Решение № 6111 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6111 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20251100510465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от ЗД „ЕИВРОИНС“ АД - длъжник по изп. д. № 20258590400132/2025 г. по описа на ЧСИ С.И.С., рег. № 859 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление за разноските изх. № 1236/06.06.2025 г. по горецитираното изпълнително дело. В жалбата на длъжника се сочи, че липсва представен документ за изплатен адвокатски хонорар в размер на 500,00 лв., поради което претендираното адвокатско възнаграждение се явява недължимо. Жалбоподателят възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност.

Поддържа, че дължимите суми по изпълнението са събрани чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, поради което не е извършена допълнителна работа от адвоката, представляващ взискателя по това изпълнително дело, освен подаване на молба за неговото образуване. В случай, че са извършени разноски за адвокатското възнаграждение жалбоподателят иска същите да бъдат намалени като прекомерни до сумата от 50,00 лв., както и да бъде намалена таксата, размера на която зависи от определения адвокатски хонорар.

Взискателя Б.С. възразява срещу подадената жалба. Поддържа, 1 обжалваното постановление на ЧСИ, с което е определен размер на адвокатско възнаграждение от 500,00 лв. се явява законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В приложените към жалбата мотиви частен съдебен изпълнител С.И.С. , рег. № 859 на КЧСИ, с район на действие СГС сочи, че жалбата се явява неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

На 29.05.2025 г. по молба на взискателя Б.А.С., подадена чрез адв. Г.В., е образувано изп. дело № 20258590400132/2025 г. по описа на ЧСИ С.И.С., рег.

№ 859 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 22.05.2025 г., издаден по в. гр. дело № 3483/2024 г. по описа на САС, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 27500,00 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане.

Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.05.2025 г., с които взискателят е възложил действия, както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, като е уговорено възнаграждение в размер на 1200,00 лв., която сума е заплатена в брой. В молбата за образуване на изпълнителното дело са възложени на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, и е направено искане за запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника. С протокол от 29.05.2025 г. са приети като разноски в изпълнителното производство претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв. На 03.06.2025 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело.

С постановление от 06.06.2025 г., съдебният изпълнител е намалил претендираното и признато за разноски в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 1200,00 лв. на 500,00 лв., съответно е намалил начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ на база намаления материален интерес от 2855,27 лв. на 2400,47 лв.

СГС приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп. дело № 20258590400132/2025 г. по описа на ЧСИ С.И.С., рег. № 859 на КЧСИ с район на действие СГС. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила“.

2

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

По делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. В договора за правна помощ, който взискателят е представил с молбата за образуване на изпълнителното дело, адвокатското възнаграждение е уговорено общо, включително и за процесуално представителство по изпълнителното дело, като при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. В случая е уговорено възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което не е налице основание за освобождаване на длъжника от заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по делото. Неоснователни са също така доводите на длъжника, че не е установено извършването на претендираните разноски, тъй като по делото са представени от взискателя доказателства за заплащане на уговорения адвокатски хонорар.

Действително, след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от 3 всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство. За да определи точния размер на справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение съдът съобразява правната и фактическа сложност на процесното изпълнително дело, както и извършените от защитата на взискателя процесуални действия. С оглед размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дела, като настоящото, определената степен на правна и фактическа сложност и извършените от адвоката действия, СГС приема, че съдебният изпълнител не се е отклонил от релевантните критерии, определящи по справедливост следващото се възнаграждение. В този смисъл законосъобразно е определено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., който размер се явява съответен на характера и обема на защитата на взискателя. Приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение с обжалваното постановление, не се явява прекомерно, поради което не са налице предпоставките за неговото намаляване до искания от жалбоподателя размер от 50,00 лв. С оглед на това, че така определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение са включени в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и при липса на други оплаквания в жалбата, съдът намира, че не са налице основания за намаляване на таксата, която следва да бъде възложена в тежест на длъжника по изпълнението.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №778/12.06.2025 г., подадена от ЗД „ЕВРОИНС“ АД срещу Постановление за разноски изх. № 1236/06.06.2025 г. по изп. д. № 20258590400132/2025 г. по описа на ЧСИ С.И.С., рег. № 859 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5