Решение № 90 от 17.09.2021, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Кърджали , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вергиния С. Еланчева при участието на секретаря Симона Б. Иванова като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно наказателно дело № 20215140200658 по описа за 2021 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002543 от 23.04.2021 г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „***” ЕООД гр.Пловдив, район ***, с ЕИК ***, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „***” ЕООД гр.Пловдив намира издаденото наказателно постановление неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно, моли съдът да приеме, че се касае за маловажен случай, както и да му присъди направените в хода на производството разноски. Сочи, че през 2019 г. в дружеството работели между 250 и 290 работника, като били наемани и освобождавани множество лица и с това се занимавали служители на фирмата. Д.П. бил назначен на трудов договор в дружеството през месец юни 2019 г. На 18.11.2019 г. той подал лично молба, за напускане по негово желание от следващия ден. След проведен разговор с П., била издадена заповед за прекратяване на договора му, даден му бил и екземпляр от същата. Жалбоподателят сочи, че на Д.П. била плащана заплата и след месец 11.2019 г., тъй като при напускане не си бил взел документите. Излага съображения, че договорът с това лице бил прекратен на 19.11.2019 г. по негова молба с издадена заповед, която му била връчена. Затова моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Чрез 1 упълномощен адвокат е депозирал писмено становище по делото, в което поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление, като претендира и за разноски по делото.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „ГИТ“.

Процесуалният представител е депозирал и писмена защита по делото, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2020 г. свидетелите К.С. и И.С. – инспектори в Д„ИТ” гр.Кърджали, извършили последваща проверка за спазване на трудовото законодателство по документи на обект на контрол – шивашки цех, находящ се в гр.Кърджали, ул.„Дарец“ № 9, промишлена зона Б. Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „***” ЕООД гр.Пловдив. Проверявано било изпълнението на предписания, дадени с Протокол изх. № ПР2025107/08.10.2020 г. С предписание под т.22 в протокола, работодателят „***” ЕООД бил задължен да издаде заповед или друг документ, с който да се удостовери прекратяването на трудовото правоотношение с Д.М. П. с ЕГН ********** от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, а именно 24.08.2020 г. – на основание чл.128а, ал.3 от КТ. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 13.10.2020 г. Служителите на Д„ИТ” гр.Кърджали установили, че горепосоченото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. До приключване на проверката не бил представен документ за прекратяване на трудовото правоотношение с работника въз основа на молбата от 24.08.2020 г. По повод установеното нарушение на 04.12.2020 г. срещу „***” ЕООД гр.Пловдив бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в Д„ИТ” гр.Кърджали в присъствието на надлежно упълномощено от дружеството лице, което го подписало и получило без възражение. На 23.04.2021 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ наложил на „***” ЕООД гр.Пловдив административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите К.С. и И.С.; Акт за установяване на административно нарушение от 04.12.2020 г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ не бе оборена;

Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2025107/08.10.2020 г.; Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2032889/19.11.2020 г.; Сигнал от 06.11.2020 г.; копие на трудова 2 книжка; Преводни нареждания; Фишове за заплати; Справки от Регистър на уведомления за трудови договори; Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; Пълномощно с нотариална заверка рег.№ 1287 от 02.12.2020 г.; Заповед № ЧР-336/15.04.2021 г.; Справка за деловодни документи от Информационна система на ИА „ГИТ“. При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на К.С. и И.С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават подробни сведения за извършената проверка и установяват кога и по какъв начин са констатирали неизпълнението на предписанието от страна на жалбоподателя да издаде заповед или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение с работника Д.П. по повод негово писмено изявление за прекратяване на договора от 24.08.2020 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на „***” ЕООД гр.Пловдив за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Цитираната разпоредба, в редакцията към датата на деянието, предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая на „***” ЕООД гр.Пловдив е било дадено задължително предписание да издаде заповед или друг документ, с който да се удостовери прекратяването на трудовото правоотношение с Д.М. П. с ЕГН ********** от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, а именно 24.08.2020 г. Това негово задължение е следвало от разпоредба на трудовото законодателство, а именно от чл.128а, ал.3 от КТ. Даденото предписание не е било изпълнено в срок, жалбоподателят не е издал заповед или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение с работника Д.П., което се установява от показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства.

Законосъобразно е определено, че „***” ЕООД гр.Пловдив е субект на нарушението, тъй като видно от протокола за извършената предходна проверка именно то е било адресат на предписанието. Предписанието не е оспорено по реда на чл.405 от КТ и от него за жалбоподателя е възникнало задължението да го изпълни в определения срок, което не е сторил. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са 3 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Нарушението се явява безспорно установено, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че договорът с Д.П. бил прекратен на 19.11.2019 г. с издадена заповед, която му била връчена. Това е така, защото по делото са представени две заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.П. от дата 19.11.2019 г., издадени на едно и също основание, които са с различен номер – Заповед № 126/19.11.2019 г. и Заповед № 70/19.11.2019 г. С първата се прекратява трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 19.11.2019 г., а с втората заповед – считано от 20.11.2019 г., отново на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Нито една от двете заповеди не е подписана от работника, не му е връчена и не опровергава извода за извършено от работодателя нарушение. Тези актове не удостоверяват прекратяване на трудовото правоотношение с Д.П. по повод неговото изявление от 24.08.2020 г. Не на последно място, дружеството по никакъв начин не е оспорило предписанието по т.22, дадено с Протокол изх. № ПР2025107/08.10.2020 г. и за него е следвало задължението да го изпълни в дадения срок до 13.10.2020 г. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретно извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от 4

ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.