Решение № 1586 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1586 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330113656 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба от С. А. Б. против „Креди йес” ООД се твърди, че на 31.07.2023г. между страните е сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 1000 лв., при ГПР – 49.307 %. Посочено е, че съгласно чл.6 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на посочените условия. В случай на неизпълнение, кредитополучателят дължал неустойка по чл.8 от договора, в размер на 667.44 лв., която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката била загубила присъщата обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, а и била близо 100% от заетата сума в размер на 1000 лв. Излязла била и извън присъщата й обезпечителна функция. Водила до скрито оскъпяване на кредита и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Поради невключване на неустойката в посочения в договора ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл.8 от договора за кредит от 31.07.2023г., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Креди Йес“ ООД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочено е, че при сключване на процесния договор страните са действали в рамките на свободата на договаряне и по тяхна воля са формулирали клаузата на чл.8, по начин, който да гарантира изпълнение на задълженията на заямателя. Страните се съгласили, че неустойката се дължи и определили 1 размерът й. В договора били посочени ясно, точно и конкретно всички компоненти.

Клаузата по чл.8 от договора за паричен заем била индивидуално уговорена. Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и опредЕ. сума, тоест заемателят бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили при непредставяне на исканото обезпечение. Начислена била само и единствено защото заемателят не бил предоставил обезпечение в дадения му тридневен срок от подписване на договора, тоест явявала се санкция за неизпълнение. Неустойката не била неравноправна. Посочва се, че процесният кредит е предоставен от небанкова финансова институция, като средствата в нея не били набрани чрез публично привличане на влогове. Заемът се явявал рисков, поради което ответното дружество изисквало от заемателя да предостави надеждно обезпечение.

Следвало да се има предвид, че дори да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, това не водило до недействителност на целия договор. Размерът на ГПР бил изчислен в съответствие със законовите изисквания. Процесната неустойка представлявала разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорените задължения на потребителя, поради което не се определяла като възнаградителна лихва и не се включвала в ГПР. ГПР по договора бил фиксиран и не надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет.

Договорът напълно отговарял на изискванията на ЗПК, като не била налице твърдяната от ищеца недействителност на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** от 31.07.2023г., сключен между „Креди Йес“ ООД и С. А. Б.. Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информацията потребителските кредити. Представен е и погасителен план към договора. Представени са Общи условия, в сила от 27.04.2022г. Представен е разходен касов ордер от 31.07.2023г. за сумата от 1000 лв. в полза на С. Б. от „Креди Йес“ ООД.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между С. А. Б. и „Креди Йес” ООД е сключен договор за паричен заем № *** от 31.07.2023г. за сумата от 1000 лв. Съгласно договора е уговорен месечен лихвен процент от 3.400 % и годишен процент на разходите – 49,307 %. Крайната сума, която С. Б. е следвало да върне е в размер на 1 177.56 лв. Срокът на договора е 9 месеца.

В чл.6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 667.44 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 9 бр. вноски, в размер от по 74.16 лв. месечно, при което общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка възлиза на сумата от 205 лв.

2

Съдът възприема изложените в исковата молба твърдения за нищожност на клаузата за неустойка по чл.8 от договора, поради противоречие с добрите нрави.

Предвиденият в договора кратък срок за изпълнение на задължението – 3 –дневен от сключване на договора, поставянето на редица условия, на които обезпеченията да отговарят, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка обосновават извод, че неустойката не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставено трудното му изпълнение и очаквано неговото неизпълнение. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури обезпечения, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“. Освен това размерът на договорената неустойка, в случай на неспазване на посочения срок или в случай, че представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора, възлиза на сумата от 667.44 лв. Големият размер на неустойката сочи на извода, че клаузата за неустойка не отговаря на обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Налице е противоречие с добрите нрави, поради което съдът намира, че в конкретния случай липсва валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора. Поради това предявеният иск за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в договора за кредит, е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, поради което в полза на адв.Е. И. следва да се присъди сумата от 250 лв. адвокатско възнаграждение, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата на чл.8 от договор за паричен заем № *** към искане № *** от 31.07.2023г., сключен между „Креди Йес“ ООД и С. А. Б., с която се предвижда неустойка в размер на 667.44 лв., дължима от заемателя при непредоставяне на обезпечение, в срок и съгласно условия, посочени в договора, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление 3 гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на С. А. Б., ЕГН ********** от *** сумата от 50 /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на адв. Е. И., *** сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4