Решение № 3 от 07.01.2026, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 541/2025
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 07.01.2026
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 151 ал.2 т.6 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 19, ал. 3, т. 15 · Закон за управление на отпадъците
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Асеновград, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.а като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200541 по описа за 2025 година Обжалвано е наказателно постановление № 40 от 21.07.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на Д. Б. З. ЕГН:**********, в качеството му на Кмет на Община Садово, на основание чл. 151, ал. 2. т. 6. предл. Първо, вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лв.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. М. се излагат аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и се твърдят обстоятелства изключващи състава на вмененото във вина административното нарушение. Навеждат се и твърдения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в процедурата по издаването му и се твърди неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна отмяна на НП.
За въззиваемата страна, Директора на РИОСВ – гр.Пловдив, редовно призован, се представлява от юрк. Х., която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:
На 20.03.2025 г. била извършена проверка от експерти на РИОСВ- Пловдив и направен обход в землището на с.Катуница, както и в самото село, при която било констатирано нерегламентирано замърсяване с различни видове битови и строителни отпадъци общо в девет поземлени имота с конкретни координати.
Някои от струпванията на отпадъци не били с големи обем и размери , но на две от точките, а именно в ПИ *** били констатирани 23 автомобилни гуми, 13 бр. чували със строителни отпадъци, а в близост до ромската махала било констатирано нерегламентирано сметище на голяма площ като теренът 1 бил замърсен с голям обем смесени битови отпадъци. За горното нарушение на 13.05.2025 г. бил съставен АУАН срещу кмета на Община Садово, като актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител Атанас И. – главен специалист по ЕТЗ при Община Садово. Същият го подписал без възражения. Писмени възражения не са били депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д. З., в качеството му на кмет на Община Асеновград е било наложено административното наказание –глоба в размер на 3000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че така съставеният АУАН № 43 от 13.05.2025 г. отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно форма , съдържание и реквизити и е съставен от компетентен за това орган. Ето защо, същият е годно основание за образуване на административно-наказателно производство съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН. НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 151 ал.2 т.6 от ЗУО, която административно-наказателна разпоредба съдържа в себе си и хипотезиса и санкцията. Този текст от закона предвижда административно наказание глоба за кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. В конкретния случай извършването на нарушението е установено по несъмнен начин, тъй като при проверката на место на 20.03.2025 г. са били открити значителни замърсявания със смесени битови и строителни отпадъци от всякакъв вид в посочените по-горе местности в землището на с. Катуница, както и в границите на самото населено място. Т.е. били са констатирани незаконни сметища.Това се установява, както от показанията на актосъставителя – Н. К., която лично и непосредствено е възприела констатираните замърсявания, така и от останалите гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Г., Б. и И.. При тези фактически констатации установени от събраните по делото доказателства, съдът намира, че Д. Б. З., който е изпълнявал длъжността Кмет на Община Асеновград и в това му качество е осъществил състава на нарушението по чл. 151, ал. 2 т.6, вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, за което нарушение същият е санкциониран с налагане на административно наказание. Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е предприел мерки, за предотвратяването изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, каквото задължение има по смисъла на чл. 19. ал. 3, т. 15 от ЗУО.
Посочената норма въвежда задължение за кмета на Общината да отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и за организиране на почистването им. В случая, жалбоподателят в качеството си на кмет на Община Садово като 2 е допуснал наличието на описаните в констативния протокол замърсявания със смесени битови и строителни отпадъци в големи количества и на множество места в землището на с.Катуница, попадащо в границите на Община Садово, безспорно е реализирал състава на горното нарушение, тъй като наличието на нерегламентирано замърсяване имплицитно сочи, че не са предприети мерки и за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност, а именно кмета на Общината, тъй като по силата на горната материално правна разпоредба, именно на него е възложено задължението да следи и да предприема действията по отношение на хипотезите предвидени в нея и съответно да носи отговорността при неизпълнението им.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е реализирал състава на горното нарушение, тъй като много от замърсяванията вече били премахнати, а други били почистени скоро след проверката,както и че било възложено на служители на общината да вземат мерки за недопускането на замърсяване на терени с отпадъци, както и да следят за спазване на разпоредбите на ЗУО в съответното населено място. Извършването на тези действия не води до отпадане на административната отговорност на Кмета на Общината, при нарушение на горната разпоредба, защото именно той е определен в нея като субект на задължението и съответно като субект на отговорността и същата не може да бъде дерогирана чрез делегирането и по пътя на йерархическата субординация.
При определяне размера на наказанието административно-наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е преценил вида и тежестта на нарушението, както и факта, че то е извършено за първи път, като е определил размера на глобата в минималният размер на предвидения в закона диапазон от 3000 лв. В тази насока, правилно се преценени наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, като факта, че действително част от първоначалните замърсявания, за които са подадени сигнали след уведомление на РИОСВ-Пловдив са били премахнати, както и че констатираните замърсявания са в относително малък размер и обем в сравнение с други нарушения от същия вид, а тъй като санкцията е в минималния размер е безпредметно да се обсъжда въпросът за нейната допълнителна редукция.
В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт.
Независимо от предприетите след проверката мерки за отстраняване на констатираните замърсявания, настоящият състав счита, че процесното деяние не се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид и с оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. Фактът, че след издаденото предписание част от нерегламентираното замърсяване е било отстранено, а за друга част са предприети мерки за премахването му, правилно е преценен от административно наказващия орган като смекчаващо отговорността обстоятелство, което е обосновало налагането на глобата в рамките на законовия минимум. С оглед възможните неблагоприятни последици от неизпълнението на това задължение, които могат да засегнат 3 сериозно защитаваните обществени отношения по опазване на околната среда, биологичното разнообразие и общественото здраве деянието не разкрива пониска степен на обществена опасност и не отговаря на критериите за маловажен случай и респективно за приложението на чл. 28 от ЗАНН, който по своите правни последици се приравнява на освобождаване на нарушителя от административно- наказателна отговорност.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на РИОСВ-Пловдив и следва да се определят в средния размер от 80 евро, с оглед факта, че делото е със средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на жалбоподателя.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 40 от 21.07.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на Д. Б. З. ЕГН:
**********, в качеството му на Кмет на Община Садово, на основание чл.
151, ал. 2. т. 6. предл. Първо, вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Д. Б. З. ЕГН:**********, да заплати на РИОСВ-Пловдив сумата от 80 евро представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4