Протокол № 20849 от 14.12.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 20849 гр. София, 14.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К

Съдебни

Н С. М заседатели: А СТ. ТА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.А и прокурора И. Ал. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Р Н. КНаказателно дело от общ характер № 20221110211789 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ М. Я. М. редовно уведомен, явява се.

За него АДВ. С. Д. редовно призован, явява се.

В ЗАЛАТА производство.

СЕ

ЯВЯВА

А. с пълномощно от досъдебното

ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да ме защитават и двамата адвокати.

СВИДЕТЕЛ Б. Д. Б. редовно уведомен, явява се.

За него адв. С. Ц. редовно уведомен, явява се.

ЗА СРП – прокурор И. Ч.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на подсъдимия:

М. Я. М. роден на год. в гр., българин, български гражданин, със 1 средно образование, неженен, работещ, адрес – г ЕГН – **********.

СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.

Съдът разясни на подсъдимия и защитника правото им да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от ОА и разпореждането за насрочване на разпоредително заседание преди повече от 7 дни. Разбрах правата си. Няма да правя отводи на изброените лица.

СНЕМА самоличността на СВИДЕТЕЛЯ:

Б. Д. Б. - л.к. № 6 издадена от МВР София, на 35 г., неосъждан, без дела и родство с подсъдимия.

СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл. 290, ал. 1 НК СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.

СЪДЪТ разясни на свидетеля Б. правата му на пострадало лице по реда на НПК да поиска да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител. Съдът разясни на пострадалия правото му да изрази становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, както и правото на отвод на съда, секретаря и прокурора.

СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да участвам като частен обвинител и да предявявам иск срещу подсъдимия. В предходното съдебно заседание подадохме молба с моя адвокат, която поддържам.

СТРАНИТЕ /поотделно /: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямаме искания за отвод.

СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице процесуалните предпоставки за провеждане на разпоредително заседание,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОКУРОРЪТ : Делото е подсъдно на съда, не намирам основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Към момента не са правени 2 изявления и няма постигнато съгласие за разглеждане на делото по реда на особените правила. Нямам искания по реда на чл. 248, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от НПК. Моля мярката за неотклонение на подсъдимия да бъде потвърдена. Към настоящия етап няма да правя доказателствени искания.

Считам, че подадената молбата за конституиране като ГИ и ЧО формално отговаря на законовите изисквания тъй като притежава законовите реквизити. Но искам да обърна внимание на съда на две обстоятелства. На първо място, че в молбата за разглеждане на гражданския иск в рамките на наказателния процес е посочено, че се претендират пропуснати ползи, като считам, че в тази част молбата е недопустима, тъй като е известно, че отговорността в наказателното производство за обезщетяване на вреди е на деликтно основание по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като в производството се обезщетяват само и единствено съставомерни вреди и други такива, които стоят в причинно-следствена връзка с извършеното престъпление, като очевидно пропуснатите ползи не са от категорията вреди, които следва да бъдат обезщетени, като последните следва да бъдат обезщетени по реда на общото исково производство. С оглед на изложеното и при съответната преценка на съда, че приемането и разглеждането на гражданския иск в производството няма да го забави и няма да стане повод за отлагането на делото, моля да бъде приет иска само досежно претенциите на пострадалия за обезщетяването на причинените му имуществени и неимуществени вреди, както и пострадалият да бъде конституиран като частен обвинител.

СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да участвам по делото като ГИ и ЧО, нямам никакви искания и възражения.

АДВ. Ц.: По т.1 делото е подсъдно на СРС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на подсъдимия и пострадалия. Смятаме, че делото следва да се разгледа по общия ред.

АДВ. Д. : Делото е подсъдно на съда, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Желаем делото да протече по общия ред.

Моля мярката за неотклонение на подсъдимия да бъде потвърдена. На 3 този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства. Само ще моля вещите лица да бъдат разпитани в края на съдебното следствие.

Към момента нямам искания по реда на чл. 248, ал. 1, т. 5 и 7 от НПК.

