Определение № 28221 от 04.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28221 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110106393 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. М., чрез адв. Ж., срещу „К ЕООД.

При условията на евентуалност е предявен насрещен осъдителен иск от „К ЕООД, чрез адв. М., срещу А. И. М..

Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба отговарят на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 29.04.2025 г. сключила с ответното дружество „К ЕООД Договор за потребителски кредит № 1293741, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 1200 лв., която следвало да върне еднократно до 29.05.2025 г., ведно с възнаградителна лихва в размер на 49 лв., при уговорени годишен лихвен процент от 49 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62,73 %. Сочи, че по силата на договора било уговорено и възнаграждение за допълнителна услуга „експресно разглеждане“ в размер на 401 лв., като общата стойност на задълженията по договора възлизала на 1633,64 лв. Твърди, че на 21.05.2025 г. сключила с ответното дружество втори договор – Договор за обезпечен потребителски кредит № ********, по силата на който получила кредит в размер на 2500 лв., подлежащ на погасяване на 18 месечни вноски, при уговорени годишен лихвен процент от 50 % и ГПР в размер на 62,81 %. Сочи, че с този договор било извършено рефинансиране на задълженията по първия договор, като част от отпуснатата сума била използвана за погасяването им.

Излага, че договорът предвиждал задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, за който били въведени множество кумулативни изисквания, както и неустойка в размер на 2454,67 лв. при непредоставяне на обезпечение, която според договора не се включвала при изчисляването на ГПР. Ищецът счита, че първият договор е недействителен, 1 тъй като при определяне на посочения в него ГПР не било включено възнаграждението за услугата „експресно разглеждане“, което представлявало разход по кредита. Твърди, че тази услуга не била реално поискана от нея, а единственото й предназначение било да увеличи цената на кредита и да заобиколи ограниченията, установени в Закона за потребителския кредит относно действителния размер на разходите по кредита. Поддържа, че невключването на това възнаграждение в ГПР водело до заблуждаване на потребителя относно действителното оскъпяване на кредита и до нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че договорът противоречал на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По отношение на втория договор твърди, че уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение няма обезпечителен или обезщетителен характер, а представлява предварително предвидено възнаграждение, с което се оскъпява предоставеният кредит.

Сочи, че предвидените изисквания към поръчителя правели предоставянето на обезпечение практически невъзможно, поради което начисляването на неустойката било предварително предвидимо. Поддържа, че размерът й следвало да бъде включен в общите разходи по кредита и при изчисляването на ГПР, а неизпълнението на това изискване водело до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Твърди още, че по двата договора получила общо сума в размер на 3142,10 лв., която впоследствие изцяло възстановила на ответното дружество. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 1293741/29.04.2025 г. и на Договор за обезпечен потребителски кредит № ********/21.05.2025 г. При условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за недействителни клаузите на чл. 3, ал. 2, т. 9, т. 11 и чл. 3, ал. 8 от първия договор, както и клаузите на чл. 13, ал. 5 – ал. 8 от втория договор. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К ЕООД, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Потвърждава, че между страните са сключени Договор за потребителски кредит № 1293741/29.04.2025 г. и Договор за обезпечен потребителски кредит № ********/21.05.2025 г., като поддържа, че и двата договора са сключени при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че преди сключването им на ищцата били предоставени стандартни европейски формуляри с необходимата преддоговорна информация, както и че същата се е запознала с условията на договорите, избрала е параметрите на кредитите и доброволно е заявила ползването на допълнителната услуга „експресно разглеждане“. Твърди, че клаузите по договорите са индивидуално договорени, а ищцата е разполагала и с възможността да упражни правото си на отказ от договорите в 14-дневния срок по чл. 29 ЗПК. По отношение на първия договор поддържа, че уговореното възнаграждение за услугата „експресно разглеждане“ представлява незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за отпускане на кредита, а единствено за по-кратък срок за разглеждане на искането за кредит. Счита, че поради това възнаграждението не представлява разход по кредита и правилно не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Поддържа, че ГПР е определен съобразно изискванията на закона, като всички негови компоненти са били ясно посочени в договора и в предоставения стандартен европейски формуляр. По отношение на втория договор твърди, че уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение не представлява част от цената на кредита, а обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, което възниква единствено при настъпване на предвидените в договора предпоставки. Сочи, че към момента на сключване на договора неустойката не е била дължима и поради това не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР. Излага, че предоставянето на обезпечение е допустима от закона практика, а ищцата е разполагала с възможност да изпълни това свое задължение, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечението или да упражни правото си на отказ от договора. Поддържа, 2 че процесната неустоечна клауза не противоречи на добрите нрави, не води до неравновесие между правата и задълженията на страните и не обуславя недействителност на договора, като сочи, че евентуалната нищожност на отделна договорна клауза не води до недействителност на целия договор. Ответникът твърди още, че ищцата многократно е сключвала договори за кредит със същите условия, поради което е била напълно запозната с параметрите на предлаганите кредитни продукти и с последиците от поетите задължения.

