Решение № 260016 от 14.01.2021, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260016 гр.Русе, 14.І.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на 14 януари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:

При секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№522 по описа за 2018 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 247 ГПК.

„Л.Б.“ ЕООД е поискало поправка на очевидна фактическа грешка,допусната в постановеното допълнително решение от 30.VІ.2020 год.Твърди,че е налице противоречие между изразената от съда воля в мотивите на решението и постановения диспозитив.Произнасяйки се с диспозитив за отхвърляне на иск за присъждане на законна лихва върху претендираната главница съдът се произнесъл по непредявен иск.Затова и след като правилно е приел в мотивите,че ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва върху главницата от предявяване на иска,то и съдебното решение,постановено по реда на чл.250 ГПК следва да се поправи в този смисъл.

В срока по чл.247,ал.2 ГПК от ответната страна не е постъпило писмено становище.

Съдът,като взе предвид изложеното в молбата за допълване на решението,намира за установено следното:

Молбата е подадена от надлежна страна –ищец в производството по гр.д.№ 522 по описа на РОС за 2018 год.,постъпила е в срок,поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество,молбата е неоснователна.

„Л.Б.“ЕООД е предявило иск против

Народното събрание на Република България за обезщетение за претърпени имуществени вреди,причинени от нарушение на правото на ЕС чрез приемане на § 18,ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ в размер на 135974,10 лв.,представляваща разликата между уговорения и реализиран приход от продажба на електрическа енергия,произведена от фотоволтаична централа в с.Могилино,област Русе,собственост на дружеството ,за периода от 1.ХІІ.2015 год.до 31.ХІІ.2017 год.Наред с главницата,дружеството е поискало от съда да присъди и законната лихва върху обезщетението,считано от деня на предявяване на иска 13.VІІІ.2018 година до окончателното й изплащане.

С решение № 79 от 17.ІІ.2020 год.съдът е отхвърлил иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди за главницата от 135 974,10 лева за претендирания период,но не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху този размер на главницата.

По постъпила от ищеца молба съдът се е произнесъл с допълнително решение по реда на чл.250 ГПК под № 225 от 30.VІ.2020 год.,с което е допълнил решение № 79,отхвърляйки иска за присъждане на законна лихва върху обезщетение от 135 974,10 лева,считано от 13.VІІІ.2018 год.до окончателното й изплащане.

Искането за присъждане на законна лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане има своето основание в чл.86,ал.1 ЗЗД.По него съдът не се произнася служебно,а само при наличие на надлежно въведено искане и макар да е акцесорно и по принцип следва съдбата на главния иск,то същото има и самостоятелен характер.От материалноправна гледна точка то представлява парично вземане-обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва по смисъла на чл.86,ал.1 ЗЗД. Обстоятелството,че страната не е длъжна да посочва неговия размер,който се определя едва в производството по изпълнение на съдебното решение/при положително за ищеца решение за спора/ и върху него не се дължи държавна такса,не променя характеристиката му на искане,по което съдът се произнася само ако бъде сезиран.В този смисъл,като е постановил в допълнителното решение отхвърляне на иска за заплащане на законна лихва върху главницата,считано от предявяване на иска,съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка,тъй като не е налице противоречие между формираната от съда воля в съобразителната част на акта и нейното словесно изразяване в диспозитива.

Молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.247,ал.4 ГПК съдът

Р Е

Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на „Л.Б.“ЕООД със седалище и адрес на управление с.Могилино,област Русе,ЕИК ********* за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 225 от 30.VІ.2020 год.на Русенския окръжен съд,постановено по гр.д.№ 522/2018 год.по описа на РОС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: