочва се, че съдът правилно не е зачел заявеното от свидетелите на ищцата, че семейството е спестявало от заплатите си и е вложило тези средства за покупката на имота. Твърди се, че възражението, че са неправилно изчислени квотите, като с това недопустимо съдът се е произнесъл свръх петитум е неоснователно. В отговора се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесния недвижим имот е придобит със средства, дарени на страните от техните родители и правилно съдът е приел, че е налице частична трансформация на лично имущество и не са равни квотите в съсобствеността.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – В. Т.

П. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на Районен съд – 3

Бургас.

Бургаският окръжен съд на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Б. С. П. против В. Т. П., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – апартамент тип Б на втори жилищен етаж над партер, в масивната шестетажна сграда с тавански етаж, построена в УПИ І-24, кв. 25а по плана на гр. Бургас, който апартамент е с площ от 52, 03 кв.м., състоящ се от кухнядневна, спалня, баня-тоалетна и антре, заснет като самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота – гр.*** ул.*** № **, бл.*, вх.*, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, с прилежащото към апартамента таванско помещение № 5 с площ от 4, 86 кв.м., ведно с 2, 356% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 7, 66 кв.м. ид.ч. и съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху описания имот, както и 16/1 173 кв.м. ид.ч. от имота, в който е построена сградата, при равни квоти, както и да бъде допусната делба по отношение на моторно превозно средство – товарен автомобил – марка Мерцедес, модел Спринтер 312Д с държавен рег. № А 6742 МВ при равни квоти за двамата съделители.

В исковата молба се посочва, че двамата съделители са бивши съпрузи, а бракът помежду им е прекратен с влязло в законна сила Решение № 260149/27.01.2021г., постановено по гр. дело № 5873/2020г. по описа на Районен съд – Бургас и понастоящем ищцата желае съсобствеността по отношение на придобитите по време на брака имоти да бъде прекратена.

Ответната страна – В. Т. П. депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в която не оспорва, че делбеният имот е придобит по време на брака, но не със семейни средства на двамата съпрузи, а основно със средства дарени на ответника от неговите родители, поради което и сочи, че квотите на страните в съсобствеността не са равни. Претендира да бъде допусната делба по отношение на недвижимия имот при следните квоти: 86, 06% ид.ч. за ответника и 13, 94% ид.ч. за ищцата.

4

В отговор на заявеното възражение – Б. П. посочва, че родителите на В. П. са им дали 4 000 евро като първоначална вноска и като дарение на семейството, останалите 4 000 евро семейството е успяло да спести, а последната част от сумата в размер на 2 000 евро е предоставена на семейството като заем, който впоследствие е върнат от семейството.

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че ****та на ответника е дал 10 000 евро за жилището, като дарение за своя син, а родителите на ищцата 3 000 лева или 1 534 евро, като общата сума от 11 534 евро е използвана за неговото закупуване, явно със съответните нотариални такси и данък за придобиване. С тези мотиви, съдът е приел, че е налице съсобственост между страните при квоти 13, 30% ид.ч. за ищцата и 86, 70% ид.ч. за ответника, при което и е приел делбата да бъде допусната при посочените квоти.

По делото не се спори, че по силата на влязло в законна сила Решение № 260149 от 27.01.2021г., постановено по гр. дело № 5873/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснат развод и е прекратен брака, сключен на 06.04.1996г. в гр. Бургас, за което е съставен Акт № ІІІ-42 от 06.04.1996г. между Б. С. П. и В. Т. П. поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.

По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ** от **.**.20**г., том ***, нот. дело № ***/20**г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че В.

Т. П. и Б. С. П. са закупили недвижим имот, находящ се в гр.*** ж.к. *** вх.* бл.**, състоящ се от частичен сутерен, партер, пет жилищни етажа над партера и тавански етаж, строящ се в УПИ І-24, кв. 25а по плана на гр.

Бургас, а именно – апартамент тип Б на втори жилищен етаж над партера, незавършено строителство с площ от 52, 03 кв.м., състоящ се от кухнядневна, спалня, баня – тоалетна и антре, заедно с таванско помещение № 5 на таванския етаж с площ от 4, 86 кв.м., ведно с 2, 356 % от общите части на сградата, равняващи се на 7, 66 кв.м. ид.ч. и съответния процент ид.ч. от правото на строеж, както и 16/1173 кв.м. ид.ч. от УПИ І-24 в кв. 25а , образуван при обединяването на бивши УПИ І-24 и УПИ ІІ-24 в кв. 25а по плана на гр. Бургас, целият площ от 1 173 кв.м. за сумата от 11 736 лева, от 5 която сума 11 345 лева е цената на апартамента, а 391 лева е цената на продаваните кв.м. ид.ч. от дворното място, които суми продавачът е заявил, че е получил изцяло от купувачите.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана А. М. С. – **** на Б. П., от показанията на която се установява, че след като са се оженили двамата съпрузи са живеели в тяхното жилище, а след това са се включили в кооперация и са им съобщили, че родителите на В. са им дали 4 000 евро, за да ги подпомогнат и да се включат в строителството, а те като семейство са им дали 3 000 лева. Свидетелката посочва, че Б. и В. са живели у тях докато жилището стане готово за живеене – няколко години. Свидетелката посочва, че останалата част от парите семейството си е платило само – двамата са работили и са спестявали от заплатите си, а след като са получили нотариалния акт са теглили кредит, за да си оправят жилището. Свидетелката посочва, че цената на жилището е в размер на 11 000 евро.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана Д. С. Т. – сестра на Б. П., от показанията на която се установява, че знае, че по време на брака между Б. и В. са закупили жилище и са взели пари от родителите на единия и от родителите на другия, които пари са били като дарение към семейството, но не знае точно какви суми са им били дадени. Посочва, че знае, че семейството е взело последната вноска за жилището назаем от родителите на В. – около 2 000 евро, които е трябвало да върнат. Посочва, че цената на жилището е 11 000 евро.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан Т.И. П. – **** на В. П., от показанията на когото се установява, че след като синът им е споделил, че желаят да закупят жилище, той ги е подкрепил и му е дал 4 000 евро като първоначална вноска, за да се включи в строителството, а след това е дал на В. още 6 000 евро за жилището – на три пъти от по 2 000 евро.