Решение № 3583 от 14.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3583 гр. Пловдив, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20215330114324 по описа за 2021 година

След изменение в размера на предявените частични искове, с молба вх.

№ *** от *** г., са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.

405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, на „Анна - хил“ ЕООД, против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 419,06 лева – представляваща разликата между платено от застрахователя и дължимото застрахователно обезщетение по сключения между страните на **** г. договор за застраховка „Каско” на МПС, за лек автомобил марка „М. б.” модел ***, peг. № ****, обективиран в полица № ****, за настъпило на **** г. застрахователно събитие – ПТП, при движение по автомагистрала „Марица“ - км. 18, в посока от гр. С. към гр. С., както и сумата от 5448,12 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната сума, за периода от 03.12.2018 г. до 07.09.2021 г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен застрахователен договор „Каско” на МПС, за лек автомобил марка „М. б.”, модел ***, peг. № ****, обективиран в полица № *****; че на **** г., около 1

*** ч., е настъпило застрахователно събитие – ПТП. При движение по автомагистрала „М.“ - км. ***, в посока от гр. С. към гр. С., застрахованият автомобил се удря в метална част, с неуточнен размер, лежаща свободно на пътното платно. Ударът засяга предната дясна част на автомобила, като причинява редица щети, включително и по двигателя на застрахованото МПС.

Предвид факта, че към момента на настъпване на инцидента е било тъмно, и като се има предвид скоростта на движение по автомагистралата, водачът на автомобила А. Т. К. не е имала възможност да предотврати удара, тъй като не очаква в скоростната лента за движение да са налични метални части. Твърди се, че водачът на автомобила незабавно отбива в аварийната лента на автомагистралата, където извършва визуален оглед. Двигателят на автомобила преустановява работа в момента на спиране в аварийната лента, като впоследствие не е могло да бъде стартиран повторно. След като автомобилът не е могъл да продължи движението на самоход, е повикан специализиран транспорт за репатриране. При огледа на автомобила от служители на пътна полиция са установили метални части във фара на автомобила, счупен десен фар, деформации по предната част на МПС, теч на масло и антифриз и други повреди, описани в протокол за ПТП № ****г. Изложено е, че на ****г. автомобилът е представен за оглед за опис на щетите, като е заведена щета № ****. Описани са видимите външни щети и е указано на застрахованото лице да представи автомобила в оторизиран сервиз на „Амарант - 2003” ООД за извършване на ремонтна дейност. От сервиза на „Амарант - 2003” ООД е отказано да се извърши ремонт, тъй като е констатирано, че вследствие на удара метални части са попаднали в картера на двигателя. С писмо изх. № **** г. ответникът „Лев инс“ АД уведомява ищеца, че абсолютно категорично отказва да заплати застрахователно обезщетение за щетите, нанесени по двигателя на застраховано МПС. Като за причина за отказа се сочи, че застрахованият не е положил грижата на добър стопанин при запазване и поддържане на застрахованото имущество. Застрахователното дружество е посочило, че причина за настъпване на повредите по двигателя е оставянето на двигателя в работен режим при изтекло моторно масло, както и че съгласно т.14.4 от ОУ, застрахованият е длъжен да пази застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние.

Неспазването на установените технически и технологични норми за експлоатация на МПС, съгласно т.27.6 във връзка с т.27 от ОУ за застраховане 2 на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, съставлява абсолютно основание за отказ от страна на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.

Твърди се, че по инициатива на ищеца автомобилът е представен на сервиз AMG - гр. Пловдив, като е получена оферта за ремонт за цена от 28 306,11 лева, включваща труд и авточасти. Ищецът сочи, че е закупил авточасти втора употреба на стойност 15 566 лева, а в сервиза AMG е извършен ремонт. За извършената работа „АМГ СЪРВИС” ЕООД е издал фактура № ***г. , с получател „Анна-Хил” ЕООД, за цената на вложените авточасти и цената на труда, свързани с ремонта на двигателя, а именно: крепежи, ангренажна верига, маслен филтър, семеринг, ролки, клапан, уплътнение, три о-пръстена, масло MB 5w-30 229.5, гарнитури, въздушен филтър, горивен филтър, уплътнения, семеринг колянов вал, гарнитура изп.тръби, основни лагери к-кт, четири дихунга, четири болта дюза, биелни лагери к-кт, гарнитура капак к-ни, гарнитура картер два разпределителни вала, смяна на кори под двигателя, монтаж и демонтаж на десен фар, монтаж и демонтаж на предна броня и оборудване, монтаж и демонтаж на картер, монтаж и демонтаж на турбо компресор и смяна стойка маслена помпа.

Изложено е, че заплатеното общо за отстраняване на щетите от ищца е в размер на 21 398,50 лева, като на ***** г. застрахователната компания е заплатила на ищцовото дружество сумата 1979,44 лева по щета **** г.

