Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1549 от 17.10.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 901/2025
Вид
Решение № 1549
Подписан
17.10.2025
Състав
Зорница Димитрова Димитрова Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. Плевен, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430100901 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на П. Д. А. чрез адв. Б., срещу против ****, със седалище и адрес на управление ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****.а, с която са предявени:

1/иск за прогласяване нищожността на сключен между ищеца и първия ответник ****, договор за потребителски кредит **** г.; 2/иск за прогласяване нищожността на сключен между ищеца и втория ответник ****, Договор за възлагане на поръчителство от 13.05.2023г..; 3/при условията на евентуалност - в случай, че бъде прогласена недействителността на договор за потребителски кредит - иск за осъждане на ****, да заплати на ищеца, като недължимо платена сума в размер на 91,75 лева, представляваща договорна лихва за периода 13,06,2023г. -13,10,2023 г.; 4/при условията на евентуалност в случай, че бъде прогласена недействителността на договор за предоставяне на поръчителство - иск за осъждане на ****, да заплати на ищеца, като недължимо платена сума в размер на 523,25 лева, представляваща възнаграждение за предоставено поръчителство по договор за възлагане на поръчителство за периода 13,06,2023г. -13,10,2023г. Твърди се, че на 13,05,2023 г. ищецът сключил с първия ответник договор за предоставяне на 1 потребителски кредит **** по силата на който на ищеца бил предоставен паричен заем в размер на 1000,00 лева, при ГЛП - 36%, срок на издължаване 5 вноски, последната дължима на 13.10.2023г., при ГРП - 42,27%. Посочва се, че при сключването на договора е предвидено условие за обезпечаване на същия, като са дадени три възможности - но без реална възможност за избора, като е предоставена единствена възможност - подписване на договор за възлагане на поръчителство, при възнаграждение в размер на 523,25 лева.

Навеждат се доводи за нищожност на Договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - излага се, че съгласно условията на Договора за потребителски кредит лихвеният процент по кредита бил в размер на 36,00 %, а годишният процент на разходите 42,27%. Твърди се, че в действителност приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР,заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител, било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Поради това, че кредиторът не представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Противоречието на процесния договор за кредит на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо ищецът счита, че в случая заемателят дължи връщане по 2 договора само на получената сума които вече са заплатени на заемодателя, а всичко платено над чистата стойност на получената като главница сума от 1000 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане. Твърди се, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало и на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Сочи се, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора било в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като послабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действал добросъвестно. Поради това бил изпълнен общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Навеждат се още доводи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той можел да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе за нищожност на кредитната сделка не бил породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което: 1/да се прогласи нищожността на сключен между ищеца и първия ответник ****, договор за кредит2/да се прогласи нищожността на сключен между ищеца и втория ответник ****, Договор за възлагане на поръчителство ; 3/при условията на евентуалност - в случай, че бъде прогласена недействителността на договор за потребителски кредит №100479215/06,10,2022 г. - иск за осъждане на **** и ****, да заплати на ищеца, като недължимо платени суми.Претендират се разноски

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът **** ангажира писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Направено е искане за задължаване на ищеца да представи доказателства за извършените плащания по процесния договор. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът **** депозира писмен отговор, в който признава предявените искове.

3

С определние от 16.10.2025г. е направено изменение на осъдителния иси само относно договорната лихва , като занапред да се чита за сумата 54,15лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна установи следното:

Безспорно по делото е, че е сключен договор за потребителски **** по силата на който на ищеца бил предоставен паричен заем в размер на 1000,00 лева, при ГЛП - 36%, срок на издължаване - 5 вноски, последната дължима на 13.10.2023г., при ГРП - 42,27%. Посочва се, че при сключването на договора е предвидено условие за обезпечаване на същия, като са дадени три възможности - но без реална възможност за избора, като е предоставена единствена възможност - подписване на договор за възлагане на поръчителство, при възнаграждение в размер на 523,25 лева.Съгласно чл.1, ал.2 от договора страните са договорили, че заемът може да се обезпечи с една от дадените три възможности: поръчителство от две ФЛ, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500,00 лева; неотменима и безусловна банкова гаранция одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Страните са се споразумели предоставеният кредит, както и дължимите лихви, да бъдат изплатени на 5 вноски, съгласно погасителния план към договора.

Установява се и сключването на Договор за възлагане на поръчителство между ищеца и **** на 13.05.2023г.

От погасителния план към кредит, се установява, че в уговорените месечни вноски са включени съответна част от главница и лихва - общо 218,25 лева, платими на определени дати на падеж. Погасителният план с включено възнаграждение за поръчителство предвижда и 104,65 лева възнаграждение за поръчителство, платимо на датите на падеж на месечните погасителни вноски.

Отделено като безспорен факт е, че ищецът е погасил част от кредита две вноски, както и възнаграждението за поръчителство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни 4 установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл.

21, вр. чл. 19, ал.5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП, и чл.55, т.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

Безспорно е сключен договор за паричен заем между ищеца и първия ответник, който има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Според §1, т.2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай в договора за паричен заем е посочен размер на ГПР при определени допускания, но от същия не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Тоест липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. С това допълнително плащане - за възнаграждение за поръчител, се покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй 5 като представляват условие за сключване на самия договор, и които са били предварително известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че поръчителят е одобрен и известен на заемодателя и от клаузите на поръчителството става ясно, че възнаграждението е пряко обвързано с погасителните вноски по кредита, и дължимо наред с тях. След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да бъде включена в размера на ГПР. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, въвежда потребителят в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще стори.

Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Невключването на скрития разход за възнаграждение за поръчителство към ГПР противоречи на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и изискването на тази норма не е удовлетворено. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - т.12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В разглеждания случай настоящият съдебен състав приема, че сключеният Договор за потребителски кредит , не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото посочения ГПР не отговаря на действителния такъв, в който следва да бъде включено възнаграждението за поръчителство.