Решение № 418 от 20.11.2020, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

Номер 418

20.11.2020 г.

Град Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Шумен

XIV-и състав

На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Красимир М. Кръстев

Фаня Д. А. като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно наказателно дело № 20203630201675 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 1729 – 0038 от 21.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Т. М. Б. , ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Г.С.Р.“ **** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата пред Районен съд - Шумен на изложените в нея съображения.

Алтернативно моли за намаляване размера на наложеното наказание.

За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание се явява представител, който моли за потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на 1 страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2020 год. около 13.10 часа жалбоподателя Т. М. Б. , заедно със своя съпруга – Албена Петрова Б. посетили открито обществено место – градинка за отдих, находяща се на ул. “Цар Освободител“ в гр.Шумен, зад ДКЦ - 1. По същото време свидетелите А. С. Д. и Д. П. А. – и двамата служители към група „ООР“, сектор „ОП“ при РУ - Шумен се намира в близост, като възприели поведението на жалбоподателя и съпругата му Б. и по-точно, че двамата са седнали на пейка, намираща се на посоченото обществено место и се хранели. В тази връзка на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 38, бланков номер 312164/16.04.2020 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Актът е бил подписан от нарушителя, като същият посочил, че няма възражения. На същата дата от лицето били снети писмени обяснения, в които посочил, че на посочения ден е бил със съпругата си в парка до новата поликлиника – хапнали по нещо набързо, тъй като имали час за лекар и трябвало да тръгват към поликлиниката, както и че имал защитна маска. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. След съставяне на акта административно-наказателното производство е било прекратено на основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 04.05.2020 г. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била върната на ОД на МВР – Шумен с оглед преценка относно реализиране на административно-наказателната отговорност на лицето. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 1729 – 0038 от 21.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Т. М. Б. , ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Г.С.Р.“ **** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита на свидетеля Д. П. А. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта за установяване на административно нарушение, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетеля Д.А.. Същият следва да бъде кредитиран изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията му се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочения свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича 2 ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените от него показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 1729 – 0038 от 21.08.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД на МВР – гр. Шумен по силата на разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към датата на извършване на деянието/, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В тази връзка със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди №№ РД-01-153 от 25.03.2020 г. и РД-01-167 от 30.03.2020 г., РД-01-188 от 09.04.2020 г., РД-01-196 от 10.04.2020 г. , РД-01-239/26.04.2020 г., РД-01-248/ 01.05.2020 г. и РД-01-251/05.05.2020 г. – всички на Министъра на здравеопазването и поконкретно в т. 1 от раздел I на същата били преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в 3 хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието /16.04.2020 г./, като същата е била отменена едва след това със Заповед № РД-01263/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г.

От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител – свидетеля Д.А., се установява по безспорен начин, че на 16.04.2020 г. по време на действие на въведената с посочената по-горе заповед забрана за посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места жалбоподателя се е намирал на пейка в градинката на ул.“Цар Освободител“ в гр. Шумен, зад ДКЦ1, което место представлява „обществено место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. С оглед на изложеното се налага извода, че Тихомир Борисов е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето

/ЗЗ/, /в сила към 16.04.2020 г., във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към 16.04.2020 г./ и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган.

Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на деянието, но преди издаване на наказателното постановление е последвала промяна, както в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В този смисъл обаче първоначално въведеният в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ текст не е 4 отпаднал, а е бил видоизменен в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който съдържа идентична възможност за министъра на здравеопазването да въвежда временни противоепидемиологични мерки. В същата насока е и изменението в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която първоначално е препращала към разпоредбата на чл.

63, ал. 1 от ЗЗ, доколкото именно в текста на същата /в сила към датата на извършване на деянието/ е била предвидена възможността на министъра на здравеопазването да издава съответни заповеди, въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След изменението такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /изм. бр.

44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което и разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ препраща именно към текста на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.