Застрахователя в свое писмо изх. № ****г. пояснява, че изплатеното застрахователно обезщетение е пресметнато съгласно цените за нови оригинални части, предоставени от „АГС Партс” ЕООД и „Аутопартнърс” ЕООД , а стойностите за монтажни/демонтажни операции, бояджийски операции и възстановителни операции са определени според методиката за ликвидация на щети по застраховка „Каско” на ЗК „Лев Инс” АД. Изтъква се, че разликата между действителния размер на щетата и заплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 19 419,06 лева, колкото е цената на предявения иск. Обоснова се, че на основание чл.108 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки в срок от 15 работни дни. Автомобилът е представен за оглед и щетата е заведена на ****г. и срокът за произнасяне е изтекъл на **** г., след която дата, на основание чл.409 от КЗ, се дължи законна лихва за забава. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Застрахователна компания „Лев инс“ 3

АД, възразява за отхвърляне на предявените искове. Признава се, че между страните е налице застрахователно правоотношение; че на посочената в исковата молба дата е настъпило описаното застрахователно събитие. Оспорва се, че вредите по двигателя на застрахованото МПС не стоят в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а са настъпили с оглед груба небрежност на застрахования. Възразява се, че след като е претърпял ПТП, водачът е продължил движението си. По-късно е спрял в аварийната лента за движение, но не е изгасил двигателя на колата, която е продължила да работи на място, тъй като водачът се е притеснявал, че няма да може да го стартира отново. В това време е изтекло маслото в двигателя, а при липсата му се е стигнало до повредата и двигателят е блокирал. Въпросният лек автомобил е снабден със система за предупреждение за намаляващо или липсващо количество на масло в двигателя (визуална и звукова), но въпреки това водачът не се е съобразил с тях. Сочи се, че застрахователят е заплатил вредите по застрахования автомобил, които са в причинна връзка с процесното ПТП и не се дължат на неспазване на установените технически и технологични норми за експлоатация на МПС – то, като е превел на ищеца сумата от 1979,44 лева на 15.05.2019 г., но е отказал да заплати сумите за ремонт на двигателя.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.

С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е налице застрахователно правоотношение, както и че на посочената в исковата молба дата е настъпило описаното застрахователно събитие. Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за процесната вещ, валидно към датата на твърдяното от ищеца застрахователно събитие се установява и от приложената към исковата молба полица. Безспорно установено е и настъпването на процесното ПТП на **** г. с оглед приобщените Протокол за ПТП от същата дата, материалите по застрахователната преписка, както и събраните по делото гласни 4 доказателствени средства. Описаното събитие представлява ПТП и е покрит риск, установимо от посочването в самата полица, като ответникът е признал това обстоятелство с направеното преди процеса плащане на сумата от 1979,44 лева на *** г. – застрахователно обезщетение, което също е прието за безспорно с доклада по делото.

Спорният по делото въпрос е налице ли е поведение на водача на застрахованото при ответното дружество МПС, представляващо проявена груба небрежност и грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация, което да изключва отговорността на застрахователя по отношение на вредите по двигателя на автомобила.

Понятията „небрежност“ и „груба небрежност“ нямат легална дефиниция, но в съдебната практика /решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о. и цитираната в него практика, решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т.о./ се приема, че в гражданското право небрежност е налице, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства.

Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл. 395 КЗ, с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл.

395, ал. 4 КЗ, съобразно цитираната по-горе практика. На свой ред според чл.

395, ал. 6 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение от страна на 5 застрахования застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение. При наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от застрахования небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните факти по делото.

В производството по делото е изслушано заключението на вещото лице по допусната съдебнa – автотехническа експертиза, което се кредитира, като компетентно изготвено, обективно и обосновано. Вещото лице установява, че непосредствена причина за настъпване увредите по процесното МПС е срещата на препятствие на пътното платно и ударът в същото. Ударът е настъпил с железен болт в предната дясна част на автомобила, като са нанесени механични увреди в зоната на предна броня и десен фар, а по двигателя в резултат на удар със стоманен ресор са нанесени механични увреди в долната му част. Според вещото лице при вариант, че препятствията не са били на платното за движение ПТП не би настъпило, т.е. основната причина за настъпилите увреди е необезопасено и несигнализирано препятствие на платното за движение. При удара на долната част на двигателя картерът се е разрушил, счупил и двигателното масло е изтекло на пътното платно. В процеса на работа на двигателя са увредени в степен за подмяна основни негови съставни части. До това е довела работата на двигателя без двигателно масло, което е причинило повишени температури от сухото триене на частите в контактните им повърхнини и същите са се износили, деформирали и заклинили. Вещото лице установява, че при намаляване на обема на двигателното масло под допустимия минимум компютърния блок ще засече данните от сензора и на дисплейното табло системата ще изведе индикация с придружен звуков сигнал. При спиране на двигателя в момента на задействане на системите за намаляващо масло в двигателя се сочи, че периодът на сухо триене на частите ще бъде сведен до минимум, съответно повредите по него ще са по – малки. От експертизата се установява, че стойността за части, материали и труд, необходими за възстановяване на описаните увредени детайли в причинно – следствена връзка с ПТП с вграждане на нови оригинални авточасти по пазарна стойност възлиза на 23 070,16 лева с включен ДДС. Именно последната сума е релевантна доколкото същата представлява възстановителната стойност за отремонтиране на автомобила. В тази насока, доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), меродавна 6 за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в този смисъл - Решение № 59/ 06.07.2017 г. по т. д. № 2367/ 2015 г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II ТО ).