Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 308 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2169/2023
Вид
Решение № 308
Подписан
06.03.2024
В сила
29.05.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Руска Атанасова Андреева, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20235300502169 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2150 от 17.05.2023 г. постановено по гр. д. № 7605/2021 г., Районен съд – гр. Пловдив, е отхвърлил предявените от „Д. Д.“ ЕООД срещу С. К. И., действащ като ЕТ „Кингс- С. И.“, и „Иватотрейд“ ЕООД искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *****.30.***** по КК и КР на село *****, одобрени със заповед № РД-18-147 от 26.07.2017г. на ИД на АГКК, ведно с построената в него масивна стопанска постройка-склад ГСМ, незаснета в кадастралната карта, с площ от 134 кв. м. съгласно приета по делото СТЕ, както и е разпределил отговорността за разноските по делото.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от „Д. Д.“ ЕООД.

Жалбоподателят счита решението за неправилно. Неправилен бил изводът на ПдРС, че упражняваната от ищеца фактическа власт всъщност не притежава белезите на упражнявано владение, а представлява извършване на търпими действия. Този извод съдът достигнал чрез неправилно извличане на 1 факти от показанията на свидетелите Б. и П., както и от неправилно кредитиране на приетите по делото като писмени доказателства протоколи за опис от 09.10.2008 г. и 02.03.2018 г. При правилно обсъждане на свидетелските показания и писмените доказателства, съдът щял да достигне до различен извод и да уважи претенциите на ищеца.

Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт като неправилен и вместо него да постанови друг такъв, с който да уважи исковете.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

В постъпилия писмен отговор въззиваемият ЕТ „Кингс-С. И.“ излага подробни съображения по същество и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Моли всички разноски по производството да се възложат на въззивника.

В постъпилия писмен отговор въззиваемото дружество „Иватотрейд“ ЕООД излага подробни съображения по същество, изразява становище, че първоначално предявеният иск е недопустим, моли първоинстанционното решение да се обезсили, а ако се приеме за допустимо – да се потвърди.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът „Д. – Д.“ ЕООД чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. Подчертава, че районният съд неправилно е счел презумпцията по чл. 69 от ЗС за оборена с оглед съдържанието на събраните гласни доказателствени средства.

В открито съдебно заседание въззиваемите ЕТ „Кингс – С. И.“ и „Иватотрейд“ ЕООД поддържат отговорите си на въззивната жалба по подробно изложените в тях съображения.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран от „Д. – Д.“ ЕООД с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против ЕТ „Кингс – С. И.“ и „Иватотрейд“ ЕООД за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик по 2 давностно владение на недвижим имот – УПИ ХІV-**** от кв. 7 по регулационния план на с. *****, ведно с построената в имота масивна стопанска постройка – склад ГСМ, с площ от 102 кв. м., който имот впоследствие е уточнено, че е заснет в кадастралната карта на с. ***** като ПИ с идентификатор *****.30.*****.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „Д.-Д.“ ЕООД при справка в Регистъра на публичните продажби, поддържан от КЧСИ, установил, че по изп. дело № 628/2017 г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № ***** на КЧСИ, бил изнесен на публична продан за удовлетворяване на вземанията на взискателя „Иватотрейд“ ЕООД процесният имот, ведно с построената в него сграда, с твърдения, че същият принадлежи на длъжника по делото ЕТ „Кингс-С. И.“. Не длъжникът, а ищецът бил собственик на този имот – придобил го по давностно владение за периода след 2001 г. до подаване на исковата молба на 12.05.2021 г. От 2001 г. до 23.09.2008 г. имотът се владял от А. Б. – собственик на съседните два парцела, които заедно с процесния били оградени с обща ограда. През 2008 г. г-н Б. продал на ищеца собствените си два имота, като заедно с тях му предал владението и върху процесния имот. От 2008 г. натам владението се осъществявало от самия ищец, който още с получаване на фактическата власт на имота извършил подобрения в същия – прокарал електрическа инсталация, поставил охранителен фургон, ремонтирал находящата се в имота сграда, за да я ползва за архив и склад за резервни гуми и джанти за автобусите си, положил бетонова настилка с цел ползване на имота като паркинг за тези автобуси. През 2017-2018 г. изградил клетки за кучета, необходими за охраната на имота. Процесният имот през посочения период служел основно за паркинг за автобусите, собственост на ищеца, което явно манифестирало фактическата му власт, понеже те били брандирани с фирмени надписи, които били видими за всички преминаващи.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Иватотрейд“ ЕООД е подал писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на иска.

Оспорват ищецът да е осъществявал непрекъснато, явно и спокойно владение върху процесния имот и построената в него сграда през твърдения период.

Сочи, че през 2008 г. и 2018 г. по повод на провежданото принудително изпълнение имотът бил описван от частен съдебен изпълнител при отсъствието на каквито и да са пречки и претенции от други лица върху имота, вкл. през 2008 г. – в присъствието на длъжника-собственик ЕТ 3

„Кингс-С. И.“. От протоколите за опис било видно, че нито имотът, нито сградата, се поддържат и стопанисват, както твърдял ищецът.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от другия ответник – ЕТ „Кингс-С. И.“.

