Решение № 3314 от 16.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6340/2025
- Вид
- Решение № 3314
- Подписан
- 16.05.2026
- В сила
- 16.05.2026
- Състав
- Галя Митова, Валентина Ангелова, Милен Евтимов
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1, т. 2 · Закон за българските лични документи
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3314 гр. София, 16.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100506340 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 12845 от 28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 8076/2024 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, е заместено на основание чл.
127а СК съгласието на бащата В. С. Х. за пътуване на децата Л.Я.В.Х., ЕГН **********, и Е.В. Х., ЕГН **********, придружавани от своята майка Н. А.
Г., ЕГН **********, или от упълномощено от нея лице, до държавите – членки на Европейския съюз и съседните на Република България страни – Република Румъния, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Гърция и Република Турция, както и до Обединено кралство Великобритания и Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, САЩ и Канада, за срок до навършване на пълнолетие на децата, при определените в решението условия. Със същото решение бащата В.
С. Х. е осъден да предаде за съхранение на майката Н. А. Г. паспорта на малолетното дете Е.В. Х.. Със същото са оставени без уважение предявените от Н.
А. Г. срещу В. С. Х. искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за заместване съгласието на бащата за издаване на международни паспорти на децата Л.Я.В.Х. и 1
Е.В. Х., както и искането паспортът на непълнолетното дете Л.Я.В.Х. да се съхранява от майката. На основание чл. 127а, ал. 4 от СК било допуснато предварително изпълнение на решението.
Недоволна от решението в частта, с която е оставена без уважение претенцията за заместване съгласието на бащата за издаване на международни паспорти на децата, е останала ищцата в първоинстанционното и въззивница в настоящото производство – Н. А. Г., която го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост. В жалбата се поддържа, че въпреки наличието на валидни паспорти, същите се държат от бащата, който отказва да съдейства за пътуванията на децата и съществува реална опасност документите да не бъдат предадени или да бъдат унищожени, поради което без заместващо съгласие за издаване на нови международни паспорти постановеното разрешение за пътуване би останало неизпълнимо. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде заместено съгласието на бащата за издаване на международни паспорти на децата и майката да бъде оправомощена да подава заявления и да получава издадените документи.
В хода на съдебното дирене въззивницата, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа жалбата по отношение на детето Е., като моли за уважаването й.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззиваем в настоящото производство В. С. Х. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения относно липсата на предпоставки за заместване на съгласието му за издаване на международен паспорт и пътуване на детето извън страната без негово съгласие.
В хода на съдебното дирене въззиваемият не взима отношение по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивната проверка, очертан във въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е заместено съгласието на бащата В. С.
Х. за пътуване на децата Е.В. Х. и Л.-Я.В.Х. до държавите – членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република 2
Турция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, САЩ и Канада, придружени от майката Н. А. Г. или от упълномощено от нея лице до навършване на пълнолетие на децата, считано от датата на постановяване на решението
В хода на въззивното производство съдът е констатирал, че Л.Я.В.Х. е навършила пълнолетие на 04.01.2026 г., поради което с определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.02.2026 г., е обезсилено решение № 12845/28.06.2024 г. по гр. д. № 8076/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав, в частите касаещи Л.Я.В.Х., а производството по делото спрямо нея е прекратено, като е прекратено и въззивното производство по настоящото дело, образувано по жалбата на ищцата, в частите й, касаещи пълнолетната Л.Я.В. Х.а. Горното определение не е обжалвано от въззивницата, като по отношение на нея е влязло в сила на 27.02.2026 г. Така в предмета на въззивната проверка по делото е останало само решението в частта, с която е отказано да се замести съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето Е. Х..
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба от Н. А. Г. срещу В. С.
Х. с предявени искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за заместване съгласието на бащата за пътуване в чужбина на децата Л.Я.В.Х. и Е.В. Х. за издаване на международни паспорти, както и за предаването и съхранението на същите при майката.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че страните са родители детето Е.В. Х., роден на **** г., като с решение на Софийски районен съд от 23.04.2014 г. бракът между страните бил прекратен, упражняването на родителските права по отношение на него и на вече пълнолетната му сестра, било предоставено на майката, определен бил режим на лични отношения на бащата с децата и същият бил осъден да заплаща издръжка, а с последващо решение на Софийски районен съд от 21.05.2024 г. бил изменен режимът на лични контакти и размерът на издръжката.
