Определение № 163 от 26.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 26.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600175 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С определение № 207 от 23.03.2023 г. по ЧНД № 400/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК не е уважил молбата на осъдения Й. К. В. за предсрочното му условно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода с определение № 2213 от 11.05.2021 г. по ЧНД № 1871–2021 г. на Районен съд – Пловдив.

Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който е подал жалба срещу съдебния акт на първата инстанция с молба да бъде отменен от въззивния съд, като се уважи искането му за предсрочно освобождаване.

Постъпило е и допълнение към жалбата, като са били приложени и медицински документи.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

1

В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била внесена молба с искане да бъде постановено от съда предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание лишаване от свобода, наложено на осъдения с цитираното по-горе определение.

Пазарджишкият окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Приел, че не са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК.

Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първата инстанция, тъй като намира, че в случая материалите по делото не обезпечават извод, че с трайното си поведение, осъденият е показал, че се е поправил и превъзпитал.

Първият съд е изложил аргументи за това доколко може да се приеме, че е бил изпълнен плана на присъдата, възприемайки становището на затворната администрация въз основа на данните, фигуриращи и приложените в затворническото досие пенетенциарни документи. Съгласно тези данни при осъдения като основни цели в плана на присъдата са залегнали придобиване на трудови навици, изграждане на позитивни обществено приемливи и законосъобразни форми и начини на мислене.

Като основни проблемни зони са били отбелязани настоящото правонарушение в условията на опасен рецидив, тъй като за пореден път е отнел чужди движими вещи. Отчетено е, че криминалното минало на В. е обременено, тъй като е осъждан многократно за престъпления против собствеността – преимуществено кражби, като е търпял и наказание лишаване от свобода, което го характеризира като трайно криминализирана личност с устойчиви престъпни и асоциални нагласи. Отбелязано е недоволството на осъдения от размера на наказанието, както и нагласите му да реализира доходи чрез противозаконно отнемане на чужди движими вещи. Във връзка с уменията за мислене е било посочено, че не може сам да разпознава и да решава проблемите си. Не мисли за последствията като липсват ясни цели за бъдещето.

По време на престоя си в затвора осъденият подал заявление за устройване на работа, като е бил устроен на подобна позиция, като се справял с трудовите си задължения.

2

Във връзка със спазване на правилата за организация на вътрешния ред в затвора имал регистрирани нарушения, свързани с недобри практики на територията на пенитенциарното заведение, като рискът от извършване на нарушения е среден със значителен уклон към висок. Регистрирана е била по надлежния ред употреба на наркотици в условията на затвора, както и притежаване и на неразрешени вещи. В затворническата общност В. е изградил контакти предимно с лица със сходен социален статус и лидери, като е била регистрирана развита манипулативност и известна претенциозност и добро за системата интелектуално ниво. Рискът от извършване на нарушения, във връзка с участието му недобри практики на територията на затвора, е бил определен като среден със значителен уклон към висок. Отчетена е възможност за оказване на влияние над лишени от свобода с нисък социален статус и въвличането им в недобри практики.

Към служителите от администрацията и НОС се отнасял с уважение.

Търсел съдействие от тях, но само в някои от случаите оказвал такова.

При направена преоценка на риска били отчетени средни стойности на риска от рецидив на престъпната дейност в местата за лишаване от свобода и обществото – 71 точки. Съгласно изготвения първоначален доклад в посочения вече по-горе смисъл дефицити били открити в зоните на отношение към правонарушението и умения за мислене. В първоначалния план на присъдата било предвидено корекционната дейност да се насочи към причините и собствената отговорност за проявеното криминално поведение, подобряване на ученията за мислене, повишаване на социалната компетентност. Видно от приложения в затворническото досие текущ доклад, в следствие на корекционната работа при осъдения рискът от рецидив се е запазил средни стойности. Отново като проблемни зони били фиксирани констатираните и в първоначалния доклад дефицити в сферата на отношението към правонарушението и уменията за мислене.

Горното е изведено след подробна преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като именно тези документи са били ползвани в определението на съда и изводите му за индивидуалната корекционна дейност спрямо осъдения. Коректно първият съд не е ползвал като източник на доказателствени факти становището на началника на затвора във връзка с предложението за предсрочно условно 3 освобождаване. То е единствено заявена позиция на затворната администрация по предложението за предсрочно освобождаване, докато източник на доказателствени факти в настоящото производство са само докладите на ИСДВР като текущият доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС, възприет от първия съд като годен източник на факти за индивидуалното изпълнение на присъдата. Те са били подробно обсъдени от първата инстанция. В този смисъл като източници на доказателствата за поправянето с основание са били взети под внимание оценката на осъдения /по смисъла на чл. 155 ЗИНЗС, която включва оценката на риска от рецидив и вреди, планирането на присъдата и прогнозата за ресоциализация/, както и резултатите от работата по индивидуалния му план /по чл. 156, ал. 2 ЗИНЗС/ за изпълнение на присъдата. В тази насока постигнатото от социалновъзпитателната работа с осъдения с основание са били поставени от страна на първия съд в основата на преценката му за промяната на личността на В. във връзка с евентуалното му предсрочното условно освобождаване.

В съответствие с материалите по делото първият съд е посочил, че в съдържанието на докладите е налице мотивиран отговор за това дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на осъдения според индивидуалния план на присъдата. Съгласно чл. 155 от ЗИНЗС рискът на осъдения се оценя комплексно чрез всички свои компоненти. Включва преценката на риска от рецидив, вреди и цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР, наред с всички останали данни за поведението на осъдения, които безспорно са противоречиви, не мотивират извод за наличието на трайна и необратима тенденция за поправянето и превъзпитанието на осъдения.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първата инстанция, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като не са налице безспорни данни, че последният е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК.

Не могат да бъдат споделени наведените в жалбата на осъдения оплаквания, че първият съд следвало да вземе предвид здравословното му състояние, което било игнорирано от страна на администрацията на затвора и 4 навеждало на проявено тенденциозно отношение от страна на същата към неговата личност. Тези претенции не се подкрепят от материалите по делото, които не съдържат и намек за подобно тенденциозно отношение към лишения от свобода. Отделно от това, са налице и данни са прекъсване на изпълнението на наказанието именно поради временна нетрудоспособност. В заключение претенцията на В., мотивирана с отказа на затворната администрация да даде положително становище по искането му за предсрочно условно освобождаване, не намира опора в събраните материали, тъй като становището съответства на данните, които се съдържат в затворническото досие на осъдения.

Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 207 от 23.03.2023 г. по ЧНД № 400/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5