Решение № 338 от 15.04.2024, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Добрич, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230100397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 356 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „Нели 2011-БГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу „Луколус 65“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, и „Плутон Агри“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху недвижим имот, представляващ нива, земеделска земя с площ от 76, 303 дка, находяща се в землището на с. К., Община Д., местност „Б.“, четвърта категория, при неполивни условия – имот № *** (стар № 048003), урегулирана в парцел трети от масив 48 по плана за земеразделяне на с. К..

В исковата молба се твърди, че „Нели 2011-БГ“ ООД владее недвижим имот, представляващ нива, земеделска земя с площ от 76, 303 дка, находяща се в землището на с. К., Община Д., местност „Б.“, четвърта категория, при неполивни условия – имот № *** (стар № 048003), урегулирана в парцел трети от масив 48 по плана за земеразделяне на с. К., от 2015 г. Сочи се, че на 30.09.2022 г. представител на дружеството – Р. А., е установил, че имотът е обработен и е подготвен за сеитба. От свои познати А. узнал, че земята е обработена от арендатор. След проверка в ИР към АВп е констатирал, че арендодателят „Луколус 65“ ЕООД е предоставил процесния имот на арендатора „Плутон Агри“ ЕООД за ползване за срок от десет години по силата на Договор за аренда на земеделска земя № 61, том II, рег. № 4575 от 2022 г. на нотариус № ** на НК, с район на действие Районен съд Добрич.

Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат Д. К..

1

Процесуалният представител поддържа заявеното с исковата молба и пледира за основателност на претенцията.

Ответникът „Луколус 65“ ЕООД е подал отговор в законоустановения срок. Заявява, че е собственик на имота, за което представя нотариален акт. Потвърждава, че имотът е предоставен за ползване на другия ответник. Твърди, че между страните са се водили и други спорове за имота.

Ответникът счита, че претенцията е погасена по давност, тъй като имотът е бил обработван и миналата година. На тази основа се излагат твърдения за образувана прокурорска преписка № 1372/2022 г. по описа на Районна прокуратура Добрич.

Прави се искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат М. И., която поддържа възраженията срещу исковата претенция.

Ответникът „Плутон Агри“ ЕООД е депозирал отговор в законоустановения срок. В процесуалния документ се твърди, че претенцията е подадена след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 75 от ЗС.

Подчертава се, че ищецът не е посочил на какво основание претендира да владее имота. В тази връзка се сочи също, че първият ответник е собственик на имота.

Прави се искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството „Луколус 65“ ЕООД се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ нива, земеделска земя с площ от 76, 303 дка, находяща се в землището на с. К., Община Д., местност „Б.“, четвърта категория, при неполивни условия – имот № *** (стар № 048003), урегулирана в парцел трети от масив 48 по плана за земеразделяне на с. К., с нотариален акт № 6, том I, рег. № 70, нот. дело № 5 от 25.01.2016 г.

С влязло в сила Решение № 720 от 20.06.2019 г. по гр.д. № 455/2016 г. на Районен съд Добрич е отхвърлен ревандикационен иск на „Луколус 65“ ЕООД срещу ЕТ „**“ по отношение на същия имот. В съдебния акт е прието, че „Луколус 65“ ЕООД не е придобило имота с нотариален акт № 6, том I, рег. № 70, нот. дело № 5 от 25.01.2016 г., защото към момента на сделката прехвърлителят К. И. не е бил собственик на имота.

От приложения по делото договор за аренда на земеделска земя се установява, че на 08.08.2022 г. между „Луколус 65“ ЕООД и „Плутон Агри“ ЕООД е възникнало арендно правоотношение. Първото дружество е 2 предоставило ползването на процесния недвижим имот на второто дружество за срок от десет години, считано от 01.10.2022 г. Второто дружество се е задължило да плаща рента. Договорът е вписан в Служба по вписванията – гр.

Д. на 10.08.2022 г. На 27.09.2021 г. между „Луколус 65“ ЕООД и „Плутон Агро“ ООД е сключен договор за наем на същия имот за периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г.

Представени са две споразумения за комасация между „Плутон Агро“ ООД и „А. Биоенерджи“ ЕООД от 07.01.2022 г. Първото дружество е предоставило на второто процесния имот, а второто е предоставило на първото свой имот в землището на с. П..

Останалата част от събраните писмени доказателства са неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да бъдат коментирани в настоящото производство.

По делото се събраха и гласни доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани – Е. С. (м. при ищеца), Л. Ш. (к. на с. П.), А. А. и Г.

А. (о. процесната нива въз основа на споразумение за комасация).

Свидетелят Е. С. разказа, че свидетелят А. А. и „Нели 2011-БГ“ ООД са се договорили да извършат замяна на земите си. А. А. е предоставил на дружеството своя нива в с. П., а последното е предоставило на А. процесния имот за ползване. Свидетелят заяви, че А. и „Нели 2011-БГ“ ООД правят тази замяна от седем, осем години. Последно е посетил нивата в с. К. през 2021 г., когато е била засята със силажна царевица. Е. С. уточни, че между 2021 г. и 2022 г. се е появила фирма от с. К.. Представители на последната са заявили, че нивата в с. П., която обработват по споразумение за комасация с А., е тяхна. Затова свидетелят е преустановил обработката на нивата от този момент.

Свидетелят Л. Ш. обясни, че е бил земеделски производител, а от месец октомври 2023 г. е к. на с. П.. Заяви, че знае за комасация между А. А. и „Нели 2011-БГ“ ООД. Първият е предоставил на дружеството за ползване своя нива в с. П., а „Нели 2011-БГ“ ООД е предоставило на А. процесния имот в с. К.. Според свидетеля, тази комасация се е извършвала в продължение на десет години до стопанската 2021 г./2022 г. Л. Ш. подчерта, че „Нели 2011-БГ“ ООД е обработвало земята в с. П. до месец август 2022 г.

