Определение № 18559 от 03.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18559 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно частно гражданско дело № 20261100508059 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Постъпило е възражение с правно основание чл. 423, ал.1, т.1 ГПК от длъжника „Такт - Ики“ ООД с ЕИК: 201054202 чрез адв. К. срещу издадената на 23.08.2024 г. по ч.гр. д. № 44682/2024 г. на СРС, 142 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Изложени са доводи за нарушения при връчването на заповедта по смисъла на чл.

423, ал. 1, т. 1 ГПК, изразяващи се в това, че съобщението до дружеството е върнато с отбелязване, че връчителят е посетил адреса на управление неколкократно, но не е намерил никого и е написал: „на адреса има тенис корт“. Твърди се, че отбелязването е невярно, тъй като в Търговския регистър е вписан адрес на дружеството, а също и контакти /телефонни номера/, но никой не е търсил управителя на дружеството на посочените номера. Освен това се посочва, че във всяка сграда от комплекса на академията има портиер, който може да укаже на връчителя къде да потърси съответното юридическо лице. Прави се възражение относно дължимостта на суми спрямо „А1 България“ ЕАД и се иска въззивният съд да обезсили издадения изпълнителен лист № 3743 от 06.04.2026 г.

Препис от възражението е връчен на взискателя "А1 България" ЕАД, като в законоустановения срок е подаден отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на възражението. Посочва се, че връчването на съобщението за издадената заповед по чл. 410 ГПК е оформено законосъобразно и има удостоверително действие относно извършените от връчителя действия. Твърди се, че предвид качеството на длъжника /търговско дружество/, в случая са приложими специалните разпоредби за връчване на търговци по чл. 50 ГПК.

Прави се искане да не бъде приемано подаденото от длъжника възражение, доколкото не са налице предпоставките по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените във възражението и отговора доводи, приема за установено следното от фактическа и 1 правна страна:

Производството пред СРС е образувано въз основа на заявление от 23.07.2024 г. на "А1 България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу "Такт - Ики" ООД. Заповед за изпълнение по това заявление е издадена на 23.08.2024 г. На 11.09.2025 г. препис от заповедта е изпратен на длъжника на вписания към този момент в Търговския регистър негов адрес на управление, а именно – гр. София, ул.

„******** , общ. Столична, обл. София. В съобщението връчителят е посочил: „Адресът е посетен на 16.09, 26.09 и 17.10. След направените посещения такава фирма не се намира, на този адрес има тенис кортове. След като не се намира лице, което да получи съдебните книжа, са върнати в делото на 18.10.2024 г.“ В доклад на съдебния секретар от 12.06.2025 г. е посочено, че при многократни опити да се свърже с тел. 02/979253, посочен в Търговския регистър за длъжника, сигналът на телефона постоянно е на режим „заето“, и е изпратен имейл със съобщение и заповед за изпълнение на посочения в Търговския регистър имейл.

След запознаване с така вписаните констатации, на 16.07.2025 г. заповедният съд е приел, че съобщението следва да се счита редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 1 вр. ал.2 ГПК г. Съобразявайки липсата на подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение, на 06.04.2026 г. заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу длъжника.

Видно от събраните от заповедния съд доказателства, съобщението за образуване на изпълнително дело, към което е приложен препис от заповедта, е връчено на длъжника на 19.05.2025 г. Затова следва да се приеме, че подаденото на възражение с вх. № 160522 от 20.05.2026 г. е в рамките на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК, поради което съдът следва да разгледа възражението и да се произнесе по същество по наведените в него доводи за нередовност на връчването.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В случая се установява основателността на наведените от длъжника доводи за ненадлежно връчване на заповедта по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.

Отразеното върху съобщението от връчителя обстоятелство, че на адреса не се намира такава фирма и лице, което да получи съдебните книжа, не е достатъчно да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Съгласно практиката на ВКС /например решение № 279/24.01.15 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по гр. д. № 2 769/14 г./, за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, чрез прилагане на съобщението по делото, връчителят следва да удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, след като извърши проверка има ли табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители, включително и да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от длъжностното лице по връчването в съобщението, включително и в случаите, когато не 2 могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса не се намират такава фирма и лице, което да получи книжата, без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението. В случая връчителят се е задоволил единствено да посочи, че няма такава фирма и лице, което да получи книжата, но без да отбележи да е направил опит да събере сведения за това дали дружеството действително пребивава на посочения адрес, като в разписката въобще липсва отбелязване, че дружеството е напуснало адреса.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в случая не са били налице предпоставките за приложение на установената в чл. 50, ал. 2 ГПК фикция на връчване, поради което следва да се приеме, че се установяват предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението нередовна процедура по връчване на заповедта за изпълнение.

Отделно от това, приложеното по делото съобщение за образувано изпълнително дело, връчено на длъжника в изпълнителното производство, е индиция, че търговското дружество се намира на посочения в търговския регистър адрес и на същия адрес продължава да получава съобщения. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в определение № 270 от 25.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1439/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.

Въззивният съд намира, че заповедта по чл. 410 ГПК не е редовно връчена, тъй като не е удостоверено наличие на предпоставките за приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК. Налице са основанията на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението и за спиране на изпълнението по заповедта.

На основание чл. 423, ал. 4 от ГПК разглеждането на заповедното производство от първоинстанционния съд следва да продължи с даване на указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, при приемане на възражението по реда на чл.

423 ГПК изпълнението по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се спира.

Делото следва да се върне на заповедния съд за продължаване на производството с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По искането на „Такт - Ики“ ООД“ за обезсилване на изпълнителния лист съдът следва да отбележи, че съдът обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК, какъвто не е настоящият случай.

Така мотивиран, Софийски градски съд, възз. IV-а състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, възражението на "Такт – Ики" ООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 26571 от 23.08.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 44682/2024 г. по описа на СРС, 142 състав.

3

ОБЯВЯВА, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, за спряно изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 26571 от 23.08.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 44682/2024 г. по описа на СРС, 142 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 142 състав, за продължаване на производството с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4