Решение № 24 от 14.06.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Търговище , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

БОНКА В. ЯНКОВА

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

ЙОРДАН П. ИВАНОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Драгомир Пенчев Сяров (ОП-Търговище) като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213500600091 по описа за 2021 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по: 1. Протест на Районна прокуратура гр. Търговище срещу присъда № 1/18.02.2021 год. по НОХД № 926/2020 год. по описа на Районен съд гр. Търговище, с която подсъдимата Н. В. ХР. от гр. Търговище е призната а невиновна да е извършила престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Протеста, който е бланкетен се посочва, че присъдата е неправилна, поради което същата следвало да бъде отменена, като се предлага да бъде постановена нова, с която подс.

Н.Х. да бъде призната за виновна по повдигнатото и обвинение.

В срока по чл.320, ал.3 от НПК постъпи допълнително изложение към подадения протест. В него се навеждат доводи, че първата инстанция неправилно е кредитирала и изградила фактическата обстановка съобразно обясненията на подс. Х.. Оспорва посоченото от първата инстанция, че Х. е разбрала за съществуването на другия син едва след като се запознала със съдържанието на Удостоверението за наследници, като излага доводи затова.

Посочва се, че неправилно ТРС не е кредитирал показанията на св. С.. Не били нА.це доказателства, които да сочат, че св. С. се е съгласил да се разпореди с наследствения апартамент преди посочените в ОА измамливи действия. Не се споделят и се навеждат доводи, че се касае за гражданско правни отношения.

1

2. Въззивна жалба на повереника на частния обвинител С.С. – адв. С.А.. В жалбата, която също е бланкетна, се посочва, че поставената присъда на ТРС е неправилна. Моли се присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото и обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста.

Счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Прави корекция, че не поддържа протеста в частта относно, че се касае за продължавано престъпление. Счита, че другия наследник Б. не е бил измамен. Посочва, че има данни за гражданска измама. Навежда доводи, че деянието следва да бъде преквА.фицирано по чл.209, ал.1 от НК. Счита, че било доказано, че сумата от 5 500 лева не е била предадена на св. С.. Поради, което предлага подс. Х. да бъде призната за виновна по чл.209, ал.1 от НК, като е причинила имотна вреда в размер на 5500 лева. Посочва, че следва да и се наложи наказание под средния размер, което наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.

Повереника на частния обвинител – адв. С.А. се присъединява изцяло към казаното от представителя на ОП. Излага допълнение към изложеното от страна на прокурора, като счита присъдата на РС и мотивите към нея за неправилни, непълни, селективни, които са довели до неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Навежда доводи, че веднага след смъртта на майката на св. С., подс. Х. е започнала с измамните си действия, казвайки му, че апартамента е на брат му. Твърди, че първата инстанция не е анА.зирала в достатъчна степен изводите на Психиатрично-психологичната експертиза.

Посочва, че подсъдимата не е дала сумата от 5500 лева на св. С., поради което е извършила измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.

Подс. Н.Х. редовно призована се явява. Чрез упълномощените си защитници адвокатите П. и Д., считат протеста и въззивната жалба за неоснователни. Считат, че присъдата на РС – Търговище е правилна и законосъобразна. Излагат подробни аргументи защо считат, че протеста, допълненията към него, изразената позиция на представителят на ОП и повереника на частния обвинител са неоснователни. Посочват, че ако има неуредени финансови взаимоотношение за сумата от 5500 лева редът за уреждане е гражданско правен.

В последната си дума подс. Х. моли да бъде призната за невинна.

Съдът, след преценка на наведените оплаквания в протеста и в жалбата, наведените доводи от страна на страните във въззивното производство и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:

РС е приел следната фактическа обстановка: Николинка Дянкова от гр. Търговище имала син С.С. род. 03.03.1967 год. След раждането на сина й, тя заживяла с И.Б.. От съвместното им съжителство на 13.02.1970 год. се родил сина им Б.Б.. Малко след раждането Н.Д. и И.Б. се разделили, като грижите за детето им М. изцяло поел баща му, а 2 грижите за по-големия и син С. полагА. родителите на Д. в с. ********, общ.*******. Двете деца израсли отделно едно от друго.

Н.Д. живеела сама – в собственото си жилище, находящо се в гр. ********, кв.

*********, бл.**, ет.**, ап.**. В началото на 2016 год. Д. се разболяла и за известно време била настанена в болница за лечение. Тъй като състоянието и не било добро, със съдействието на органите на МВР бил издирен сина и С.С., който бил уведомен за необходимостта някои да полага грижи за майка му след изписването и от болницата. С.С. живеел на семейни начала с М.А. в с. *********, общ. ********. А. страдала от **************, а С. бил лесно податлив на внушения и манипулируем, с липса на критично мислене. След изписването на Д. от болницата, С. и Александрова се преместили в жилището на Д. в гр. *********, за да полагат грижи за нея.

