Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21897 от 30.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20042/2022
Вид
Решение № 21897
Подписан
30.11.2025
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21897 гр. *********, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Т.Е като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110120042 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. П. Л., чрез адв. Б. Е., срещу „*******************“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „**********************“ на автомобилистите, да заплати на ищеца сумата в размер на 9812 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени от ПТП, настъпило на 08.11.2021 г., имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „**********“, модел „**************“, с рег. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 08.11.2021 г., около 11,30 ч. ищецът управлявал собствения си лек автомобил марка „**********“, модел „**************“, с рег. № ********* по пътя от с. *************** към гр. ***********, когато настигнал движещ се пред него товарен автомобил с рег. № **********, управляван от водача Н. В.. По време на движение от каросерията на товарния автомобил започнали да падат парчета пръст и скална маса, които счупили предното стъкло и десния фар на собствения на ищеца автомобил. Към датата на инцидента гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „**********************“ на автомобилистите. Ищецът предявил пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, по която била образувана щета № ***************. На 09.11.2021 г. бил извършен оглед на автомобила от експерти на застрахователя, при който били констатирани следните увреждания: челно стъкло (тонирано със сензори) – за подмяна, и фар десен (ксенон) – за подмяна. Въпреки това с писмо изх. № 99-15715/23.11.2021 г. ответникът отказал да заплати дължимото 1 застрахователно обезщетение, тъй като липсвало съприкосновение между двете превозни средства. Оспорва отказа на застрахователя като неоснователен, необоснован и незаконосъобразен. Съгласно издадени от „*************“ ЕАД два броя проформи фактури стойността на ремонта на процесния автомобил възлизала общо на 9812,99 лева.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*******************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. И.А.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Изразява становище, че от представените по делото доказателства не се изяснявали в достатъчна степен обстоятелствата и причините, довели до настъпване на процесното събитие, както и неговият механизъм. Оспорва твърденията на ищеца, че процесните увреждания по собствения му лек автомобил били причинени по вина на застрахования при ответника водач и в резултат от негови действия, както и наличието на причинно-следствена връзка между тези увреждания и твърдяното събитие. Оспорва претенцията и по размер, като твърди, че същата била силно завишена и не отговаряла на действителния размер на вредите. Не били представени доказателства, че преди настъпване на застрахователното събитие процесният автомобил бил в добро състояние и без щети. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Л. П. Л., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Е.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция. Изразява становище, че в хода на съдебното производство били събрани всички доказателства за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „**********************“ на виновния водач. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „*******************“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. А.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Ако исковата претенция бъде уважена, моли съда да постанови решение при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият управлявал собствения си автомобил в непосредствена близост зад камиона и с това допринесъл за неговото увреждане. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е 2 съществувал валиден договор за задължителна застраховка „**********************” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „********“, рег. № ********** по застрахователна полица № *****************, със срок на застрахователното покритие от 20.10.2021 г. до 19.10.2022 г., поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Същото се потвърждава от представената по делото застрахователна полица.

Видно от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, датата на първата регистрация на увредения лек автомобил марка „**********“, модел „**************“, с рег. № *********, собственост на ищеца, била 20.05.2014 г.

От приетия като доказателство двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие се установява, че на 08.11.2021 г., около 11,30 ч. ищецът управлявал собствения си лек автомобил марка „**********“, модел „**************“, с рег. № ********* в гр. ***********, когато от каросерията на товарен автомобил марка „********“, рег. № **********, управляван от свидетеля Н. М. В., започнали да падат камъни. В протокола били описани следните видими щети по процесния автомобил: челно стъкло и десен фар. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП без забележки и възражения, като водачът Н. В. отбелязал, че е виновен. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, ******************* и *************** (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в ПТП не е имало спор относно неговия механизъм и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила.

Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За 3 последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Схематично посоченият в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на произшествието се доизяснява и уточнява от показанията на свидетеля Н. М. В. и от приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза.

За причинените на процесния автомобил повреди, на 09.11.2021 г. ищецът подал до ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „**********************“ на автомобилистите, уведомление за настъпилото застрахователно събитие, по което била образувана щета № ***************. В уведомлението бил описан следният механизъм на настъпване на вредите: ищецът пътувал със собствения си лек автомобил от с. ************ към гр. *********** и при завод „***************“ от товарния автомобил, който се движил пред него, изпаднали строителни материали и счупили челното стъкло и фара на процесния автомобил. Същия ден на увредения автомобил бил извършен оглед от експерти на застрахователя, които описали следните увреждания: челно стъкло (тонирано със сензори) – за подмяна, и фар десен (ксенон) – за подмяна. Не се спори между страните, че с писмо изх. № 9915715/23.11.2021 г. застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение, тъй като било невъзможно наличните към момента на завеждане на щетата увреждания по собствения на ищеца лек автомобил да са били причинени от товарния автомобил марка „********“, по който липсвали щети или други следи от контакт между двете МПС-та.

Видно от писмо с рег. № 64-00-21-35/1/07.02.2024 г. на началника на Областен отдел „**********“ – ************ и справка от Информационната система на ИА АА Прегледи, през периода от 03.12.2018 г. до 07.02.2024 г. собственият на ищеца лек автомобил марка „**********“, модел „**************“, с рег. № ********* преминал на преглед за проверка на техническата изправност, както следва: на 06.12.2018 г., на 10.01.2020 г., на 24.01.2021 г., на 11.04.2022 г. и на 10.04.2023 г., като заключението при всички прегледи било, че автомобилът се допуска за движение.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ответника е разпитан свидетелят Н. М. В. – водач на товарния автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие. От показанията му се установява, че през 2021 г. взел камион от свой приятел, за да превози фракция (камъни с различен размер) с него.

Както се движел, видял в огледалото за обратно виждане, че го настига друг автомобил и когато водачът му се готвел да изпревари товарния автомобил, от каросерията на последния паднали камъни и счупили предното стъкло и фара на лекия автомобил. Свидетелят уточнява, че пътят бил лош, а като превключвал скоростите, камионът се люшкал. Двамата водачи спрели и подписали приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като обективни, последователни, 4 подробни и логични. Същите напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.