Присъда № 23 от 14.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда № 23 от 14.05.2024г. по НОХД № 35 по описа на Окръжен съд - Благоевград за 2024г.:

Окръжна прокуратура - Благоевград е внесла обвинение срещу М. И. К. от гр.С., затова че на 17.02.2023 година в гр.С., на ул.“Б.“ № 3 е държал повече от три археологически обекти, съгласно чл.146 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 и ал.3 от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по глава VI, раздел II, чл. 96-107 от Закона за културното наследство, както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел II /считано от чл. 2 до чл. 8/, както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел III /считано от чл. 9 до чл. 18/ и Раздел V /чл.26-чл.27/ от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификацията на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /обн. ДВ, бр.17 от 26.02.2021г., с която е отменена Наредба № Н3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности/ и в изпълнение на разпоредбите на §5 и §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство, а именно:

-1/един/ брой монета от гр. Исиея, о. Евбея, III- II в. пр. Хр., сребро, с тегло 1,95 гр., с размери 12/12мм, на стойност 20/двадесет/ лева;

-1/един/ брой монетно ядро от епохата на Късната античност, IV-V в, бронз/мед, с тегло 1,05 гр., с размери 14/11 мм., на стойност 3.00 лева;

-1 /един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в., мед, с тегло 2,26 гр., с размери 29/12мм. на стойност 8.00 лева;

-1 /един/ брой византийско монетосечение, XII-XIII в. мед, с тегло 4,11 гр., с размери 28/28мм. на стойност 12.00 лева, всичко на обща стойност 43.00 лева - престъпление по чл.278, ал.6, предл.3 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита, че то се доказва от събраните по делото доказателства. Излага съображения, че в случая е ирелевантен срокът, визиран в ал.1 на чл.278,НК, доколкото се касае за друг състав на престъпление и за археологически обекти, които подсъдимият не е идентифицирал и регистрирал по реда, предвиден в ЗКН. Държавният обвинител навежда доводи, че тезата на подсъдимия относно начина на намиране на инкриминираните вещи е недостоверен, доколкото се касае за монети от различни епохи, а също и че има доказателства по делото, че под.К. е държал и преди това други монети, имащи характер на археологически обекти. Пледира се от прокурора съдът да приеме, че не се касае за малозначителен случай по смисъла на чл.9,ал.2,НК и да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание при условията на чл.55,НК, а именно- пробация в рамките на 8 месеца с 1 налагане на първите две задължителни пробационни мерки по чл.42а,НК.

В обясненията си, пледоарията и в последната си дума подсъдимият не оспорва, че е държал процесните монети, посочва как и къде ги е придобил, респ.- намерил; не отрича, че е нарушил закона и изразява съжаление, че не е предал въпросните вещи на регионалния музей, като моли за снизхождение и да не му бъде налагано наказание за стореното от него.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. К. е 35-годишен български гражданин, неженен, баща на едно малолетно дете, за което полага грижи /така декларацията за семейно, имотно и материално положение, обясненията на дееца, показанията на св.П./.

Неосъждан е, с добри характеристични данни /трудолюбив, отговорен човек, приятел и баща/- в този смисъл са както справката за съдимост, така и показанията на свидетелите, разпитани по делото. До преди инкриминираната дата полагал обществено полезен труд по организирани от ОбА- С. програми за предоставяне на социални услуги и други програми за общественополезни дейности като поддържал гробищния парк в гр.С. /вж. характеристиката на л.15 от съд.дело/, а след м.02.2023г. продължил да поддържа и хигиенизира гробищата в родния си град /така обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите по делото/. На трудов договор е в ООД „“Вранещица“ от 09.06.22г. /така справките по ДП- л.77-82/. Хоби на подсъдимия е да събира /вкл. и изкупува, дори и онлайн/ стари вещи /дрехи, бижута, монети/, които съхранява в стая в дома си на ул.“Б.“ № 3 в гр.С.. Във връзка с работата си /като гробар/ при поддръжката, изкопаването, почистването и прочие на гробовете в гробищния парк в гр.С. под.К. се случвало да открива различни предмети, сред които и старинни монети. Същият обаче не е подавал в Националния исторически музей, в Регионалния исторически музейБлагоевград и Министерство на културата заявления за регистрация и идентификация на движими културни ценности по Закона за културното наследство и Наредба Н-1 от 16.02.2021г. /виж писмата от тези институции на л.69, 71 и 73 от ДП/.

Свидетелите Н., М. и Б. са полицейски служители, работещи в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР-Благоевград.

Като такива същите работели и към м.02.2023г. и имали задължения да следят форуми и групи в интернет /и по-конкретно в платформата „Фейсбук“/, в които се предлагат за продажба или се излагат снимки на вещи, за които може да се приеме, че са с културно историческа стойност. Така, на 17.02.2023г. в сектор „ПКП“ се получил сигнал, придружен с копие на снимка/и от интернет страница на сайта „Форум на съкровищата“ /л.15-18 от ДП/ с имената на подсъдимия /М. К./ и класьор с монети /около двадесетина/, имащи белези на археологически обекти. За проверка на сигнала на 17.02.2023г. свидетелите Н., М. и Б. посетили местоработата на подсъдимия /гробищния парк в С./. След като полицейските служители обяснили целта на 2 проверката на подсъдимия, той доброволно предал една монета, след което заедно със свидетелите Н., М. и Б. отишли до дома му, където им дал още седем монети с различни форма и размер, поставени в найлонов класьор, като обяснил, че действително е качил в интернет пространството снимки на монети, които намерил и закупил /с идеята, че не са автентични/, но впоследствие се притеснил и повечето ги изхвърлил в река Струма. Същият ден- 17.02.2023г. били съставени протоколи за извършена проверка в помещение и за доброволно предаване. В последния е отразено собственоръчно от подсъдимия, че предадените от него осем монети са негови и ги е събирал във времето, докато осъществява работата си в гробищния парк в гр.С..

