Решение № 498 от 15.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Казанлък, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510102645 по описа за 2023 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. К.А. твърди, че по силата на сключено между страните трудово правоотношение, обективирано в Трудов договор № *** година, ответникът заемал длъжността „***/***, като правоотношението е прекратено на *** година. На *** година и с Разходен касов ордер от същата дата, ответникът получил сумата от 5 556 лева. Получаването на сумата било редовно удостоверено с подписа на Ж.. В РКО като основание за изплащане на сумата било посочено „служебен аванс".

Към датата на получаване на сумата не била издавана Заповед или друг акт на управителя на дружеството работодател за командироването на Ж. в страната или чужбина. Липсват и служебни нужди, които от фактическа страна да обосноват получаването на сумата от страна на ответника. Именно поради това следва и извода, че въпросната сума била получена от Ж. без правно основание. Както към датата на прекратяване на трудовото си правоотношение, така и към настоящия момент, ответникът не е върнал сумата, нито пък е представил доказателства за начина на разходването и.

Вменените на ответника задължения по трудовия договор и длъжностна характеристика, не предполагат той да има качеството на отчетник, поради което дружеството не може да претендира връщане на неоснователно получената от него сума по реда на КТ. Ето защо сумата от 5 556 лева, изплатена на ответника с РКО от *** година се явявала получена от него без правно основание, поради което същия дължял връщането и на дружеството ищец, доколкото последното обедняло с изплащането и на Ж..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да 1 върне/заплати на „Н." ЕООД, сумата от 5 556 (пет хиляди петстотин петдесет и шест) лева, равняваща се на това, с което ответникът при начална липса на правно основание се е обогатил за сметка на дружеството ищец и равняващо се на онова, с което ответникът е обеднял да сметка на реципрочното обогатяване на ищеца, ведно със законната лихва върху претендирала сума, считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.

На основание чл. 127, ал.4 от ГПК сумите могат да бъдат изплатени по банкова сметка на ищеца, разкрита в О. ( К. ЕАД) АД, а именно: ***. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат К. А., който моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан и да отхвърли предявеният насрещен иск. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника с което заявява, неоснователност на иска. Действително, на *** г. М. Ж. бил получил посочената в исковата молба сума от 5 556.00 лв. Това, обаче не бил „служебен аванс“, а както много добре било известно на управителя на ищцовото дружество, сумата била дължимо и заплатено на ответника трудово възнаграждение. Това именно било правното основание, на което била получена сумата. На М. Ж. бил поднесен за подпис разходен касов ордер, в който била записана единствено сумата. Основанието-„служебен аванс“ било дописано впоследствие, поради което оспорват касовия ордер относно съдържанието. Твърди, че основанието за заплащане на сумата била дописано допълнително. Между страните бил подписан трудов договор № 0*** г. за основно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лв. месечно. След сключване на трудовия договор, по възлагане от работодателя ответникът М.

Ж. извършвал международни превози с товарен автомобил в продължение на 262 дни. Поведението на работодателя в това трудово правоотношение било изключително недобросъвестно. На доверителя му не било издадено и заплатено командировъчно дори за един ден, въпреки, че бил 262 дни в командировка в чужбина през времето на трудовото правоотношение, което наложило завеждане на съдебно дело в P C Б./г.д.215/2021/ за заплащане на дължимите суми за командировачни пари. Освен това между работодателя и работника била постигната договорка за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 70 евро за всеки работен ден, което именно е действително уговореното между страните трудово възнаграждение.

Независимо от така уговореното трудово възнаграждение, управителят на ищцовото дружество С. К. заявил на ищеца, че 70 евро на ден било твърде много и затова ще му заплати по 0.24 лв. на изминат километър. Лично С. К. направил изчисления и установил дължимостта на въпросната сума от 5 556.00 лв., представляваща дължимо на ответника трудово възнаграждение, изчислено на база 0.24 лв. на изминат километър. Сумата от 5 556.00 лв. била получена от доверителя ми добросъвестно, същият имал съзнанието, че получава именно трудовото си възнаграждение, поради което и на основание чл. 271 КТ тази сума не подлежи на връщане на работодателя. Алтернативно, ако съдът приеме, че се касае за сума, получена при начална липса на основание, прави възражение за прихващане с дължима на М. Ж. сума в размер на 5 556.00 лв. представляваща трудово възнаграждение, дължимо за 2 периода от ***-*** г.

Предявяват насрещен иск със следния петитум: Да се приеме за установено по отношение на ответника „Н.“ЕООД, че действително договореното възнаграждение между страните по трудов договор № 0*** г. Н.

ЕООД, ЕИК:*** и М. Ж. Ж. , ЕГН-********** е 70 евро на ден .

Правното основание на предявения иск е чл. 55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По този иск в тежест на ищеца е да установи изложените в исковата молба обстоятелства, като докаже факта на плащането на сумата от 5 556 лева. В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска, изложени в писмения отговор, като докаже, че е налице основание за получаване на сумата от 5 556, респ. основание за задържане на полученото. В съдебно заседание пълномощника на ответника, адвокат П. Ю., моли съдъ да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага съображения в писменни бележки по делото.