На 20.04.2016 год. Н.Д. починала, като в жилището и останА. да живеят С. и А. На 11-ия етаж в същият блок живеела и подс. Н.Х., която била пенсионер по болест и изпълнявала функциите на касиер и домоуправител в блока. Преживее подсъдимата поддържала връзки с Н.Д. Тя й помагала и след изписването й от болницата, докато С. и А. били на работа. След смъртта й, продължила да контактува със С. и А. След като ги опознала, решила, че лесно ще убеди С. да и продаде апартамента, останал наследство от майка му при изгодни за нея условия, тъй като дъщеря и се нуждаела от жилище, и успяла.

След като С. се съгласил с продажбата двамата посетили Община-Търговище за снабдяване на Удостоверение за наследници на Н. Д. От издаденото удостоверение станало ясно, че освен С., наследник на починалата Н. Д. е и другия и син – М.Б.

През неустановен ден през месец октомври /след 04.10.2016 год./ Х. се срещнала със св. Б. в гр.******** и му съобщила, че майка му е починала. Казала му, че е наследил част от недвижим имот – апартамент в Търговище, както и че брат му С.С. искал да продаде жилището, но не желае да се вижда с него. Обяснила му, че апартамента е в окаяно състояние и му предложила да дойде на място да го види. Допълнително му съобщила, че цената, на която са спрели е 25 000 лева. Попитала дА. той е съгласен със сделката. След като обмислил информацията, която му предоставила подсъдимата, Б. се съгласил с продажбата и с предложената му сума от 12 500 лева /1/2 от 25 000 лева/. Уговорили се с Х., тя да подготви документите, след което да посетят нотариус за финА.зиране на сделката.

За да бъде сигурна, че сделката ще се осъществи въпреки получената информация за нА.чието на втори наследник на имота, в разговор със С., подсъдимата му казала, че майка му е прехвърлила собствеността на апартамента на брат му, и че на него се полагА. само избеното помещение и терасата. Казала му, че ако не подпише пред нотариуса брат му щял да изгони от апартамента.

Във връзка с предстоящото сключване на сделката на 24.10.2016 год. подсъдимата превела сумата от 7 000 лева по сметка на С. в банков клон на Юробанк България АД, като основание за превода било записано „покупко-продажба на недвижим имот“. Два дни по 3 късно св. С. изтеглил посочената сума от банката.

На неустановена дата през месец ноември 2016 год. подсъдимата информирала двамата братя, че е уговорила сделката по продажба на имота да се извърши на 24.11.2016 год. в гр. Търговище, при нотариус Г.Г.. На посочената дата подс. Х. и С. отишли в кантората на нотариуса. За да се избегне евентуална среща между двамата братя, по указание на подсъдимата в кантората първо влязъл св. С., който положил подписа си лично пред нотариус Г. След като св. С. излязъл от кантората, подсъдимата превела на брат му сумата от 7 000 лева в клон на „ОББ“ АД в гр. Търговище, след което придружила св.

Брадолов в кантората на нотариуса. Същият положил подписа си върху нотариалния акт пред нотариуса. Тогава подс. Х. му изплатила в брой разликата до пълния размер на цената на неговата ½ част от имота.

Така на 24.11.2016 год. бил изготвен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том VI, рег. № ****, дело № 615 от 2016, с предмет на договора недвижим имот – апартамент находящ се в гр. *********, кв.*******, бл.**, вх. **, ет.**, ап.***, с прилежащо избено помещение. За продажна цена била посочена сумата от 14 000 лева. За да покаже, че е изплатила горепосочената сума на продавачите, подсъдимата представила документа за внесената парична сума в размер на 7000 лева от 24.10.2016 год. по сметка на С. в банка Юробанк България АД и вносна бележка от 24.11.2016 год. за внесената сума от 7000 лева на Б. в ОББ АД. След продажбата на жилището св. С. и А. останА. да живеят в него под наем, който заплащА. на подсъдимата.

Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анА.з на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че не е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена. Всички доказателства са анА.зирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства.

Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема аргументирания анА.з на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.

Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анА.з на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното 4 производство.

Във въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура и повереника на частния обвинител не поддържат обвинението да е извършено при условията на продължавано престъпление, както и да извършена измама по отношение на М.Б. Същите излагат доводи относно, че е причинена вреда на частния обвинител С. със сумата от 5 500 лева, които подс. Х. е следва да даде на С., и не му ги е дала /липсвА. доказателства да му е далата тази сума/.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателственият анА.з, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анА.зира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).

Предвид горното, въззивната инстанция ще се спре накратко на наведените в допълнението на протеста доводи, тъй като представителят на ОП не поддържа протеста в тази му част, освен посочено по-горе, но не го оттегля. След като не го поддържа, но не оттегля подадения протест въззивната инстанция следва да изложи доводи на наведените оплаквания.