В хода на полицейската проверка били изготвени експертни становища относно това представляват ли предадените монети движими културноисторически ценности според ЗКН, въз основа на заключенията по които било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.278,ал.6,НК. По образуваното ДП бил извършен оглед на веществените доказателства /въпросните осем монети/, същите били фотографирани и изследвани от вещото лице Н. Х. по назначената съдебно-нумизматична експертиза /л.4758,ДП/. Съгласно заключението по същата експертиза четири от монетите, предадени доброволно с протокол за това от подсъдимия на 17.02.23г., имат характер на движими културни ценности -обекти 1.1, 1.2,1.3 и 1.4, като последните три обекта са масов материал и не притежават значима културна, научна и/или художествена стойност, а останалите четири монети /условно обозначени като обекти 1.5,1.6,1.7 и 1.8/ не са културна ценности. Вещото лице е посочило, че обекти 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 са и археологически движими вещи и археологически обекти по смисъла на чл.53,ал.1 и чл. 146,ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и нито един от всичките осем обекта /монети/ не представлява национално богатство съгласно нормата на чл.54,ал.1 от цитирания закон. Съгласно същото заключение обект 1.1. е монета от гр.Истиея, сребърна, със следи от почва и износен релеф /оценена на 20 лева от експерта/; обект 1.2- монетно ядро от епохата на Късната античност е от бронз/мед със силно корозирала повърхност, обезличени изображения и следи от почва, оценена на 3 лева; обект 1.3 – византийска монета от мед с липсващо половината от ядрото, следи от почва и налепи по повърхността, оценена на 8 лева и обект 1.4.- византийско монетосечене, материал –мед, с налепи и следи от почва и износен релеф и оценена на 12 лева. В с.з. вещото лице Х. сочи, че върху четирите монети, които са културна ценност /предмет на обвинението/, при изследването, направено от нея, е установила, че има следи от пръст, не са били почистени и са често /масово/ намирани и характерни за Югозападна България, нямат висока /материална/ стойност и се откриват в културни пластове от различните периоди, от които е установено, че са -една от тях –единствената сребърна- датираща от III- II век преди Христа, обект 1.2- от епохата на Късната античност- IV-Vв. след Христа, а другите две- обекти 1.3 и 1.4- от XII-XIII век след Христа.

3

Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н., М., Б. и П., писмените доказателства, събрани и приобщени по делото и заключението по изготвената и приета в хода на съдебното следствие СНЕ.

Съдът кредитира обясненията на под.К. относно това с какво се занимава от поне 16г., къде и как е намерил процесните монети, доколкото същите – бидейки средство за защита, са и доказателствено такова, се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението и изявленията в с.з. на вещото лице Х. /че по монетите е имало пръст, че „обикновено гробищата са места, които се използват дълги години“, че „в землището на гр.С. със сигурност често се намират такива следи от живот от преди 2000 години“/ и представената от него характеристика от зам.-кмета на Община-С.

/относно това какво работи/. Дали останалите монети, предмет на експертното заключение, които нямат характер на движима културна ценност според вещото лице и са със следи от изгаряне, силно корозирали, обезличени или съвременни, а също и тези, които подсъдимият е качил на снимка в сайта „Форум на съкровищата“, а после /част/ изхвърлил, са придобити от К. чрез покупко-продажба по интернет, е ирелевантно за процеса, доколкото същите не са предмет на обвинението. В този смисъл и съдът не изследва въпроса дали тези вещи са фалшификати, реплики, получени чрез куриер ли са и прочие.

Като обективни, безпристрастни, взаимно подкрепящи се и съответни и на писмените доказателства по делото съдът намери показанията на разпитаните свидетели М., Н., Б., П., поради което и ги кредитира. Същите са еднопосочни и установяват как и къде са намерени процесните монети, начина, мястото и времето на предаването им от подсъдимия на свидетелите-полицейски служители /на 17.02.23г./, изявленията пред последните на К.. Тези гласни доказателства-както се посочи- намират подкрепа и в приложените по делото писмени доказателства- протоколите за претърсване, за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, фотоалбума, а също и в декларацията за семейно, имотно и социално положение на подсъдимия, характеристиката на същия, писмото от кмета на Община-С., справките за трудовата ангажираност на К. и за съдимостта му. Съдът възприе като достоверни и писмата от НИМ, РИМ-Благоевград и МК относно това, че подсъдимият не е декларирал и заявил за регистрация и идентификация в съответните институции инкриминираните /а и не само/ културни ценности по съответния законов ред, тъй като същите /писмени доказателства/ не се оБ.ват от други /такива/, а и това обстоятелство не се оспорва и от самия подсъдим. Като обосновано, аналитично и пълно съдът кредитира и заключението на в.л. Х., ведно с направените от нея в с.з. допълнения.

Вещото лице подробно и компетентно е изследвало всички монети, предадени на инкриминираната дата от подсъдимия, като е дало обоснован отговор защо една част от тях са културна ценност/и /и съответно- археологически обект/и/о, а други- не са такива, както и защо дори и тези които са културна 4 ценност /освен сребърната монета- обект 1.1/ не притежават значима културна, научна и /или художествена стойност. За съда липсват съмнения относно компетентността и знанията на този експерт, поради което и възприе заключението му и не намери за необходимо да назначи допълнителна или повторна експертиза.