Решение № 2296 от 22.08.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2296 гр. София, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100514000 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение от 17.20.2020г., постановено по гр. д. 2110211 г. по описа на СРС, 46-ти св, е отхвърлен предявеният от ИВ. Г. Ш. срещу В. Н. П. иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта по гр. София, одобрена през 2011г., с площ 510 кв. м., при съседи ПИ ***, ПИ ***, ПИ 68134.1104. 127, ПИ ***, ПИ

*** и ПИ ***, който имот е идентичен с имот пл. № 478 от кв. 17 по предходен кадастрален план.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на В. Н. П., на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 10,00 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ИВ. Г. Ш., с която са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетели А. и Т., съгласно които ищецът е поставил през 2005г. – 2006г. ограда с метални колове, която по-късно е открадната, макар че единият от тях живее в съседство на процесния имот и има непосредствени и продължителни впечатления. Посочва, че вместо това съдът е дал вяра на показанията на свидетелите С. и К., съгласно които оградата била 1 поставена от ответника, въпреки че впечатленията им се отнасят до период извън процесния и са спорадични и непълни. Ищецът навежда оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с позоваването от страна на съда на обяснението на вещото лице за състоянието на имота с оглед на обстоятелството, че то е било назначено със задача да се произнесе за идентичността на процесния имот с представените по делото писмени доказателства. Твърди, че въз основа на посочените обстоятелства съдът е достигнал до необоснован извод, съгласно който ищецът не е установил фактическа власт върху процесния имот през периода 2005г. – 2018г. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи иска. Претендира разноски

Въззиваемият ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Софийски районен съд , 46-ти състав, е бил сезиран от ищеца с иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, за установяване по отношение на В. Н. П., че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 68134.

1104.124 по кадастрална карта на гр. София, одобрена през 2011г., с площ 510 кв. м., при посочени с исковата молба съседи, който имот е идентичен с имот пл. № 478 от кв. 17 по предходен кадастрален план.

За да отхвърли иска, първостепенният съд, анализирайки събраните по делото доказателства /изслушаните свидетелски показания и писмени доказателства/, е приел, че е останало недоказано твърдението на ищеца за установено владение върху процесния имот, което да е с траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. В резултат на оценката на приетите доказателства в хода на първоинстанционното производство съдът е достигнал до извод, че ищецът не недоказал обективен елемент от фактическият състав на придобивната давност, а именно упражняването на фактическа власт (corpus) върху процесния имот. Позовавайки се на това първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот в резултат на упражнено давностно владение.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на 2 първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част и от правните съображения на настоящата съдебна инстанция, като с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се добави и следното:

Позоваването на придобиване на право на собственост въз основа на придобивна давност от страна на ищеца предполага при условията на пълно и главно доказване да установи, че е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Институтът на придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки, при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание – в продължение на определен период от време (в случая 10 години) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ и фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене. Придобиването на правото на собственост на основание придобивна давност, изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт, демонстрирайки по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.

В конкретния случай е обоснован извода на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства ищецът не е установил по безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е упражнявал фактическа власт с намерението да държи процесният недвижим имот като свой в периода 2005 г. – 2018 г.

Изхождайки от суверенното право на преценка за достоверността и обективността на свидетелките показания, настоящият състав на съда намира, че показанията на свидетелите А. и Т. не позволяват да бъде направен категоричен и обоснован извод, за наличие на упражнявана фактическа власт от страна на ищеца върху процесния недвижим имот с намерение да го свои като свой, което да е продължило през процесния период. Така св. А.

