Решение № 1067 от 03.06.2024, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1067

Враца, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ административно дело № 20247080700062 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез * Б.Р. *** срещу Заповед №3345/12.12.2023г. на Ректора на УНСС, с която на основание чл.21, ал.1 от АПК, чл.32, ал.1, т. 8 от ЗВО, чл.36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл.31 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, на жалбоподателката е наложено административно наказание **, поради нарушение на чл. 31, ал. 1, т.4 от Правилник за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. С жалбата се оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Развиват се доводи, че в същата не са описани конкретните фактически нарушения, като дата и място на извършване, а вместо тях са цитирани писмени документи, което представлявало липса на мотиви. Поддържа се и нарушение на основни принципи в административното производство, състоящи се в отказ на административния орган да предостави на жалбоподателката уличаващи я доказателства от домакина на общежитието, неизпълнение на задължения, произтичащи от разпоредбите на чл.12, ал.1 и 2 и чл.9, ал.4 от АПК, а вместо това е издаден индивидуален административен акт, с характеристиката на наказателна операция спрямо санкционираната. Излага и съображения, че наложеното с обжалвания акт наказание е в грубо несъответствие с целта на закона и едновременно с това представлява извращение с него. Отправя искане за отмяна на оспорената заповед, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Доводите и искането се поддържат и в с.з. чрез ангажирания процесуален представител.

Ответникът – Ректор на УНСС – София, чрез * М., в писмен отговор и в с.з., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, при спазване на всички законови изисквания, със законосъобразно и правилно посочване на фактическите и правни основания за издаването й и ясно посочване на нарушената правна норма от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. Прави се искане за отхвърляне на жалбата с присъждане на направените разноски за процесуално представителство.

Като съобрази доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоначално делото е било образувано под № 413/2024г. в Административен съд – София град, който с Определение № 683/19.01.2024г. е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Враца по постоянния адрес на адресата на акта, съобразно правилото на чл. 133, ал. 1 АПК за определяне на местно компетентния съд.

Заповедта е връчена на наказаното лице на 18.12.2023г., а жалбата е подадена на 20.12.2023г. поради което е спазен преклузивния 14-дневен срок за съдебното й обжалване по чл.149 от АПК. Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване е Заповед №3345/12.12.2023г. на Ректора на УНСС, с която на основание чл.21, ал.1 от АПК, чл.32, ал.1, т. 8 от ЗВО, чл.36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл.31 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, във връзка с Решение на Комисия по социално-битови въпроси на учащите се /КСБВУ/ при УНСС – Протокол № 07/27.11.2023г. на жалбоподателката е наложено административно наказание **. В мотивната част на заповедта е посочено нарушение на чл. 31, ал. 1, т.4 от Правилник за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. Сочи се, че по повод нарушението е изготвен и представен пред КСБВУ доклад от В. М ** и Протокол на КСБВУ с решение на наказанието № 07/27.11.2023г.

Видно от цитирания в заповедта доклад на В.М., **, същият е изготвен по повод подадени жалби от * Б.Г. и М.М.. В приложените към преписката жалби до ** двете момичета излагат оплаквания срещу жалбоподателката Д., в които описват ** . В доклада на * се говори за битов скандал между М. и Д., вследствие на който родителите на М.М. дошли на сутринта и били много разтревожени. В доклада поведението на Н.Д. се оценява като **. В показанията си пред съда като свидетел В. М. поддържа написаното в доклада, включително и дадената субективна оценка на жалбоподателката. Свидетелката твърди, че конфликта е възникнал вследствие спор за леглата в стаята между жалбоподателката и М.М., в резултат на който са подадените жалби и незабавно преместване по тяхно желание на другите две момичета. Вземайки отношение като ** свидетелката е изготвила своя доклад, който предоставила на КСБВУ, като преди това са дадени и писмени обяснения от жалбоподателката Н.Д.. Такива, с дата 10.11.2023г. са приложени към преписката и в тях тя описва своята гледна точка за развоя на скандала. Свидетелката установява, че когато връчила на Д. заповедта за преместване, последната й заявила, **.

В показанията си свидетелите на жалбоподателката – М.-М. М. и Ст. Б. също поддържат, че е имало спор за легло в стая на блок ** в ** което жалбоподателката настоявала, че е нейно, а друго момиче М. вече ползвало от началото на учебната година. Стигнало се до ескалиране на конфликта, като са намесили лелята на М., която дошла лично в общежитието и заплашила Д. с изгонване, както и един „внушителен мъж“ /според св.М./, който първоначално бил груб, но след като разбрал ситуацията се съгласил, че двете съквартирантки не е редно да се карат за някакво легло. Свидетелките твърдят, че от този развой на конфликта, жалбоподателката се разстроила, а по-късно се обадила на приятеля си, който същата вечер дошъл от П..

Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели като обективни, безпристрастни, логични и последователни. Същите са безпротиворечиви както помежду си, така и с писмените доказателства по делото.

На проведено заседание от 27.11.2023г. на Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се при УНСС са разгледани постъпили доклади от управители на студентски общежития. Взетите решения са обективирани в Протокол № 7 от същата дата, като съгласно т.II от Дневния ред, е прието решение №3, с което във връзка с постъпил доклад от В. М., **, относно нарушение на Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и за ползване на студентските столове на УНСС, КСБВУ е взел решение за налагане на наказание ** на * Н.А.Д..

Въз основа на взетото решение от КСБВУ при УНСС по протокол №7/27.11.2023г., Ректорът на УНСС е издал оспорената Заповед № 3345/12.12.2023г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Заповедта е издадена от компетентен орган - лице, което е оправомощено по силата на закона да издава такива заповеди, в съответствие с разпоредбата на чл.37, ал.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС и в изискуемата писмена форма.

Неоснователен е довода на оспорващата за неавтентичност на обжалвания акт и съмненията за неговото авторство, поради невръчването му от канцеларията на ректора. Разпоредбата на цитирания чл.37, ал.2 от Правилника изрично предвижда засегнатите от заповедите да бъдат уведомявани писмено от управителя, както е сторено в случая, а не от ректора. На следващо място, видно от представеното от ответника извлечение от електронния регистър на УНСС, неоспорен от жалбоподателката, в него е отбелязана датата на завеждане на процесната заповед и нейния номер, вида на наложеното наказание и лицето, спрямо което е наложено, които напълно съответстват на данните от обжалваната заповед.

Съдът не споделя наведеното в жалбата оплакване за допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, относно изискването за форма на акта, поради липсата на посочени фактически основания за издаването му. Оспореният административен акт – заповед, е издаден във валидна писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са обективирани в Протокол № 7/27.11.2023г. от заседание на Комисията по социално - битовите въпроси на учащите се при УНСС по т. 3, р. II , относно доклад от В.М., ** за нарушение на "Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС" и взетото решение на КСБВУ за налагане на наказание ** на * Н.А.Д.. Този протокол е част от административната преписка и изрично в оспорената заповед е налице позоваване от страна на органа на констатациите в него и взетото решение от Комисията. Доколкото доклада на * на ** В.М. и взетото решение по Протокол №7 от 27.11.2023г. от заседание на КСБВУ при УНСС и приложените към него писмени доказателства, съдържат фактическите установявания относно нарушение на "Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС" от * Н.Д., същите представляват мотиви на акта, съгласно ТР №16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ. Протоколът е приобщен към обжалвания административен акт с цитирането му и на него административния орган се е позовал изрично.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Вярно е, че мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика обаче, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката.

В конкретния случай следва да се съобрази, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на Решение на Комисията по социално - битови въпроси на учащите се при УНСС, взето на заседание от 27.11.2023г и обективирано в протокол №7. При така установеното, твърденията за липса на фактически основания за издаване на оспорената заповед са необосновани, не намират опора в доказателствата и не се споделят от съда. В изложения смисъл е решение № 2869 от 11.03.2024г. по адм.дело № 8087/2023г. на ВАС, V отд., решаващите мотиви на което като относими, намират приложение и в настоящия казус.

Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, Висшите училища на основата на Наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове. Последните, както и сочената наредба вменяват задължения на настанените в общежитията студенти да ползват същото с грижата на добър стопанин, както и да опазват имуществото му и да спазват правилата за вътрешния ред и санитарно-хигиенните изисквания. В разпоредбата на чл.31, ал.1, т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС, посочена като правно основание в оспорената заповед, изрично е посочено задължението на лицата, настанени в студентски общежития да не пречат с поведението си на другите живущи да упражняват правата си и да спазват морално-етичните норми на съжителство в общежитието. По делото се установи, че * Д. е провокирала битов конфликт за легло, което дори не ползва, тъй като рядко обитава стаята в общежитието и живее на друго място – при приятеля си, според показанията на свидетелката Б.. Св.М. установи, че жалбоподателката не я обитава от връчване на оспорената заповед през м.12.2023г., а другите две момичета, които към онзи момент са били настанени в същата стая, доброволно са пожелали да бъдат преместени, за да не съжителстват с нея, което е и сторено. В цитираната подзаконова материална норма, сочена от административния орган за нарушена от жалбоподателката, очевидно се използват абстрактните понятия от фразеологията на морала, което е равнозначно на възлагане върху правоприлагащите органи на правомощие за дискреционна преценка относно смисъла на предписанието и приложимостта му към определено поведение.