Определение № 226 от 20.06.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. гр. Д., 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Атанас М. Каменски

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно частно наказателно дело № 20243200600150 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК, по частен протест на РП-гр.Д., ТО-гр.Б., срещу определение №30/19.02.2024г. по н.ч.д.№22/2024г. на РС-гр.Б.. С атакуваното определение, на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът е отменил постановление от 21.09.2023г. на същото териториално отделение на прокуратурата, с което е прекратено наказателното производство по ДП№78/2020г. по описа на РУ-А., водено за престъпление по чл.223, ал.1 от НК.

С депозирания протест се оспорва законосъобразността и обосноваността на атакувания акт. Навеждат се доводи за допуснато от първостепенния съд превишаване на правомощията по чл.243, ал.5 и ал.6, т.3 от НПК. Претендира се за отмяна на въпросното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, в т.ч. с доводи, незалегнали в същото.

Срещу частния протест е подадено възражение от процесуалния представител на С. С.. Поддържайки констатациите и съображенията на първостепенния съд заинтересованото лице навежда твърдения за бездействие на държавното обвинение досежно евентуално нарушение на данъчното законодателство, както и относно съществувалите 1 реални възможности на съконтрахента да изпълни поетите с договор задължения, създаващи подозрения за измама.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал настоящият състав установи:

Досъдебното производство е образувано на 23.08.2019г. с постановление на РП-гр.С., за това, че през периода от неустановена дата през 2018г. до 22.01.2019г., с цел да бъде получена неследваща се имотна облага, са дадени неверни данни относно качеството на извършените СМР на обект в с.К., общ.Б., улица „М. №2, като извършеното не представлява по-тежко престъпление-престъпление по чл.223, ал.1 от НК. Към 02.09.2019г. материалите са изпратени на РП-гр.Д., ТО-гр.Б., по компетентност.

Първоначално преюдициалното постановление е оспорено по реда на чл.243, ал.5 от НПК от С. И. С.. Постановлението е потвърдено с определение№129/02.11.2023г. по н.ч.д.№224/2023г. на РС-гр.Б., отменено с определение №20/15.01.2024г. по в.н.ч.д.

№488/2023г. на ОС-гр.Д. поради нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК-липса на мотиви, след което е било образувано проверяваното н.ч.д.№22/2024г. на РС-гр.Б..

При произнасянето си първостепенният съд е приел фактическа обстановка, идентична с тази възприета от наблюдаващия делото прокурор и процедурата по първия съдебен контрол:

На 20.01.2004г. свидетелят С. С. закупил недвижим имот в с.К., общ.Б., с площ от 710,00кв.м., УПИXXI1-178, кв.17. На на следващата година му било издадено разрешение за строеж, а през 2008г. е бил изготвен инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда. До 2018г. постройката била доведена до груб строеж, като С. и съпругата започнали да търсят строителна фирма за извършване на следващи СМР- направа на ел.инсталация, изграждане на стени, шпакловане, боядисване, ограждане на имота и т.н. Със съдействието на познат свидетелят се свързал Д.Х., с когото се оказало, че се познават от 2

2008г. Решение да го наемат, за да довърши строежа било обусловено от предишните им контакти, както и от препоръките на приятели.

Първоначалната оферта на Д.Х. била от порядъка на 90000 лева, приета от възложителя за нереално занижена, последвана от предложение за 180000 лева, която следвало да включва всички възможни „скрити“, т.е. допълнително налагащи се разходи, с което Х. убедил С. да приеме.

На 25.03.2018г. в гр.В. бил сключен договор за СМР между възложителя С. С. и изпълнителя „Д.“ЕООД-гр.В., с управител св.Д.Х.. Срокът за изпълнение бил 120 дни, а стойността приблизително 180000 лева. Плащане се дължало не по-късно от три дни от съставяне и подписване на констативен протокол /Акт-обр.19/.

Количествата на изпълнените СМР следвало да се установяват с констативен протокол, съставен съвместно от страните.

Финансирането следвало да се извърши чрез банков кредит от „ПИБ“клон С., изтеглен от С. С. към 12.04.2018г. и обезпечен с договорна ипотека на процесния имот. Договорът с банката предвиждал поетапно финансиране-след представяне на Акт 19 и проформа фактура. СМР е следвало да се контролират и от представител на банката-св.Н.А..

