Определение № 1244 от 03.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1244 гр. Варна, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500492 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Лууп Ти Ес“ ЕООД с ЕИК 206821454, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 14397/05.12.2023 г., допълнено с Определение № 1633/08.02.2024 г., постановени по гр. дело № 8169/2023 г. на РС-Варна, с което е прекратено производството по делото по отвод на ответника „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна за неподведомственост на делото на съда поради наличието на валидна арбитражна клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд и в полза на ответника са присъдени разноски.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя арбитражното споразумение се съдържа в заявление по образец /типова бланка/, което е бланкетно и арбитражната клауза не притежава необходимата яснота и безпротиворечивост. Оспорва се обстоятелството, че обектът, по отношение на който е подадено заявлението за достъп и пренос на ел. енергия, е търговски, както и че ще се ползва за небитови нужди. Твърди се също, че арбитражната клауза не е предвидена в договор, който да е подписан двустранно от страните, такъв не е и представен по делото. Оспорва се арбитражното споразумение в Заявлението от 18.03.2022 г., като се посочва, че клаузата за уреждане на възникнал спор между страните се отнася единствено до заявеното искане, а искът се основава на твърдения за липса на основание ответникът по иска „Електроразпределение Север“ АД със седалище гр. Варна да извършва едностранно преизчисление на количествата доставена електрическа енергия. Посочва се още, че в Констативния протокол от 07.04.2023 г. и в издадената от „Електроразпределение Север“ АД – Варна фактура също се съдържа текст за уреждане на спор между страните пред 1 арбитраж, които документи обаче не са подписани от ищеца. Между страните няма образувано висящо арбитражно производство с идентичен предмет.

Твърди се, че лицата, подписвали документите, в които се съдържат арбитражни споразумения нямат представителна власт да действат от името и за сметка на дружеството; подписалият заявлението служител не е бил в правоотношение с ответното дружество, като в случая липсва изрично потвърждаване на извършените без представителна власт от името и за сметка на ответното дружество действия.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение.

С жалбата се иска делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание, както и да бъдат допуснати следните доказателства:

1) Да се изиска от „Електроразпределение Север“ АД да заяви изрично дали е в договорни отношения с дружеството - жалбоподател; 2) Да се задължи, на основание чл. 190 от ГПК, ответникът „Електроразпределение Север“ АД да представи трудов договор или пълномощно за лицето, приело заявлението за достъп и пренос на ел. енергия, от което да е видно, че това лице има право да подписва споразумения и клаузи.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита, че между страните е налице валидно арбитражно споразумение, което се съдържа в заявлението на дружеството – ищец, отправено до ответното дружество, на което арбитражно споразумение се е позовал ответника в отговора на исковата молба, поради което и е потвърдил сключването му. Настоява частната жалба да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно производство.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав счита, че няма основание за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание.

Доказателствените искания на жалбоподателя следва да бъдат отхвърлени по следните съображения: Не се оспорва от насрещната страна наличието на договор между страните по делото, а напротив – ответникът изрично твърди наличието на такъв договор, поради което и липсва необходимост да се задължи ответникът да заяви изрично дали е в договорни отношения с ищеца.

Искането на ищцовото дружество – настоящ частен жалбоподател, с което то се домогва да докаже липсата на представителна власт на лицето, подписало заявлението, в което е вписана и арбитражна клауза, също е неоснователно, тъй като само страната, от чието име и за чиято сметка са извършени действия от лице без представителна власт /т. е., от „мним пълномощник„/ може да се позовава на това обстоятелство, а не и насрещната страна.

По съществото на частната жалба настоящият състав съобрази 2 следното:

Производството пред РС – Варна е било образувано въз основа на искова молба от „Лууп Ти Ес” ЕООД с която срещу “Електроразпределение Север” АД – Варна е предявен отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1000, 00 лева – частичен иск от цялата сума в размер на 10 196, 68 лева, представляваща стойност на начислено количество ел. енергия по фактура № 0109099380/09.05.2023 г. за периода 08.01.2023 г. до 07.04.2023 г. за обект на потребление с абонатен № 0101805006, находящ се гр. Варна, ул. “Княз Борис I“ № 60Б.

Ищецът е навел твърдения, че е потребител на ел. енергия за обект с абонатен № 0101805006, находящ се гр. Варна, ул. “Княз Борис I“ № 60Б.

