Решение № 4067 от 21.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4067 гр. София, 21.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20201110144158 по описа за 2020 година

Предявени са осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Р. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Р. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 498,23 лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 169286 за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 14.09.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 66,99 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 02.09.2020 г., сумата о т 24,49 лв., главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 14.09.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,70 лв. за периода 30.09.2017г.-02.09.2020г. Претендира разноски.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к.

„Сухата река“, бл. 23А, вх. А, ет.8, ап. 22, с аб. № 169286, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответникът М. Р. Б. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения по делото особен представител – адв. Бозаджиев. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника, 1 както и не е известно кога и при какви обстоятелства са правени замервания. Прави възражение за давност. Моли исковете да се отхвърлят.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано по делото с определение от 01.08.2021 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35 от 06.11.2012 г., том VII, рег. № 221718, дело № 1069 от 2012 г.при нотариус Иван Дахтеров вписан в НК под № 039, с който Ваня Лалева Б. и Радослав Николов Богоев са дарили на М. Р. Б. апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Константин Фотинов“, бл. № 23А, вх. А. Настъпилото по силата на договора за дарение правоприемство, имащо за свой резултат промяна на титуляря на правото на собственост върху недвижим имот, идентичен с процесния, не е оспорено от страна на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не може да се произнася по липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти, за установяването на които не е дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Поради изложеното съдът намира за установено по делото, че процесният недвижим имот е бил собственост на ответника М. Р. Б. в рамките на заявения от ищеца период. Оттук следва, че ответникът има качество на битов клиент на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в 2 съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и М. Р. Б., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период радиаторите са били затапени, но по делото не са представени формуляри за отчет, от които да се установява, че в процесния имот няма работещи радиатори. В банята имало щранглира, без техническа възможност за монтаж на уред, поради което в рамките на процесния период има служебно изчисление на база инсталирана мощност, умножена по максимален специфичен разход на сградата. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура – 227 куб. м., но от ТР София представили акт за разпределение на кубатура на вещото лице с посочена отопляема кубатура за процесния имот в размер на 220 куб. м. Сградата не е захранена с топлоенергия за БГВ. Топломерите монтирани в абонатната станция през процесния период са преминали метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Относно отопляемата кубатура, доколкото вещото лице по СТЕ е посочило, че Топлофикация София ЕАД не е представило документ за кубатура 227 куб. м., а от ТР София са представили акт за разпределение на кубатура с посочена отопляема кубатура на процесния имот 220 куб. м., то съдът възприема варианта, даден от вещото лице У., съгласно който изчисленията са направени при отопляема кубатура 220 куб. м.

Относно сградната инсталация, следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 153, ал.

6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация е обща част по своето предназначение съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, изградена по 3 предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която в случая не е налице. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна. В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С ‑708/17 и С‑725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.

Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Следва да бъде отбелязано, че в заключението по СТЕ вещото лице изрично е посочило, че за процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбищната клетка са демонтирани на 07.11.2001 г.