Решение № 1397 от 08.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Ивета Антонова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20221100508133 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 4094/ 21.06.2019г. , подадена от ЗАД „ОЗК З.“ АД срещу разпореждане с изх.№ 50242 от 06.07.2022г. по изп.дело № 20228600400512 на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя- длъжник с вх.№ 350537/ 28.06.2022г. - за намаляване размера на размера на адвокатското възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя и за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят- длъжник в изпълнителния процес твърди, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение заплатено от взискателя е прекомерно и не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. Счита, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение само по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. в минималния размер от 200,00лв., доколкото единственото извършено процесуално действие от адвокатапълномощник се свежда до подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство. Счита, че незаконосъобразно като база за определяне на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в материалния интерес е включено адвокатското възнаграждение на взискателя.

Поддържа, че материалния интерес по т.26 от ТТР към ЗЧСИ включва само вземането по изпълнителния лист - предмет на принудителното събиране.

При условията на евентуалност, ако съдът счете, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да се зачете при определяне размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, то като последица от намаляването на това адвокатско възнаграждение твърди, че следва да бъде намалена и таксата по т.26 от Тарифата. С изложените доводи жалбоподателят мотивира искането 1 си за отмяна на атакуваното разпореждане и вместо него - постановяването на друго, с което адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер от 200,00лв., като бъде коригиран и размерът на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Заявява искане за присъждане на разноските по настоящото дело.

Насрещната страна по жалбата - взискател в изпълнителния процес Г.Г.Р. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в писменото възражение срещу жалбата.

Възразява, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение на пълномощника му по реда на чл.38,ал.2 от ЗА е в рамките на минималните размери по т.1 и т.2 на чл.10 от Наредба №1 /2004г. Поддържа, че освен молбата за образуване на изпълнителното производство от пълномощника му са извършвани и други процесуални действия по изп.дело, свързани с подаване на последващи молби за насочване на принудителното изпълнение с цел събиране на вземането. Твърди, че разноските на взискателя по изпълнението не са включени в изпълнителния лист, но събирането им се осъществява в рамките на изпълнителния процес и за длъжника възниква задължение за възстановяването им. Длъжникът не дължи разноски само в хипотезата , при която не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, като е платил преди образуването му, какъвто не е настоящият случай. Счита, че на длъжника – жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като е несамостоятелно по смисъла на чл.81 от ГПК.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20228600400512 на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ е образувано по молба от 10.05.2019г. на Г.Г.Р. , подадена чрез пълномощника – адвокат С.А.Х. - за събиране на сумите по изпълнителен лист от 13.05.2022г., издаден от Окръжен съд - Велико Търново по гр.д.№ 466/2021г. С изпълнителения лист ЗАД „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на Г.Г.Р. в качеството му на младши адвокат – сумата от 1 469,91лв.адвокатско възнаграждение, както и сумата от 3 834,54лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА по в.гр.д.№ 466/2021г. по описа на ВТАС.

С молбата по чл.426 ГПК взискателят е оправомощил и възложил на ЧСИ да извършва действия и упражнява права по реда на чл.18 от ЗЧСИ , включително и относно начина на изпълнение. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно, с което взискателят Г.Р. е упълномощил адв.С.Х. да го представлява по изпълнителното дело, както и договор за правна защита и съдействие от 15.06.2022г., с което е договорено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА. С разпореждането от 15.06.2022г. на ЧСИ прието за събиране определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по реда на 2 чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 495,00лв., съгласно чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.

На 15.06.2022г. ЧСИ е изпратил до длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД покана за доброволно изпълнение , в която е посочен общият размер на задължението по изпълнителното дело към 15.06.2022г. в размер на 6 484,30лв., включващ: сумата от 5 304,45лв. – неолихвяема сума по изп.лист сумата от 101,10лв.- такси по изп.дело; сумата от 580,75лв.- такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и сумата от 495,00лв.- адвокатско възнаграждение на взискателя. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника с писмо с обратна разписка на 20.06.2022г.

С молба от 16.06.2022г. адв. С.Х. е заявила искане по изп.дело за налагане на запор върху всички налични банкови сметки на длъжника.

В срока за доброволно изпълнение на 20.06.2022г. в резултат на наложения запор върху банковата сметка на длъжника в „И.“ АД е събрана цялата сума- предмет на принудително събиране от 6 601,00лв.- видно от платежно нареждане от същата дата – л.29 от изп.дело.

С възражение вх.№ 30537 от 28.06.2022г. длъжникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД е заявил искане до съдебния изпълнител възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за намаляване, поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело в размер на 495,00лв.- адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес, с твърдение, че такова се дължи само в минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г., предвид и липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. . Заявено е и възражение срещу размера на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с твърдението, че в „събраната сума „ по смисъла на т.26 от Тарифата не се включва адвокатското възнаграждение за изпълнителния процес, тъй като материалният интерес , върху който се изчислява таксата, е само този, представляващ вземането по изпълнителния лист. При условията на евентуалност е заявено искане за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР ъм ЗЧСИ като последица от намаляване размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 06.07.2022г. ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника срещу адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 2 седмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК /в приложимата редакция, публ. В ДВ, бр.100/2019г./, в рамките на който срок е подадена и жалбата срещу разпореждането от 04.12.2019г. и от легитимирана страна.

По жалбата срещу разпореждането от 06.07.2022г., в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя:

Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК изчерпателно и лимитивно изброява 3 действията на съдия-изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39 от ГПК, обаче , се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал.1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдияизпълнителя за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдия – изпълнителя. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК е също в част първа „Общи правила” и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си - адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдияизпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя .

При проверка за законосъобразността на отказа на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба за образуване на изп.дело, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършил никакви други процесуални действияs, насочени към събиране на вземането. Не може да се приеме, че подадената от пълномощника на взискателя молба от 16.06.2022г., представлява отделно и ново процесуално действие, свързано със събиране на вземането, извън молбата за образуване 4 на изпълнителния процес, доколкото с молбата от 16.06.2022г. от пълномощника на взискателя само е уточнен един от задължителните реквизити на молбата за образуване на изпълнителното дело- този по чл.426,ал.2 от ГПК- начинът на изпълнение, доколкото такъв не фигурира в първоначалната молба. На следващо място, съдът съобразява фактът , че цялата сума- предмет на принудително събиране действително е събрана в срока за доброволно изпълнение. При тази хипотеза, съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна и приема, че размерът от 495,00лв. , който е приет за събиране като адвокатско възнаграждение на взискателя се явява прекомерен и следва да бъде намален до минимума от 200,00лв., установен от нормата на чл.10,т.1 от Наредбата № 1/2004г. от 200лв. С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав прима, че на пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждението по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г., доколкото от пълномощника не са извършвани никакви други процесуални действия свързани с принудителното изпълнение, извън подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане от 06.07.2022г. следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя за разликата над сумата от 200,00лв.- до размера на сумата от 495,00лв. и вместо него- следва да бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение да бъде заплатено до размера на сумата от 200,00лв. Като последица от уважаването на възражението по чл.78,ал.5 от ГПК от съдебния изпълнител следва да бъде преизчислена /редуцирана/ и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.