На 11.05.2018г. бил подписан първия Акт 19 за 44772лв., на 11.06.2020г. втори-на стойност 91867лв., на 12.11.2018г. трети-за сумата от 135887лв. В началото на 2019г., когато С. дал на Х. и последните разполагаеми суми, той му казал, че не може да продължи работата поради липса на средства. Последвали още разговори, в които възложителят настоявал за пореден Акт 19, който да представи такъв в банката, а в същото време срокът по договора изтичал.

След като не успели да се споразумеят на 16.04.2019г. С. С. отправил писмено предизвестие на „Д.“ ЕООД, че прекратява договора, поради неизпълнение от страна на дружеството, като бил даден 7-дневен срок за извършване на допълнителните работи.

3

Последният Акт 19 от 24.04.2019г. бил изпратен от Х. на електронната поща на възложителя, но същият не го подписал, приемайки, че описаните СМР и суми не отговорят на извършените такива, а освен това имало и завишаване на цените спрямо офертата, без постигнато предварително допълнително споразумение за това.

След прекратяването на договора с „Д.“ЕООД

С. С. самостоятелно предприел нови СМР, но направил и множество поправки на изработеното от фирмата-изцяло на покрива, основата за оградата, изчистването на шахтата, преправяне на ел.инсталация, поставяне на гипсокартон, обръщане, изправяне, презамазване, подови настилки, корекция на външната изолация. Твърдените неизпълнение и разминавания с договореното било проверено в хода на разследването посредством комплексна СТИЕ, която установява, че при обща стойност на платените от С. И. С. 148202лева, съпоставени със стойността на извършените СМР от „Димекс - 68“ЕООД от порядъка на 121 151,40 лева, то е налице надплатена сума в размер на 27050,60 лева. По делото същевременно са приложени съдебна техническа експертиза, както и комплексна счетоводна и строителнотехническа експертиза /л.55, л.126, т.2 на ДП /, които не са анализирани и обсъдени от обвинението.

Въз основа на така установените оскъдни факти представителят на обвинението е приел, че за извършени от неустановена дата през 2018г. до 22.01.2019г. СМР на недвижим имот в с.К., общ.Б., с площ от 710,00кв.м., УПИXXI1-178, кв.17., осъществена въз основа договор от 25.03.2018г. между възложителя С. С. и изпълнителя „Д.“ЕООДгр.В., е получено възнаграждение надхвърлящо с 27050,60 лева следващото се такова, като извършителят е знаел, че насрещната престация е определена въз основа на неверни данни и това не съставлява по-тежко престъпление.

Квалифицирайки инкриминираното деяние по чл.223, ал.2 от НК, прокуратурата е констатирала наличието на основанията по чл.80, ал.1, т.5 от НК и 4 позовавайки се на чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратила наказателното производство, което всъщност е било образувано и водено за по тежко наказуемото престъпление с коренно различна форма на изпълнителното деяние по ал.1 на чл.223 от НК-даване от дееца на неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва.

Налице е порок, правилно окачествен от първостепенния съд като пълна липса на обосновка досежно приложението на материалния закон, непозволяваща съдебен контрол върху взетото решение. Този недостатък е изрично коментиран и в предхождащото определение №20/15.01.2024г. по в.н.ч.д.№488/2023г. на ОС-гр.Д.. Въззивният състав е подчертал, че обвинението не е изследвало въпроса относно дължимия по силата на договора вид и обем на СМР, реално осъществените от изпълнителя работи, неизпълнените задачи и съответствието на същите с предприетото от С.. Това не позволява да бъдат отграничени инкриминираните неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа, субектът подал такива данни или ползвал се от тях, знаейки, че са неверни. Неизяснен е и въпроса дали въпросните неверни данни са свързани с документно престъпление или с форма на измама, доколкото ал.1 и ал.2 на чл.223 от НК биха били приложими само ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Констатираното нарушение обхваща и факта, че действително липсва изрично произнасяне и относно това осъществен ли е състава и/или на друго престъпление, за което сезира С./избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери/, независимо от евентуално следващата се от родовата подсъдност компетентност за решаването на казуса по същество.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав счете депозирания частен протест за неоснователен, поради 5 което и на основание чл.243, ал.8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава изцяло определение №30/19.02.2024г. по н.ч.д.

№22/2024г. на РС-гр.Б..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6