Протокол № 1646 от 18.12.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1646 гр. Сливен, 01.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230101792 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцовото дружество е редовно призовано. За да го представлява се явява адв. К., чрез който е депозирана исковата молба.

При нов преглед на документите по делото съда констатира, че сред тях липсва пълномощно за адвоката.

Ответното дружество, редовно призовано. Представлява се от адв. Д. Д. от АКСливен, надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

АДВ. К.: Г-н председател, в случай, че липсва пълномощното ми по делото ще Ви моля да ми дадете възможност да представя такова в най-кратък срок. Ще го изпратя по електронната поща.У мен е договорът за правна помощ, представям ви го.

СЪДЪТ: Липсата на пълномощно представлява процесуална пречка и то не само да бъде представлявано ищцовото дружество в настоящото заседание от този адвокат, но и въобще да бъде даден ход на делото. При това положение съда трябва да остави без движение производството и да даде указания към ищцовата страна и срок, в които да се представи пълномощно за адвоката. Разбира се, съдията-докладчик осъзнава, че това ще означава, че адв.К. напразно е пътувал днес от Пловдив. Единствената възможност е ако ответната страна изрази съгласие да се процедира по предложения от адв.К. начин: днес да бъде даден ход на делото и адв. К. да представлява ищеца, а след като се прибере в кантората си днес или в първите дни на следващата седмица да изпрати пълномощното дадено му от управителя на ищеца да го представлява по делото.

Съдът указва, че ДПЗС не може да легитимира представителната власт на адвоката.

Може да се цени единствено като индиция, че е налице и упълномощаване-щом юридическо 1

/или физическо/ лице е сключило такъв договор с адвоката е логично да се очаква, предполага, че е извършено упълномощаване, но за да приеме съда, че е налице такова, задължително трябва да се представи и пълномощно.

АДВ. Д.: Нямаме възражение днес колегата да представлява ищеца, а пълномощното да бъде изпратено след това от него.

Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

При това положение може да се приеме, че липсват процесуални пречки да бъде даден ход на делото днес и съда

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Заседанието е първо. За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на ищеца е, че има вземания в размерите по исковата молба, за които и е депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК. В случая заповедно производство се е развило по ч. гр. дело № 993 за 2023г. на СлРС. Такава заповед му е издадена, но не и изпълнителен лист, тъй като в установения от процесуалния закон срок е било депозирано писмено възражение от ответника /то не е мотивирано, а на нарочната, изпращана на ответника от съда, заедно със заповедта, бланка/. При това положение заповедния съд е дал указания на заявителя, че за да запази паричните си вземания трябва да предяви установителни искове за тях. Това именно е мотивирало „Топтекст Протекст“ ЕООД да предяви настоящите искове. Сторено е в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда.

Исковете са подведомствени на съдилищата в Република България; подсъдни са на Районен съд - Сливен както по правилата на родовата, така и на местната подсъдност. Исковете са допустими, не само защото са предявени в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от тях.

Претендираните вземания, за които в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение са: главница в размер на 1393,56лв. и обезщетение за забава, т.н. мораторна лихва, в размер на 608,71 лева.

На ответникът е връчен препис от исковата молба, но в срока по чл.131 ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор /отговор не е подаден и след срока/.

2

АДВ. К.: Поддържам исковата молба. Моето искане към съда е да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да провери въпросната представена по частното дело фактура, осчетоводена ли е при ответника и осчетоводена ли е при ищеца. Да провери в регистъра на НАП; по дневника по продажби; по дневника за покупки за едното е другото дружество.

Нямам други искания към настоящия момент.

АДВ. Д.: Съзнаваме, че не сме депозирали писмен отговор, но моля съда да ни даде възможност да изразя становище по делото, тъй като не сме депозирали писмен отговор по делото.

Уважаеми г-н районен съдия, съобразявайки разпоредбата на чл. 143 ал.3 от ГПК в смисъл, че в открито съдебно заседание страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства изразявам следното становище като представител на ответното дружество: категорично възразяваме, защото претендираната сума от ищцовото дружество не се дължи в този размер, посочен в исковата молба- уточнявам, че говоря за главницата.

Не отричаме, че са получени посочените във фактурата конци и отпадък, като уточняваме, че тези конци са били все пак отпадъчен материал въпреки, че в самата фактура това обстоятелство не е било отразено. Твърдим, че устната договорка между представителите на двете дружества е била, че сумата по фактурата не е дължима, тъй като ответното дружество се е задължило да предостави услуги на ищцовото дружество, след което за задълженията между двете дружества да се извърши прихващане, тъй като задълженията едно към друго са били вече изискуеми и ликвидни.

Първоначално услугата била ответното дружество да достави вата на ищцовото дружество за производство на зимно облекло. Ватата е била произведена от ответното дружество и доставена на ищцовото дружество. По тази вата и услуга представляваното от мен дружество няма претенции.

