Решение № 4102 от 11.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4102 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110146487 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Т., Н. Н. Т. и Ц.

С. Т. срещу Д. С. И., с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както следва: за осъждане на ответницата да заплати на ищците С. Т. и Н. Т. сумата в размер на по 4180 лева за всеки от ищците, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/8 ид. части от площ с размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се на адрес, съставляващо УПИ I-679 в кв.

18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо ПИ с идентификатор ***, която площ е била заета от незаконен павилион, ползван изцяло от ответницата и от ползването на която площ ищците са били лишени в периода от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда до окончателното изплащане; както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата Ц. С. Т. сумата в размер на 8360 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. части от площ с размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се на адрес, съставляващо УПИ I679 в кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо ПИ с идентификатор ***, която площ е била заета от незаконен павилион, ползван изцяло от ответницата и от ползването на която площ ищцата е била лишена в периода от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че първите двама ищци С. и Н. Т.и са съсобственици при равни квоти общо на 1/4 идеална част (всеки от тях съответно на по 1/8 ид. част) 1 от дворно място, находящо се на адрес, съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо ПИ с идентификатор ***. Третата ищца Ц. Т. притежава вещно право на ползване върху ½ идеална част от описания поземлен имот. Сочат, че в същото дворно място е застроена двуетажна жилищна сграда, в която притежават апартамент на първия (партерен) етаж при същите права на собственост и ползване. Ответницата е съсобственик и обитава идентичен апартамент на втория (първи надпартерен) етажг в същата сграда и притежава ¼ идеална част от процесното дворно място. През месец септември 2019 г., без съгласието на ищците като съсобственици и респ. ползвател и без необходимите книжа и разрешителни, ответницата поставила в дворното място по лицевата му страна към бул. „В.“ павилион с приблизителни размери 10,5 м. х 3,7 м. и височина приблизително 3,1 м. След извършена проверка, по сигнал на ищците, бил съставен Констативен акт № 226 по чл. 57а от ЗУТ от 16.12.2020 г., с който е установено, че павилионът е изграден незаконно и функционира без нужните разрешения. Междувременно, в Дирекция „Териториално планиране“ на НАГ Столична община по искане на ответницата е било издадено Разрешение за поставяне № 84/23.11.2020 г. на преместваем обект по индивидуален проект: павилион за продажба на алкохолни и захарни изделия и покрита площадка и фирмен надпис, в ПИ с идентификатор ***, УПИ – I-679, кв. № 18, НПЗ- Средец, К.р, с адрес: бул.

В. №11. Последвала процедура по обжалване на този административен акт, като с влязло в сила на 09.11.2022 г. решение № 1540/10.03.2022 г. по адм. д. № 2902/2021 г. на Административен съд – София град коментираното Разрешение за поставяне на коментирания павилион за продажба на алкохолни и захарни изделия и покрита площадка и фирмен надпис от 23.11.2020 г., било отменено. Последвала процедура за премахване на незаконното строителство, като била издадена Заповед № САГ23-РА-1818/28.02.2023 г. от главния архитект на Столична община за премахване на незаконния павилион. Заповедта била доброволно изпълнена на 11.03.2023 г. Обобщават, че през целия период, през който течали горепосочените процедури, от поставянето на павилиона през м. септември 2019 г. до премахването му на 11.03.2023 г. площта от съсобственото дворно място, заета от този павилион, както и околното пространство около 4-5 метра, върху което перманентно през целия период се складирали стоки и амбалаж, се ползвало изцяло от ответницата. Така ищците били лишени от ползването на тази част от процесния съсобствен имот. Отправили писмена покана до ответницата да им заплати обезщетение за лишаване от правото им на ползване на тяхната част от ПИ, но до момента не им е изплатено обезщетение. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който изцяло оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни. На първо място възразява, 2 че ищцата Ц. Т. няма процесуална легитимация за предявяване на иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото по делото липсват доказателства, установяващи качеството й на съсобственик в имота. На следващо място сочи, че между страните има постигнато съгласие и е договорено разпределение на ползването на съсобствения им поземплен, което обстоятелство е от съществено значение, но е пропуснато умишлено от ищците. Договорката между страните се изразява в следното: ищците да достъпват без ограничение и ползват изцяло западната и южната незастроена част от имота, както и поставения самостоятелен обект с кадастрален идентификатор *** и вход, намиращи се в северната част на имота, като именно ищците ползват самостоятелно и без участието на ответницата поставен преместваем обект в северната част на имота, нанесен в кадастъра с кадастрален идентификатор ***. Ответницата имала право да ползва останалата незастроена част на ПИ, както и част от източната незастроена част от ПИ. Това фактическо положение е било действащо както към процесния период, така и продължава да е валидно понастоящем.

Твърди, че размерът на използваната част от имота през процесния период не надвишава размера на притежаваната от ответницата ¼ ид. част от ПИ с обща площ от 467 квадратни метра. Използването на частта от имота е било и законосъобразно през процесния период, доколкото за поставения павилион е имала Разрешение за монтаж № 15/01.04.1999 г. на главния архитект на Столична община – район К.р, а впоследствие и Разрешение за поставяне № 84/23.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Териториално планиране“ при СО- Направление „Архитектура и градоустройство“. По силата на договор за наем ответницата е предоставила под наем част от имота, възлизаща на 20 кв.м. на наемател „Т.Е.К“ ЕООД за поставяне на павилион срещу заплащане на наемна цена 50 лева на месец, а през 2019 г. наемател става В. С. срещу заплащане на наемна цена 75 лева на месец. Оспорва твърдението в исковата молба за ползване на допълнително пространство от ПИ за складираните стоки. Накрая, оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №85/20.07.1996 г., том LXIV, дело №12760/1996 г., с който лицето Й.С.Я, чрез пълномощника си М.Г дарява на внуците си С.Ц.Й – ½ идеална част, на Н.

