Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 333 от 21.11.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 409/2021
Вид
Решение № 333
Подписан
21.11.2025
В сила
26.03.2026
Състав
ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Ловеч, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Административно наказателно дело № 20214310200409 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от Ц. В.

К. против наказателно постановление № *** г., издадено от Началника на отдел „МРР Дунавска към Агенция „Митници“ с наложено наказание глоба в размер от 4 208,10 лв.

Жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на ЗАНН. В хода на делото по същество жалбоподателят, чрез представители си, поддържа, че наказателното преследване срещу него е изключено по давност, самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

Ответникът, чрез представителя си юрисконсулт Ш. поддържа, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно, с оглед на което следва да бъде потвърдено и навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (арг. чл.

58д, т. 1 ЗАНН), жалбата е подадена в срок (наказателното постановление е връчено на нарушителя на *** г., а жалбата против него е подадена чрез ТД Дунавска към Агенция „Митници“ на *** г.) от легитимирано лице (санкционираното лице).

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят К. е санкциониран за това, че на *** г. е държал в маза на частен дом, къща, находяща се в *** общо 7 бр. пластмасови бидона с 409,50 л. дестилиран алкохол с посочен градус, при 20 градуса температура, годни за консумация, 1 без да притежава данъчни документи по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или принудителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл. 126, ал. 1, пр. първо, т. 1 ЗАДС.

По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита в административното наказване се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се предвижда друго (чл. 11 ЗАНН). (в този смисъл т. 2 – ра на ТП № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС).

Събразявайки изложеното и доколкото за производствата по административно наказване не са разписани специални правила относно института на давността, в тях приложение намира разпоредбите на чл. 81, ал.

3, вр. чл. 80 НК.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предписва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.

В случая предвиденото наказание за нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, е глоба. Наказателното преследване за него се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (чл. 80, ал. 1, т. 5 НК).

За деянието, за което жалбоподателя е санкциониран, административнонаказателното преследване се погасява с изтичането на четири години и половина от датата на нарушението (срок, който превишава с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 НК).

В случая нарушението е извършено на *** г. Давността за преследване за деянието е изтекла на *** г. С изтичането на срока за административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя правомощието на държавата да възбуди производство срещу него и да му наложи административно наказание се погасява. Доколкото изтичането на абсолютната давност погасява отношението между държавата и наказаното лице, то само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна, а административнонаказателно производство, в рамките на което то е издадено, следва да бъде прекратено.

Жалбоподателят е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от адвокат. В ангажирани договор за правна защита й съдействие е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 600,00 лв., но не и начин на заплащането му – в брой или по сметка. В тази връзка и оглед постановката на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че договорът не е обективирана разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, а от там и направата на разноски, които да се възложи за заплащане на насрещната страна. При този извод възражението за прекомерност, направено от представителя на ответника, не следва да се разглежда.

По изложените съображения, съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № *** г., издадено от началник на отдел „МРР Дунавска“ при Агенция „Митници“ и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОТХВЪРЛЯ искането на Ц. В. К., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

Решението може да се обжалва пред Административен съд Ловеч в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 3