След това представителите на двете дружества се уговорели ответното дружество да произведе вата, прошивайки я с доставен от ищцовото дружество плат. Поради факта, че този продукт е бил нестандартен за производствения процес на ответното дружество, се е наложило изменение в машините, с които работи то. На ищцовото дружество е била предоставена мостра, която е одобрена от същото. Ответното дружество е произвело за ищцовото дружество 340 метра плат от прошита вата на цена 748лв. без ДДС. Същата вата е била приета в гр. Сливен от представител на ищцовото дружество на датата 30.12.2020г., от която дата считаме, че задължението за тази сума с ДДС е изискуемо и ликвидно. След известно време тази вата е била върната от ищцовото дружество на ответното, тя е била приета, но тъй като е била нестандартно производство, е бракувана от ответното дружество, тъй като пазар за тази вата не е бил намерен.

Междувременно от ответното дружество спрямо ищцовото е била извършена и друга 3 услуга, а именно- прошиване на оверлог машина на 79 бр. одеяла, които одеяла са били доставени от ищцовото дружество на ответното дружество само за прошиване. Съответно след прошиването им са били върнати на ищцовото дружество на дата 26.11.2020г., като цената на тази услуга е била в размер 197,50лв. без ДДС. Тъй като между дружествата е имало някакво търговско доверие въпреки установените проблеми, в представляваното от мен дружество не са били съставени никакви писмени документи относно извършените услуги от представляваното от мен дружество към ищцовото. Едва след като представителя на ответното дружество е получил документите от образуваното дело- настоящото дело, тогава са предприели действия за документиране на услугите, които са извършени за ищцовото дружество. Между представителите на двете дружество е проведен телефонен разговор, като собственика на ищцовото дружество е заявил претенциите си за сумата по процесната фактура, а представителя на ответното дружество е потвърдил, че държи на уговореното прихващане на задълженията по стоките и услугите.

Въз основа на тези възражения и становище по исковите претенции на ищцовото дружество, правя възражение за прихващане между стойността на предявената фактура в заповедното производство и тази, изготвена след образуване на настоящото гражданско производство от ответното дружество. Фактурата, изготвена от дружеството, което представлявам, е на стойност 1134,60лв. с ДДС. Както заявих, по отношение на първата услуга- изготвената и доставена вата, представляваното от мен дружество няма претенции.

Във връзка с направените възражения и становище, изразено в настоящото съдебно заседание, моля съда да приеме и приложи изготвените писмени документи в ответното дружество във връзка с предоставените услуги от страна на ответното дружество към ищцовото дружество, с копие за ищцовата страна, а именно: 3бр. спецификации по изготвените услуги и 1 бр. заверена фактура по цената на услугите, които са предоставени от страната на ответното дружество към ищцовото дружество.

Правя и доказателствено искане да бъде допуснат един свидетел, който водим в настоящото съдебно заседание, който ще установи обстоятелствата около уговореното прихващане между представителите на двете спорещи дружества, относно изготвените и предоставени вати; както и прошитите одеяла; изменението в машините с оглед производство на прошитата вата, която е била нестандартна и в последствие бракувана след връщането й от ищцовото дружество, както и други факти и обстоятелства от значение за спора и предмета на делото.

АДВ. К.: Г-н съдия, първо това становище си беше отговор по реда на чл.131 от ГПК, но казано по друг начин. Моля Ви да приложите чл.133 от ГПК в който се казва, когато в установения срок ответника не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропуска се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Нямам представа какви са отношенията между дружествата. Въобще нямам представа 4 в какви отношения са дружествата, нито пък мога да взема становище по тези фактури.

Поради това Ви моля да ми дадете възможност да взема мнението на клиента ми, понеже съм работил до момента само върху това, което беше в електронната система, т.е. освен исковата молба друго нямаше. Относно искането за допускане на свидетел, аз не виждам този свидетел какво точно ще установява- имаме създадена фактура; имаме доставка.

Трябва да говоря с клиентите си.

Тъй като спогодба в днешното заседание не може да се постигне, съда извърши следния

Д О К Л А Д

І. По т. 1 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Съдът ОБЯВЯВА, че ищцовото дружество черпи правата си от сключен между страните договор за продажба и доставка на текстилни материали между „ВАТЕКС“ ООД и „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ” ЕООД. Очевидно, налага се да се приеме, че договора е в устна форма, тъй като в исковата молба не се твърди да е писмен, или в друга, особена форма.

Този извод се налага и от изразените днес от становища/твърдения.

Издадена е обаче, от ищеца-продавач, фактура- № 00000000227/13.11.2018г., на стойност 1393,56лв. По твърдение на ищеца, „ВАТЕКС“ ООД не е изпълнило договорното си задължение и не е заплатило стойността й, стойността на закупеното. С това и изпаднало в забава, за обезщетяване на вредите от която се търси обезщетение- т.н. мораторна лихва.

Паричните си вземания дружеството заявило първоначално в т.н. заповедно производство, в което му е издадена заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, защото заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителни искове за съществуването им.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Изявлението на проц.му представител днес представлява по същество оспорване на главния иск, с възражение, че не се дължи търсената сума, тъй като задължението е погасено чрез прихващане, с вземане, което ответника има от ищеца, което бе направено в заседанието.