Н. Т. – ¼ идеална част и на С. Н. Т. – ¼ идеална част от следните имоти: апартамент, находящ на адрес, застроен на 87,76 кв.м., находящ се в бл. 51 на партерния етаж, две избени помещения, заемащи западната половина на мазето на блока, западната половина на таванската площ на блока, 50/100 идеални части от разпределителното антре, както и 4,82/100 идеални части от общите части на блока, както и ½ идеална 3 част от дворното място с площ от 467 кв.м., съставляващо парцел I-679, в кв. 18 по плана на гр. София. Съгласно пункт 2 от посочения нотариален акт дарителката Й.С.Я запазва за себе си и за дъщерите си – Е.С.Я-Д. и Ц. С. Т. правото на ползване докато са живи върху целия недвижим имот, описан в пункт 1 от нотариалния акт.

Представен е и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №21/05.02.1993 г., том II, дело №1256, с който лицата Й.С.Я, Д.Й.И. и Д. С. Д. са признати за собственици, първата – на ½ идеална част, а втората и третата заедно – на останалата ½ идеална част от следния имот: застроено дворно място с площ от 467 кв.м., съставляващо парцел I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, кв. К.р.

От препис-извлечение от акт за смърт, съставен въз основа на акт за смърт №0057/15.01.2016 г. се установява, че Е.С.Я-Д. е починала на 14.01.2016 г., а от препис-извлечение от акт за смърт №739/16.08.1999 г. - че Й.С.Я е починала на 14.08.1999 г.

Представено е и Разрешение за поставяне №84/23.11.2020 г., издадено в полза на Д. С. И. за преместваем обект по индивидуален проект: павилион за продажба на алкохолни и захарни изделия и покрита площадка, фирмен надпис в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ I-679, с административен адрес ***.

Представено е и решение №1540/10.03.2022 г., постановено по адм.дело №2902/2021 г. по описа на АССГ, с което по жалба на С. Т. и Н. Т. е отменено горепосоченото разрешение за поставяне №84/23.11.2020 г., както и решение №10112/09.11.2022 г., постановено по адм.дело №4738/2022 г. по описа на ВАС, с което е потвърдено решението на АССГ.

С констативен акт №РКП22-11 по чл. 57а от ЗУТ от 16.12.2022 г., работна група по чл. 223, ал. 2 ЗУТ към район „К.р“ е извършила проверка на преместваем обект по смисъла на §5, т. 80 ДР на ЗУТ, а именно – павилион-търговски обект, поставен в имот У П И I - 6 7 9 , с административен адрес: ***, поземлен имот с КИ *** и установила нарушения на чл. 56, ал. 2 и ал. 5, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т.

2 ЗУТ. В констативния акт е налична Представена е и Заповед №САГ23-РА-1818/28.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на С.Ц.Й, Ц. С. Т., Венцислав И. Илиев и Д. С. И. е разпоредено в 30 дневен срок да премахнат преместваем обект: „павильон – търговски обект“, находящ се в УПИ I-679, кв. 18, поземлен имот с КИ ***, с административен адрес :

Представена е и нотариална покана, изпратена от С. Т., Н. Т. и Ц. Т. до ответницата Д. С. И., получена от същата на 11.08.2021 г., с която канят ответницата да отстрани незаконния обект в съсобствения им имот в срок до една седмица от получаване на поканата, като сочат, че до датата на премахване на обекта дължи обезщетение на собствениците и ползвателя на имота за ползването на съсобствената им част от имота, от която ги лишава, в размер на 777 лева на месец.

4

Като доказателство по делото е приет и договор за наем на недвижим имот от 17.02.2012 г., сключен между Д. С. И. и „Т.Е.К“ ЕООД с предмет: 20 кв.м. празно дворно място, находящо се на адрес.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Й. и св. С..

При разпита си в открито съдебно заседание на 06.03.2024 г. св. Й. сочи, че била съсобственичка с Ц., С. и Н. до миналата година, а павилионите били сложени отдавна. Твърди, че съгласие за тях взели нейната баба и други хора от втория етаж, но в един момент през 2019 г. В. казал, че ще прави някакъв ремонт на павилиона, като свидетелят Й. се съгласила с този ремонт. В. бил наемателят на другия павилион.

Първо била гола площадка, след това се появил павилион с много големи размери, който бил в имота през периода 2021-2023 г. От нея имал съгласие само за ремонт.

Свидетелят сочи, че в процесния имот половината от лицето е на нейното семейство, другата половина е на втория етаж, в който той е наемател и той заел повече от частта.

Павилионът бил в лявата част на двора. Входната врата, която била вход за имота на втория етаж, била премахната с поставянето на павилиона, и започнали да влизат от тяхната врата. Свидетелят сочи, че имало стара устна уговорка между бабите от едно време, която била за разпределението на имота: лявата част от двора с половината от лицето за втория етаж, а дясната половина от двора – за първия етаж. Това било уговорка между бабата на свидетеля – Й.Я и собствениците на втория етаж. Тази уговорка била откакто е построена къщата. С този павилион се нарушила площта и лицето. Бил зает и целият прозорец на техния етаж, на кухнята. В имота с лице към бул. „В.“ имало и друг обект, който се падал в десния ъгъл и се ползвал от собствениците на първия етаж- за скара, за дюнер.