По иска за заместващо съгласие за пътуване на децата в чужбина съдът е приел, че от социалния доклад от 07.06.2024 г. се установявало, че основните грижи за децата се полагали от майката, бащата заплащал издръжка на децата, както и че отношенията между родителите били влошени. Съдът е съобразил и данните, че семейството е живяло в гр. Ванкувър, Канада, за период от около 10 3 години. Приел е, че пътуванията с туристическа и образователна цел са в интерес на децата, способстват за тяхното развитие и не създават риск за тях, поради което е заместил съгласието на бащата за пътувания до държавите, посочени в решението, за срок до навършване пълнолетие на децата и с продължителност до петнадесет последователни календарни дни за всяко пътуване.
По иска за заместващо съгласие за издаване на международни паспорти на детето Е., съдът е приел за установено предвид съобщение на СДВР, отдел „БДС“, че на детето вече е издаден международен паспорт на 27.07.2023 г. със срок на валидност до 27.07.2028 г., до изтичането на който непълнолетният ще е навършил 17 години и половина. В тази връзка е приел че необходимост от издаване на нов паспорт не би възникнала в следващите 4 години и е оставил искането без уважение. Изложил съображения че преценката относно разрешаването на спор между родители за снабдяване на децата им със съответните документи за пътуване следва да бъде извършена към момента на възникналия спор и с оглед защитения интерес на децата, като не е уредена правна възможност за заместване на съгласието на единия родител в един евентуален бъдещ момент, още повече при наличието на валидно издаден международен паспорт на името на детето.
По искането за предаване за съхранение на паспортите на децата на майката съдът е приел, че по отношение на малолетното дете Е.В. Х. претенцията е основателна, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗБЛД личните документи на малолетните лица се съхраняват от техните родители или настойници, поради което е осъдил бащата да предаде паспорта на детето на майката.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд изцяло споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно наличието на издадени международен паспорт на вече непълнолетния Е. със срок на валидност до 27.07.2028 г., като същата се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Между страните няма спор относно това обстоятелства, а отделно от това, същото е установено с приетото по делото съобщение на СДВР, отдел „БДС“, според което Е.В.Х. вече е разполагал с валиден международен паспорт, издаден на 27.07.2023 г. със срок на валидност до 27.07.2028 г., към който момент детето че е навършило 17 години и 4 половина.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани във въззивното производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл. 127а СК съдът разрешава конкретно възникнал спор между родители относно пътуването на дете в чужбина или относно издаването на необходимите за това лични документи. Производството не служи за уреждане на бъдещи и хипотетични конфликти между страните, нито за преодоляване на евентуални затруднения при изпълнение на вече постановен съдебен акт. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на предявяване на исковата молба, както и към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, детето Е.В. Х. е разполагал с надлежно издаден международен паспорт, издаден на 27.07.2023 г. и със срок на валидност до 27.07.2028 г. Следователно към релевантния момент не е съществувала необходимост от издаване на нов международен паспорт, респективно не е бил налице спор по смисъла на чл. 127а СК относно снабдяването на децата с такива документи. Такава необходимост не е налице и към настоящия момент.
Основното оплакване във въззивната жалба се свежда до твърденията, че бащата неправомерно задържа международния паспорт на непълнолетния, отказва да го предаде на майката и по този начин фактически препятства възможността му да пътуват в чужбина. Именно от изложените във въззивната жалба доводи се установява, че спорът между страните не е относно необходимостта от издаване на нов международен паспорт на непълнолетния, а относно съхраняването и предаването на вече издадения такъв. Последното обаче касае изпълнението на постановеното съдебно решение (още повече, предвид осъждането на въззиваемия В. С. Х. да предаде издадения на Е.В. Х. паспорт на майката), като не засяга неговата правилност. Въпросът дали ответникът ще изпълни доброволно задължението си да предаде издадения и намиращ се у него паспорт е относим към изпълнителното производство и предвидените в закона способи за принудително изпълнение, но не обуславя необходимост от постановяване на заместващо 5 съгласие за издаване на нов паспорт на непълнолетния Е., при наличие на валиден и годен за ползване такъв.
Производството по чл. 127а СК не може да служи като средство за предварителна защита срещу евентуално бъдещо неизпълнение на съдебно решение. Противното би означавало съдът да се произнася по предполагаеми бъдещи хипотези, което не се допуска от закона. Ето защо, дори твърденията на въззивницата, че въззиваемия няма да предаде доброволно издадения на детето Е. и валиден паспорт, да бъдат възприети, същите не са годни да обосноват наличие на правен интерес от издаване на нов документ за самоличност за това дете, още повече при положение, че е налице осъждане на въззиваемия за предаването на същия документ за самоличност на въззивницата.
Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6f74ada-7bee-428c-b510-1a662a222c4b