Определение № 601 от 20.10.2021, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601 гр. Девня, 20.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20213120101224 по описа за 2021 година

Пред Софийски районен съд по предявен от „ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, срещу Я.М. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 475 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 450 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица № BG/02/118003224805, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, е образувано гр. д.

№43334/2021г. С определение №2659 от 02.08.2021 г. Софийски районен съд приемайки, че искът е предявен срещу потребител на осн. чл. 118 вр чл.119, ал.3 вр. чл. 113 ГПК е прекратил производството по така предявения иск на основание чл. 113 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Девня.

Настоящият състав на ДРС намира, че не е компетентен да се произнесе по иска, по следните съображения:

Чрез така предявения иск с основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ се ангажира регресната отговорност на ответника. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска по чл. 500, ал.1 т.1 КЗ, а преюдициално правоотношение. Регресното вземане възниква по силата на закона, а не от клаузите на застрахователния договор, поради което ответникът няма качеството на потребител, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора.

Следователно не може да се приеме, че ответникът има качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ и че приложение намира правилото на чл. 113 ГПК – в този смисъл определение по в. ч. т. д. №2014/2019г на ОС Варна. При липса на основание за служебно прилагане на разпоредбата на чл.113 ГПК от съда прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност са допустими след направено 1 възражение от ответника с отговора на исковата молба, но такова възражение за казуса не е налице /препис от исковата молба не е изпратен на ответника за отговор /.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че се явява неприложима и специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, която касае искове за обезщетение по КЗ, предявени от увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, тъй като за казуса иска е предявен от застрахователя, а не против него.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност по чл.

122 ГПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1224/2021г. по описа на Районен съд Девня

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между Районен съд гр.Девня и Софийски районен съд пред Окръжен съд Варна

ИЗПРАЩА гр.дело №1224/2021г. по описа на Девненски районен съд на Окръжен съд Варна

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

2