В преклузивния срок по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от ответника М. Ж. Ж., чрез адв. П. Ю., с който заявява, че на *** г. в гр. Б. между търговско дружество „Н.“ ЕООД и М. Ж. Ж. бил сключен трудов договор за неопределено време за длъжност „*** /***/“ - НКП ***, НКИД ***. В трудовия договор било посочено пълно работно време - 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лв. Заявява, че в действителност М. Ж. не е работил на 8-часов работен ден. Постъпил е на работа на *** г., като му било възложено да извършва превози в страни от Европейския съюз, основно в Г., У. и И.. Работил е до *** г., при условията на сумирано отчитане на работното време, въз основа на Заповед № *** г., издадена от управителя на дружеството г-н К., като е извършвал международни превози в продължение на 262 дни. Именно предвид възложената работа по извършване на международни превози в чужбина между С. К., в качеството му на управител на дружеството и М. Ж. била постигната договореност за трудово възнаграждение в размер на 70.00 евро на ден, както и за заплащане на командировъчни пари.

Заявява, че на *** г. М. Ж. е получил от работодателя сума в размер на 5 556.00 лв., като тази сума е част от дължимото на Ж. трудово възнаграждение.

Видно от представените по делото три бр. справки, изписани лично от С. К., управителят е направил рекапитулация на дължимите на Ж. суми, като изрично е посочил именно сумата от 5 556.00 лв. При това изчисление С. К. е заявил на Ж., че трудово възнаграждение от 70 евро на ден му били много пари, поради което щял да му плати по 0.24 лв. на изминат километър и именно на тази база/ 0.24 лв. на изминат километър/ К. е направил изчислението, в което е посочил сумата от 5 556.00 лв. Тази сума, представляваща част от договореното трудово възнаграждение, М. Ж. е получил с разходен касов ордер.

С оглед изложените по-горе обстоятелства счита, че за М. Ж. е налице правен интерес от предявяване на настоящия насрещен иск при условията на евентуалност и моли да бъде разгледан от съда в случай, че съдът не уважи направените в отговора на исковата молба възражения по чл. 271 КТ за добросъвестно получаване от Ж. на сумата от 5 556.00 лв. и възражението за прихващане с дължима на М. Ж. сума в размер на 5 556.00 лв., 3 представляваща трудово възнаграждение, дължимо за периода от *** г. – *** г.

Моли да се приеме за установено по отношение на ответника „Н.“ ЕООД, че действително договореното възнаграждение между страните по трудов договор № 0*** г. Н. ЕООД, ЕИК *** и М. Ж. Ж. , ЕГН ********** е 70 евро на ден .

С уточняваща молба вх. № 4497/26.03.2024 г. по описа на съда пълномощникът на ищеца адв. Ю. моли съда да приеме за установено, че заплатената с разходен касов ордер на *** г. от Н. ЕООД на М. Ж. сума в размер на 5 556.00 лв. представлява дължимо към *** г. и заплатено от работодателя трудово възнаграждение. Заявява, че цената на иска е 5556,00 лева.

С уточняваща молба вх. № 10136/16.07.2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък адв. Ю. уточнява, че сумата от 5 556.00 лв. е формирана не от доверителя му М. Ж., а лично от управителя на ответното по насрещния иск дружество С. К., който е заявил на ответника по насрещния иск, че формира трудовото възнаграждение на база 24 стотинки на изминат километър за времето от *** г. до *** г. Доверителят му е тръгнал на път на *** г. и се е върнал на *** г. , видно от приложената по делото разпечатка от дигиталния тахограф на автомобил, през който период е изминал 96 161 км. Изчисленото на база 0.24 лв. на км трудово възнаграждение възлиза на 23 078.56 лв. В изготвената от К. справка е посочена сума в размер на 22 771 лв., като на доверителя му не е известно откъде произтича малката разлика в двете суми.

От сумата 22 771 лв. К. е приспаднал заплатени 14 215 лв.-трудово възнаграждение и има остатък от неплатено трудово възнаграждение в размер на 8 556 лв. 5 556 .00 лв. от тази сума са заплатени с приложения по делото т.нар. „авансов отчет“ от *** г. и дължима остава сумата от 3000.00 лв.

Заявява, че сумата от 5 556.00 лв. не е цялото дължимо от работодателя трудово възнаграждение за периода ***-*** г. Тази сума е част от 8 556.00 лв., представляващи неплатената към *** г. част от цялото трудово възнаграждение в размер на 22 771.00 лв. Изрично заявява, че насрещният иск касае единствено сумата от 5 556.00 лв., платени на *** г., като за неплатения остатък от 3000 лв. доверителят му няма претенции.

Моли съда да приеме за установено, че заплатената с разходен касов ордер на *** г. от Н. ЕООД на М. Ж. сума в размер на 5 556.00 лв. представлява дължимо към *** г. трудово възнаграждение – част от сумата 8 556.00 лв., представляваща дължим към *** г. неплатен остатък от трудово възнаграждение в общ размер 22 771.00 лв. за периода от *** г. до *** г., през който период ищецът е работил като „*** ***“ в ответното дружество.

Поддържа вече заявеното в исковата молба, с която е предявен насрещния иск становище, че предявява насрещния иск при условията на евентуалност и моли да бъде разгледан от съда в случай, че съдът не уважи направените в отговора на исковата молба възражение по чл. 271 КТ за добросъвестно получаване от Ж. на сумата от 5 556.00 лв. и възражението за прихващане с дължима на М. Ж. сума в размер на 5 556.00 лв., представляваща трудово възнаграждение, дължимо за периода от ***-*** г.

Излага становище относно заявеното от ответника в отговора на насрещния иск.

4

Ответникът по насрещния иск „Н.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. К. А. представя отговор на насрещния иск в срока по чл. 131 ГПК, с който излага становище по допустимостта и основателността на иска; становище по обстоятелствата; излага подробни възражения срещу иска и обстоятелства, на които се основава.

В обобщение на изложените доводи заявява, че управителят на „Н.“ ЕООД счита предявения иск за неоснователен. Заявява, че се ползва от така оспорения касов ордер.