А. дава сведения, че ищецът е извършвал дейности по почистване на процесния недвижим имот още от периода 2005г. – 2006г., и е предприемал действия по засаждането му, като част от твърденията се потвърждават и от показанията на св. К. Т. - последният посочва още и че ищецът е предприемал действия по заграждането на имота като през 2005г. – 2006г. е извършено първото. Св. Т. сочи още, че ищецът имал намерение в бъдеще да застроява имота. Следва да бъде посочено, че по начало, за да бъдат налице признаците, които характеризират владението като постоянно и непрекъснато не е необходимо непрекъснатото осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др., а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действията на трети лица. Въпреки това при така дадените свидетелски показания не може да бъде направено еднозначен извод за наличие на явно, постоянно и непрекъснато владение от страна на ищеца, тъй като същите не сочат по сигурен и категоричен начин към интензитета на извършваните от ищеца действия.

В конкретния случай въз основа на преценката на свидетелските показания не се установява системност и трайност на извършваните действия по почистване на имота, заедно със съществуването на намерение у ищеца да върши съответните действия именно 3 като собственик на вещта. Не се установява упражняването на фактическата власт върху имота посредством предприемането на действия по почистване на същия да са довеждани до знанието на ответника в качеството му на собственика на имота. Недоказан остава и субективния признак на владението - наличието на намерение у ищеца да извършва твърдените от него действия като държи вещта като своя. Същото не следва и от предприетото действие по депозиране на молба пред нотариус за издаване на констативен нотариален акт от страна на ищеца по отношение на процесния недвижим имот.

Инициирането на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица и нотариуса. В допълнение на това следва да бъде посочено, че ответникът веднага е реагирал срещу предприетата от ищеца процедура по съставяне на констативен нотариален акт, като е подал заявление до Софийска районна прокуратура, както и до нотариуса, пред когото е подадена молбата, за да предотврати евентуална измама, както и възможността да бъде издаден констативен нотариален акт.

В резултат на изслушаните свидетелски показания не може да бъде направен сигурен извод за и за изграждането на ограда от страна на ищеца, доколкото същата не е обективно съществувала към момента на огледа на процесния имот.

Наред с това в хода на първоинстанционното производство от ответника са представени приходни квитанции за заплащане на публични задължения във връзка с процесния недвижим имот, което само по себе си може да бъде възприето като действие, с което ответникът, легитимиращ се като собственик на процесния недвижим имот е упражнявал правомощията, включени в съдържанието на правото му на собственост.

В противоречие с твърденията на ищеца са и показанията на св. И. П. и Е. К., доколкото от последните става ясно, че заедно с ответника са извършвали действия по обработване на насажденията в имота, като св. Е. К. заявява, че към настоящия момент процесният имот е обрасъл в храсти.

Последното обстоятелство се потвърждава от даденото заключение на вещото лице което не е било оспорено от страните и което заключение настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, и съгласно което към момента на извършения оглед имотът е бил обрасъл плътно с дървесина и храстовидна растителност и видно не бил използваем. Посочените констатации съответстват на дадените показания от страна на св. И. П. и Е. К. и като такива влизат в противоречие с показанията на св. св. А. и Т., тъй като последните твърдят, че ищецът извършвал действия по обработване на процесния имот и към момента на устните състезания в първоинстанционното производство, които показания се опровергават, както от показанията на свидетелите П. и К., така и от заключението на вещото лице.

Във връзка с наведеното от ищеца оплакване за неправилно кредитиране на обяснението на вещото лице, следва да бъде посочено, че съдът е допуснал извършването на съвместен оглед на процесния недвижим имот с участието на вещото лице и страните 4 именно с цел да бъде даден отговор на въпроса за състоянието на имота, поради което дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание са с оглед на изпълнението на възложените му задачи и в съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ГПК.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно ищецът да е упражнявал фактическа власт през периода 2005г. – 2018г. върху процесния недвижим имот в продължение на 10 години с намерението да го държи като свой. Не се установяват и допълнителните елементи, характерни за давностното владение, сред които владението да е явно, трайно, спокойно, системно и непрекъсвано. Поради което неустановяването на кумулативното им наличие не позволява да бъде направен извод, че ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот в резултат на придобивна давност.