Свидетелят А. А. заяви, че от години обработва процесната нива в с.

К. по споразумение за комасация с „Нели 2011-БГ“ ООД. Обясни, че в замяна той е предоставил на дружеството свои ниви в с. П.. Тази договореност между тях е продължила до 2022 г. В началото на посочената година при него е отишъл П. П. от „Плутон“. Казал му е, че е наемател на земята по договор за наем. А. установил, че договорът за наем е деклариран в службата по земеделие. Поради тази причина инициирал среща между П. П. и Р. А.. След това П. и А. А. са се разбрали последният да продължи да обработва процесната нива, а П. да обработва земята в с. П., която до този момент се е обработвала от ищеца. Свидетелят заяви, че са сключили споразумения за 3 комасация с „Луколус 65“ ЕООД през месец март 2022 г., макар в документите да са посочили дата – 07.01.2022 г.

Свидетелят Г. А. потвърди, че знае за процесния имот в с. К.. Обясни, че като агроном към „А. Биоенерджи“ е обработвал нивата от около петнадесет години. През стопанската 2021г./2022 г. е била засята със силажна царевица. Г. А. разказа, че около месец март 2022 г. е разбрал, че П. П. е собственик на имота. Затова свидетелят го е потърсил. П. му потвърдил, че имотът е негов. След това свидетелят А. е организирал среща между П. П. и Р.

А.. Провели са се няколко срещи, на които присъствал и свидетелят. П. и Р. А. са се уговаряли да си разделят нивата, но така и не се стигнало до решение. Г.

А. обясни, че за стопанската 2021/2022 г. процесната нива е била предоставена за обработване на „А. Биоенерджи от П. П..

Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелите в частта досежно момента, когато нивата на А. А. в с. П. е била предоставена за ползване на „Плутон Агри“ ЕООД. В тази част показанията на свидетелите са разнопосочни и не позволяват на съда да установи конкретна дата или месец, когато се е случило предаването на фактическата власт върху имота от ищеца на „Плутон Агри“ ЕООД. Свидетелят С. заяви, че не обработва нивата в с. П. още от периода между 2021 г. и 2022 г. поради предявени претенции от страна на П. П.. Свидетелят Ш. посочи, че нивата не се обработва от ищеца от месец август 2022 г., а А. А. обясни, че това се е случило през месец март 2022 г.

В останалата част показанията на свидетелите са ясни и непротиворечиви. Същите кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствата по делото, поради което съдът ги възприема в цялост при формиране на фактическите си изводи.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание по чл. 76 от ЗС.

В тежест на ищеца е да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота към 30.09.2022 г.; че на тази дата фактическата власт му е отнета по скрит начин от ответниците (по време или начин, когато нарушението трудно може да стане достояние на ищеца).

Искът по чл. 76 от ЗС е правно средство за защита, предоставено на владелеца и държателя при отнемане на владението върху една вещ насилствено или по скрит начин. С предявяването на иска се цели преустановяване на нарушението и възстановяване на фактическите отношения, съществували до нарушението. Процесуалните усилия на страните са насочени единствено към установяване на факти – имало ли е владение, имало ли е нарушение и кой е владелец на имота към момента на предявяване на иска. Съдът не изследва твърденията и възраженията на 4 страните, които почиват на техни субективни права.

Крайния извод на съда е обусловен до голяма степен от съществуващото различие между владението и държането, като фактически състояния. Разликата е видима още в легалните им дефиниции. Съгласно чл.

68, ал. 1 от ЗС „Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя“, докато в чл. 68, ал. 2 от ЗС държането се определя като „упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя“. Владението се отличава от държането по субективния елемент. Владелецът държи вещта като своя, а държателят няма намерение да свои вещта. Той я държи за другиго с ясното съзнание, че вещта не му принадлежи.

От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че дружеството „А. биоенерджи“ ЕООД упражнява фактическа власт върху процесния имот от петнадесет години и до настоящия момент. Установи се също, че дружеството е държател на имота въз основа на споразумения за комасация, сключени с различни лица и в различни периоди. До неустановен момент през 2022 г. дружеството е упражнявало фактическа власт за ищеца по силата на устно споразумение за комасация. След това е започнало да упражнява фактическа власт за „Плутон Агро“ ООД въз основа на приложените споразумения за комасация от 07.01.2022г. Този факт се установи от писмените доказателствени средства и от показанията на свидетелите А. А. и Г. А.. На тази основа може да бъде заключено, че държателят на нивата е останал непроменен за целия период на ползване.

Настъпила е промяна единствено в намерението му. Започнал е да упражнява фактическа власт за ответника вместо за ищеца.

Разглежданата хипотеза поставя въпроса дали владението може да бъде изгубено при запазване на фактическата власт от държателя, но при промяна в намерението му. Настоящият състав счита, че е възможно, защото владението се състои от два елемента – обективен и субективен. Владението се изгубва с отпадането на двата елемента заедно или на всеки един поотделно. По делото обаче липсват доказателства за момента, когато владението на ищцовото дружество върху имота е било отблъснато. По необходимост този момент съвпада с момента, когато държателят е променил намерението си да държи вещта за „Плутон Агро“ ООД. Релевантният въпрос дали това се е случило на срещите между страните, А. А. и Г. А. или на по-късен етап, остана неизяснен. В никакъв случай обаче не може да бъде приета тезата на ищеца, че това се е случило на 30.09.2022 г.