Определение № 82 от 09.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Велико Търново, 09.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20264001000033 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 130 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1618, район Красно село, ж.к. „Красно село“, ул.

„Дебър“ № 17, чрез адв. П. И. от САК против Определение № 204/30.10.2025 г., постановено по т. д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е нищожно, евентуално – недопустимо, ако не - неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че е налице разлика между иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, който е предявен в рамките на производството по банкова несъстоятелност и такъв, предявен в общата търговска несъстоятелност или по общия ред. Твърди се, че докато при общата несъстоятелност или по общия ред искът се предявява от кредитора, то в специалното производство по банкова несъстоятелност искът задължително се предявява от синдика, а не от самата банка.

Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/2019 г. на ВКС, жалбоподателите подчертават, че в производството по банкова несъстоятелност синдикът на несъстоятелната банка действа в две качества – като орган на несъстоятелността и процесуален субституент на кредиторите, както и като законен представител на несъстоятелната банка, доколкото последната не запазва своя отделна правосубектност и за разлика от общата търговска несъстоятелност не е налице остатъчна представителна власт на управителните органи.

1

Твърдят, че съдът неправилно е приел за ищец самото юридическо лице „КТБ“ АД (н), вместо да признае синдика като самостоятелен орган на несъстоятелността и процесуален субституент на кредиторите и тъй като съдът се е произнесъл спрямо лице, което не е страна по делото, актът се счита за нищожен, евентуално – недопустим, поради извършена от съда „замяна на страна“. Синдиците оспорват извода на съда, че исковете по чл. 135 от ЗЗД могат да се предявяват само за сделки, по които самата банка е страна. Те твърдят, че според ЗБН могат да бъдат атакувани и действия на трети лица (длъжници на банката), които увреждат масата на несъстоятелността и пречат на удовлетворяването на кредиторите. Застъпват тезата, че при банкова несъстоятелност е приложим специалният 5-годишен преклузивен срок, предвиден в чл. 62, ал. 1 от ЗБН.

Претендира се обжалваното определение да се прогласи за нищожно, евентуално – да се обезсили, а ако е валидно и допустимо да се отмени и делото да се върне на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от ответника „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н). В него е изразено становище, че частната жалба е неоснователна. Излага се, че твърдението за нищожност е неоснователно, тъй като несъстоятелната банка се представлява от синдика и няма съмнение кой е ищецът. Заявява се, че тъй като КТБ (н) не е страна по оспорената сделка, не важат специалните правила на ЗБН, а общите разпоредби на ТЗ, поради което искът е недопустим, защото е предявен три години след изтичането на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от ответника „Петрол Север“ ЕООД.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба.

Първоинстанционното определение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен. Предявеното възражение, че обжалвания съдебен акт е постановен спрямо ненадлежна страна не може да релевира порок – нищожност. Посоченият по-горе порок в обжалваното определение, като постановено срещу ненадлежна страна, разгледан като възражение срещу недопустимост на постановения съдебен акт е неоснователно, доколкото няма спор, че искът в настоящото производство е предявен от синдиците на КТБ (н.). При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

2

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч (т. д.

1154/2020 г. по описа на Софийски градски съд) е образувано въз основа на предявен от А.

Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) против „Нафтекс Петрол” ЕООД (н) и „Петрол – Север“ ЕООД иск, с който се иска да се обяви за недействителна по отношение на кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД (н), извършената непарична вноска (апорт) от „Нафтекс Петрол” ЕООД (н) в капитала на „Петрол – Север“ ЕООД.

С обжалваното Определение № 204/30.10.2024 г., постановено по т. д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е прекратено производството по делото, като недопустимо.

В мотивите си, първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания съдебен спор банка „КТБ“ АД (н) е предявила иск срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „Петрол Север“ ЕООД, който е квалифицирал като иск за обявяване на относителна недействителност по чл.

649, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 135 от ЗЗД. Прието е също, че специалната уредба на ЗБН е неприложима в случая, тъй като нейните разпоредби се отнасят единствено до сделки, по които самата банка е била страна. Въз основа на това е прието, че доколкото „КТБ“ АД (н) не е участник в оспорената сделка между своя длъжник и третото лице, следва да се приложат общите правила на ТЗ, като според тях, Павловият иск, свързан с производство по несъстоятелност, е обвързан със строг едногодишен преклузивен срок, който започва да тече от момента на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. В хода на делото било установено, че производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н) е открито на 06.07.2016 г., докато банката е подала своята искова молба едва на 22.06.2020 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, поради което съдът е приел искът за недопустим и е прекратил производството по делото.

Настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд.

В конкретния случай „КТБ“ АД (н) се явява кредитор на ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД (н) и оспорва негови разпоредителни действия, които според нея увреждат възможността й да се удовлетвори, а именно - извършената непарична вноска (апорт) в капитала на „Петрол-Север“ ЕООД. Банката претендира съдът да обяви извършената непарична вноска за недействителни спрямо нея, упражнявайки своето потестативно право чрез т. нар. Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД.

В исковата молба, в допълнителната искова молба и в уточняващите молби „КТБ“ (н) е въвела и не отрича твърденията, че е: 1) че е кредитор на ответника–длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н) и има вземания по три договора за кредит в общ размер на 77 686 721.03 USD; 2) че по отношение на ответника–длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) с Решение № 50/06.07.2016 г., постановено по т. д. (н) № 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2013 г.;

3) че вземането на ищеца-кредитор е прието по смисъла на чл. 693 от ТЗ; 4) че с атакуваната сделка (непарична вноска (апорт) от 2015 г. от „Нафтекс Петрол” ЕООД (н) в капитала на „Петрол – Север“ ЕООД) са увредени кредиторите на несъстоятелността по изложени 3 твърдения и съображения; 5) обосновал е правния си интерес, че с уважаването на иска ще се постигне „връщане на активите в патримониума на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.)“, тъй като „длъжникът е намалил собствените си ликвидни активи и така е намалил обезпечението на кредиторите си, т. е. подлежащото на осребряване имущество“.

Действително в петитума на исковата молба е направено искане сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД (н). В допълнителната искова молба ищецът изрично е посочил, че предявява иска във връзка със защита на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД (н). В последвалите две молби за обезпечение на предявения иск ищецът отново е твърдял, че последица от уважаването на иска ще бъде връщане на апортираното имущество в масата на несъстоятелността на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н) и осребряването му в производството по несъстоятелност. След поредното уточняване на исковата молба (в изпълнение на указанията на въззивния съд) е посочено, че искът е предявен за защита правата на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), в качеството й на кредитор на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н).

Като е взе предвид горното, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че се касае за иск с правно основание 649, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 135 от ЗЗД, независимо от предприетата от ищеца защита, определяема от конкретно заявения петитум, който е за обявяване за недействителни на увреждащата сделка само по отношение на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД (н), а не и по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н).

Настоящата инстанция намира, че предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) иск е процесуално недопустим.

Макар синдиците на КТБ (н) да го формулират като иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл.

62 от ЗБН, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че по своята правна природа той не представлява иск за попълване масата на несъстоятелността на банката, а иск по чл.

135 от ЗЗД (т.нар. Паулов иск), насочен срещу действия на длъжник на банката („Нафтекс Петрол“ ЕООД (н)) и трето лице. Последователна е практиката на ВКС, според която производството по несъстоятелност на банка е специално и се урежда от ЗБН. Поради това общите правила на ТЗ се прилагат само доколкото ЗБН не предвижда друго. В глава четвърта, раздел III от ЗБН законодателят е уредил изчерпателно реда за попълване на масата на несъстоятелността на банка. Затова чл. 649 от ТЗ изобщо не може да намери приложение, когато се касае за искове, предявени от банка в несъстоятелност за попълване на собствената й маса. Искът по чл. 135 от ЗЗД попада в обхвата на чл. 62 от ЗБН само когато е насочен срещу сделки, в които участва самата банка, и чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността й. Именно участието на банката в атакуваната сделка е причината законът да предвиди специална подсъдност и специален ред.

В конкретния случай, както посочихме по-горе, обаче оспорените действия са извършени от длъжник на банката („Нафтекс Петрол“ ЕООД (н)) и трето лице, което означава, че банката упражнява свое субективно потестативно право на конститутивен иск 4 по чл. 135 от ЗЗД (т.нар. Паулов иск), за да обяви тези сделки за относително недействителни спрямо нея. Тъй като обаче, ответникът по иска („Нафтекс Петрол“ ЕООД (н)) също е в производство по несъстоятелност, следва да се прилагат сроковете по чл. 649 от ТЗ, доколкото искът е предявен и може да бъде предявен само в рамките на неговото производство по несъстоятелност (Вж. Решение № 128/31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3372/2021 г., IV г. о., Решение № 344/24.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 38/2018 г., II т. о.)= Едногодишният срок за предявяване на отменителни искове (какъвто е и искът по чл.