Счита, че това обстоятелство опровергава твърденията за липса на информираност и за нарушение на правилата за защита на потребителите. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „К ЕООД, чрез адв. М., е подал насрещна искова молба, с която при условията на евентуалност предявява осъдителен иск срещу А. И. М.. Излага, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********/21.05.2025 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставена в заем сумата от 2500 лв. (1278,23 евро), която била изцяло усвоена на датата на сключване на договора. Сочи, че съгласно погасителния план заемателят се е задължил да върне предоставената главница, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 18 месечни погасителни вноски. Твърди, че след усвояване на кредита ответницата по насрещния иск е извършила плащания по договора в общ размер на 1139,74 евро. Поддържа, че в случай на уважаване на предявения главен иск за прогласяване недействителността на договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на получения кредит, намалена с вече извършените плащания. В тази връзка претендира, при условията на евентуалност, осъждането на А. И. М. да заплати сумата от 138,49 евро, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ********/21.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск А. И. М., чрез адв. Ж., е подала отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Поддържа изложените в първоначалната искова молба фактически твърдения и правни доводи относно недействителността на двата договора за потребителски кредит.

Твърди, че по двата договора ответното дружество й е предоставило общо сумата от 3142,10 лв., която е изцяло възстановила чрез извършените плащания. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при евентуално прогласяване недействителността на договорите, не дължи други суми, тъй като е върнала изцяло чистата стойност на получените кредити. Поради това моли съда да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са от А. И. М. срещу „К ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване два установителни иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване недействителността на сключените между страните договори за потребителски кредит, а именно:

Договор за потребителски кредит № 1293741 от 29.04.2025 г., сключен между А. И.

М., като заемател, и „К ЕООД, като заемодател;

Договор за обезпечен потребителски кредит № ******** от 21.05.2025 г., сключен между А. И. М., като заемател, и „К ЕООД, като заемодател.

При условията на евентуалност спрямо иска за прогласяване недействителността на 3

Договор за потребителски кредит № 1293741 от 29.04.2025 г., е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на отделни договорни клаузи, а именно чл. 3, ал. 2, т. 9, т. 11 и чл. 3, ал. 8 от договора, като противоречащи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

При условията на евентуалност спрямо иска за прогласяване недействителността на Договор за обезпечен потребителски кредит № ******** от 21.05.2025 г., е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на отделни договорни клаузи, а именно чл. 13, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от договора, като противоречащи на закона.

При условията на евентуалност от „К ЕООД е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК срещу А. И. М., с искане за осъждането й да заплати сумата от 138,49 евро, представляваща непогасена част от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ******** от 21.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на задължението.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между А. И.

М. и „К ЕООД са сключени два договора за потребителски кредит, а именно: Договор за потребителски кредит № 1293741 от 29.04.2025 г.; Договор за обезпечен потребителски кредит № ******** от 21.05.2025 г.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията, на които основава предявените искове, а именно: наличието на процесните договорни отношения между страните, съдържанието на оспорените договори за потребителски кредит № 1293741/29.04.2025 г. и № ********/21.05.2025 г., както и твърденията си за недействителност на договорите в цялост или на отделни техни клаузи поради противоречие със закона, включително с разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и поради накърняване на добрите нрави.