А.: Поддържам становището на колегата.

ЗАЩИТАТА /поотделно /: По отношение искането за конституиране като ЧО същото е своевременно направено в преклузивните срокове, от лице, което е вписано като пострадал в обвинителния акт. По отношение на предявената молба за конституиране като ГИ, същата отново е направена в изискуемия законов срок. По отношение на обстоятелството дали следва да бъде приета, предоставям на волята на решаващия съдебен състав.

ПОДСЪДИМИЯТ: Изцяло поддържам казаното от защитника. Нямам възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Нямам искания във връзка с мярката ми за неотклонение.

Искам делото да се разгледа по общия ред, като за гражданския иск предоставям на съда.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази становищата на страните и служебно се запозна с материалите по делото и след извършване на проверката по чл. 248, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Делото е подсъдно на СРС като първоинстанционен съд, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, но съдът счита, че на досъдебното производство по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита както на подсъдимия, така и на посочения като пострадал.

Тези нарушения са свързани с неяснота в обвинителния акт по отношение на конкретно причиненото телесно увреждане на Б., поради което и съдът прие, че липсват изложени достатъчно конкретни факти които да позволят преценка за съответствие на повдигнатото обвинение, включително и правната му квалификация и установените от прокурора фактически положения, описани в обвинителния акт.

Съгласно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 2/2022 на ОСНК на ВКС, обвинението е единство между факти и право, 4 поради което и се налага в обвинителния акт да бъдат изложени всички съставомерни факти, които да позволят на съда да прецени дали прокурорът е дал съответната им правна квалификация. Но в случая в обвинителния акт изключително лаконично е описано инкриминираното телесно увреждане. В едно изречение прокурорът е посочил, че видно от заключението на изготвената по делото КСМЕ Б. е получил „тежка черепно-мозъчна травма наложила извършването на оперативна интервенция по жизнени индикации“.

Съдът намира, че това единствено изречение описващо сложната травма, нанесена на Б., не позволява съдът да прецени конкретния медикобиологичен признак на увреждането и съответно да изведе дали се касае за средна или тежка телесна повреда. Съгласно Постановление на Пленума на ВС 3/1979 г. тежката телесна повреда в хипотезата на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, би била реализирана ако се касае до такова увреждане, което не може да се възстанови и което представлява реална опасност за жИ.та. В същото постановление са дадени разяснения и относно средната телесна повреда, квалифицирана като разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, като относно темпоралния аспект на увреждането е посочено, че тази опасност трябва да съществува от момента на увреждането до възстановяване здравето на увредения.

Очевидно поради общите признаци на двете увреждания за правилното им разграничение е съществено установяването и излагането в обвинителния акт на конкретни приети от прокурора факти относно продължителността на възникналата реална опасност за жИ.та на пострадалия. Освен това и в съдебната практика се среща квалифициране на тежки черепно-мозъчни травми както като средни, така и като тежки телесни повреди.

От посоченото едно изречение в обвинителния акт трудно би могло да се извлече и твърдение за съществуващата реална опасност за жИ.та на пострадалия, но основният проблем остава в липсата на изложени обстоятелства, свързани с нейната продължителност. Без такива изложени обстоятелства за съда и за страните по делото е невъзможно да преценят конкретните параметри на повдигнатото обвинение и съответно да организират защитата си. Поради това съдът прие, че непълнотата в обвинителния акт представлява именно съществено процесуално нарушение и не може да бъде отстранена по друг ред освен чрез връщането на 5 обвинителния акт на прокурора.

Съдът намира, че с оглед изложеното не се налага произнасянето по останалите въпроси на чл. 248, ал. 1 т. 4 до т. 7 и ал. 2 от НПК, включително и относно претенцията за конституиране на свидетеля като частен обвинител и граждански ищец, доколкото в досъдебното производство няма страни.

Воден от изложеното и на осн. чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото и връща делото на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от днес пред СГС по реда на глава 22 от НПК.