Първоинстанционният съд е счел, че фактът на владението за твърдения от ищеца период не е доказан, а извършеното въздействие върху имота – паркиране на автомобили – съставлявало търпимо действие, негодно да направи извършващия го собственик. С тези решаващи мотиви искът е отхвърлен.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на правилността на решението.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***, том III, рег. № *****, дело № *****/2008 г. по описа на нотариус Д. Г. рег. № ***** на НК, се установява, че „Д.-Д.“ ЕООД е закупило от А. Б. два урегулирани имота – УПИ ХІІ-**** и УПИ ХІІІ-**** по плана на с. *****.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****, том II, рег. № *****, дело № *****/2003 г. по описа на нотариус К. Д., рег. № ***** на НК, се установява, че ЕТ „Кингс-С. И.“ е закупил от ЕТ „Г.-З. К.“ УПИ ХІV-**** по плана на с. *****, ведно с построената в него сграда – склад ГСМ.

Видно от скица № 898/11.08.2017 г. и скица, находяща се на л. 96 от първоинстанционното дело, УПИ ХІІІ-**** и УПИ ХІV-**** са съседни.

От заключението на вещото лице по СТЕ, изготвено в първоинстанционното производство, се установява, че УПИ ХІV-**** е идентичен с ПИ с кадастрален идентификатор *****.30.*****, а по границите на имота са изградени огради, с изключение на границата с ПИ с идентификатор *****.30.104 (УПИ ХІІІ-****), където липсва ограда и се преминава свободно от единия имот в другия. На скицата към заключението е означена и процесната сграда.

От допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ, изготвено в производството пред районния съд, се установява, че към момента на огледа в имота, освен масивната сграда, са съществували и други вещи и съоръжения – 4 стар автоканал-рампа, клетки за кучета, фургон, както и обслужваща кабинка – част от автомивка, разположена в съседния имот.

Страните не спорят, че процесният имот и сградата в него са обект на принудително изпълнение. Този извод документално се подкрепя от представените обявление за публична продан от 01.05.2021 г. до 01.06.2021 г., протоколи за опис от 09.10.2008 г. и 03.03.2018 г., молби и постановления за налагане на възбрани (л. 87-90 от първоинстанционното дело) и справка за С.

К. И. в СВ - гр. ****.

От протокол за опис на недвижим имот от 09.10.2008 г. се установява, че на посочената дата ЧСИ М. О. е извършила опис на процесния недвижим имот като е отбелязано наличието в него на масивна стопанска сграда. Описът е извършен в присъствието на длъжника – ответникът ЕТ „Кингс-С. И.“.

От протокол за опис на недвижим имот от 02.03.2018 г. се установява, че на посочената дата ПЧСИ при ЧСИ М. О. е извършил опис на процесния имот. Констатирал е, че достъпът се осъществява през портала на ищеца „Д.Д.“ ЕООД. Посочено е, че в имота съществува все още масивната стопанска сграда.

И при двата описа съставените протоколи не съдържат констатации за пречки при извършването на огледа, нито за заявени претенции от трети лица.

Не е констатирано наличието на други движими или недвижими вещи в имота, освен сградата.

В представените и приети по делото фактури за заплатена електроенергия и водоснабдяване се съдържат данни, че в рамките на периода от 2003 г. до 2006 г. ЕТ „Кингс-С. И.“ е заплащал парични суми за тези услуги. Не се съдържат данни обаче сумите за водоснабдяване да са резултат от действително потребление на обект „бензиностанция“ в с. ***** – изрично в документите в графата за отчет е записано „Показания 0/0“. От съдържанието фактурите за доставка на електроенергия не се установява мястото на потребление, за което се отнасят. Що се отнася до представената справка за подадени уведомления от осигурителя ЕТ „Кингс-С. И.“, в същата се съдържат данни за действали в периода преди 2008 г. трудови договори с работници на търговеца, назначени на длъжност „обслужващ бензиностанция/ газстанция“, но не и данни за местоработата на тези лица.

Иначе казано, от справката не може да се заключи, че тези работници са 5 осъществявали трудова дейност именно в бензиностанцията в с. *****, каквото се твърди да е било предназначението на сградата, намираща се в процесният имот по време на експлоатацията й.

От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № *****, том IV, рег. № *****, дело № *****/2004 г. по описа на нотариус К. Д., рег. № ***** на НК, се установява, че на 29.09.2004 г. въззиваемият ЕТ „Кингс-С. И.“ е учредил в полза на „Еич Ви Би Банк Биохим“ АД (понастоящем – „УниКредит Булбанк“ АД) договорна ипотека върху процесния имот. От справки, изадени от МВР и ЧСИ И. Б. се установява, че за С. И. фигурират регистрирани множество МПС, а върху част тях са наложени запори. Тези обстоятелства са неотносими към предмета на делото, доколкото не съставляват индиция с достатъчна доказателствена стойност нито за факта, че към 2004 г. в процесния имот е функционирала бензиностанция, нито за факта, че откритите в сградата при описа през 2018 г. автомобилни гуми са собственост на едноличния търговец и са били поставени там от него.

От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел А. Б. се установява, че същият несъмнено е със съзнание, че е собственик на продадените от него на ищцовото дружество УПИ ХІІ-**** и УПИ ХІІІ-**** по плана на с. *****. Показанията му обаче не съдържат данни да е своил процесния съседен имот, а напротив – свидетелят изрично посочва: „Три имота са, двата са мои, третият беше празен имот. (…) Навремето за този имот имаше човек от Бургас С.… Моите имоти бяха с настилка от чакъл, третият беше с цимент…“ – видно е, че г-н Б. преди продажбата през 2008 г. не е считал процесния имот за свой. Посочва също така, че понеже неговите имоти били чакълести, паркирал автобусите си в този трети имот, който бил с настилка от цимент. Свидетелят изнася данни, че по времето, в което е бил собственик на УПИ ХІІ-**** и УПИ ХІІІ-****, тези два имота и процесния са били оградени заедно. Това обстоятелство кореспондира с установеното от вещото лице-геодезист в рамките на първоинстанционното производство.