Уведомен е от ответното дружество, че е извършена проверка на електромера, измерващ количествата доставяни до обекта му ел. енергия, за която е съставен констативен протокол от 07.04.2023 год. и протокол от БИМ за извършена метрологична проверка на електромера, в резултат на което е извършена корекция на количествата доставена до обекта му електроенергия, като за периода 08.01.2023 г. до 07.04.2023 г. му е начислено допълнително количество ел. енергия на стойност от 10 196, 68 лева, за която сума е издадена фактура от 09.05.2023 год. Ищецът твърди, че не дължи горната сума. Оспорва корекционната процедура, както и начина и методиката за начисляване на процесната сума. Твърди, че не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия и не дължи горната сума на ответника.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът “Електроразпределение Север” АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител е оспорил иска с доводи, че е недопустим. Направил е отвод за неподведомственост на спора пред съда, като е изложил, че ищцовото дружество е клиент на „Енерго – Про Продажби“ АД – Варна по сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № 0101805006, находящ се гр. Варна, ул. “Княз Борис I“ № 60Б, а също и че е клиент на ответното дружество по сключен при общи условия договор за достъп и пренос на електрическа енергия за процесния обект на потребление. Обектът е търговски (кафе-бар). В подадено от управителя на ищцовото дружество заявление за достъп и пренос на ел. енергия до обекта му на потребление с вх. № 6081245/18.03.2022 год. дружеството – ищец е заявило съгласието си всички спорове, възникнали между ищеца и “Електроразпределение Север” АД, със седалище гр. Варна да бъдат отнасяни за решаване от Арбитражен съд – гр. Варна при сдружение „ППМ“. Обектът на ищеца е търговски (кафе-бар) и ползваната ел. енергия е за небитови /стопански/ нужди. При това положение, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, предл. последно от ГПК, установяваща недействителност на арбитражни споразумения, е неприложима в случая, тъй като ищецът купува ел. енергия за осъществяване на търговска дейност.

Предвид изложеното ответникът счита, че между страните е налице валидна арбитражна клауза, спорът не е подведомствен на съда и е отправено искане за прекратяване на производството поради неподведомственост на 3 делото.

С обжалваното определение РС-Варна е приел, че отводът за неподведомственост на делото е своевременно заявен, в срока по чл. 8 от ЗМТА, а по същество е основателен. Изложил е съображения, че между страните е налице валидно сключено арбитражно споразумение, съдържащо се в заявлението за достъп и пренос на ел. енергия до “Електроразпределение Север” АД, със седалище гр. Варна за процесния обект на потребление на ел. енергия с аб. № 0101805006, находящ се гр. Варна, ул. “Княз Борис I“ № 60Б, двустранно подписано; арбитражната клауза е валидна, спорът е имуществен, следователно – арбитрируем, ищецът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като купува ел. енергия за стопански нужди.

Определението е правилно.

В обсъждания случай отводът за неподведомственост на делото е заявен своевременно от ответника – в отговора му на исковата молба, в съответствие с чл. 8 от ЗМТА. В представеното от ответника с отговора му на исковата молба заявление вх. № 6081245/18.03.2022 год., подадено от ищеца до ответното дружество, се съдържат изявления и на двете страни, че всички спорове, възникнали между страните, се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „МПП“. Документът е подписан и от двете страни, в писмена форма е и удовлетворява изискванията на чл. 7, ал.

2 ЗМТА, която предвижда, че „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения“. Поради това и възраженията и доводите на жалбоподателя, че нямало сключен между него и ответника договор, в който да се съдържала и арбитражна клауза, са неоснователни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. Обратно – видно от твърденията на ищеца, наведени в исковата му молба, същият изрично заявява, че между него и ответника „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна, са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество.

В случая арбитражната институция е индивидуализирана в необходимата степен – Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „МПП“, т. е., арбитражната институция е индивидуализирана с наименованието и седалището си, както и с юридическото лице, към което е конституирана. За да е налице валидна арбитражна клауза е достатъчно арбитражната институция да е определяема. Арбитражното споразумение би било невалидно само при положение, че въз основа посочените в това споразумение белези на арбитражната институция е невъзможно тя да се индивидуализира или ако съществува друга арбитражна институция със същите индивидуализиращи белези. Няма доказателства, нито твърдения в гр.

Варна да съществува друг арбитражен съд с идентично наименование и със седалище в гр. Варна, конституиран при Сдружение „МПП“.

4

Възраженията на жалбоподателя, че арбитражната клауза се съдържала в заявление по образец /типова бланка/, което било бланкетно и не притежавала необходимата яснота и безпротиворечивост, настоящият състав счита за неоснователни. Арбиражната клауза е напълно ясна и недвусмислена, не се нуждае от специално тълкуване и удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА; съдържанието й не оставя никакво съмнение относно постигнатото между страните съгласие, че при възникването на спор отношенията помежду им се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „МПП“, съгласно правилника на Арбитражния съд.

Доводите на жалбоподателя, че не било ясно защо в заявлението [за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД- Варна] било отбелязано, че обектът бил търговски, съответно не било ясно защо било посочено, че предназначението на обекта било за стопанска дейност и че в него (в обекта на потребление) ще се използва електрическа енергия за небитови нужди, са несъстоятелни, тъй като самият ищец в заявлението си с вх. № 6081245/18.03.2022 год. до ответното дружество е посочил, че обектът е търговски, и че ползваната от обекта електрическа енергия е за стопански нужди. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и представеният договор за наем от 03.03.2022 год. въз основа на който, в съответствие с ОУ на ДПЕЕЕМ, ищцовото дружество е заявило сключването на договор с ответника за достъп и пренос на ел. енергия за процесния обект на потребление. Ето защо и арбитражната клауза не е недействителна от гледище на изискването на чл. 3, ал. 4 от ЗЗПотр, тъй като ищцовото дружество няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗПотр.