Решение № 1265 от 16.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Варна , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20213100501168 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 267925/02.02.2021г. на ВРС, подадена от Б. К. Р., чрез пълномощника му адв. С.З., срещу решение № 260118/18.01.2021 г. по гр. дело № 6028/2019г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени искове с правно основание по чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявени от Б. К.

Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „****“ бл.28, вх.6, ет.2, ап.123 срещу "ХОРОС ГК" ЕООД, ЕИК 203279660, със седалище гр. Варна, представлявано от управител О.П.Д., да се постанови намаляване на възнаграждението на ответника със сумата от 3000 лева (три хиляди лева), която сума е необходима за поправка на изработеното с недостатъци, и която сума се явява част от договореното и заплатено от ищеца възнаграждение по Договор №18 от 02.04.2018г. за доставка, монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището на ищеца, находящо се в гр.Варна, като се осъди ответника да заплати тази сума в полза на ищеца по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2019г. до окончателното й заплащане, както и да се осъди ответника за заплати в полза на ищеца сумата от 1530 лева (хиляда петстотин и тридесет лева), представляваща неустойка на основание чл.92 от ЗЗД, поради забавяне на доставката и монтажа с повече от шест месеца.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и 1 незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуални норми.

Неправилно ВРС е приел исковите претенции като главна и акцесорна и се е произнесъл в този смисъл. Неправилно са коментирани събраните по делото доказателства, вкл. СТЕ и гласните доказателства. Превратно са тълкувани договорените условия по договора за изработка. Въззивникът сочи, че обжалваното решение не е мотивирано, не са обсъдени забавените срокове на изработка, както и неточното изпълнение. По делото не е представено пълномощно от свидетеля на ответника за сключване на договора. Излага, че компютърното изчертаване на договорените параметри и материали е извършено след уговорената дата на изработка. Сочи, че релевантни за спора са изпълнените ръчно чертежи. Излага, че не се касае до преработка, а замяна на негодни компоненти. Твърди, че не е необходимо да доказва, че той е направил изявление за разваляне на договора, а се счита, че такова изявление е направено със заявяване на претенция досежно последиците от развалянето.

Излага, че неправилно е отхвърлена претенцията за неустойка, въпреки констатираното от ВРС забавяне в изпълнението. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ХОРОС ГК" ЕООД, ЕИК 203279660, чрез адв. Д.Ф., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.

По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. С.З. от ВАК, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемото дружество не се представлява. Преди съдебно заседание е постъпила молба от адв. Д.Ф., с която моли жалбата да бъде отхвърлена.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Б. К. Р. за осъждане на ответника "ХОРОС ГК" ЕООД да му заплати следните суми: сумата от 1530 лева, представляваща неустойка по договор №18/02.04.2018г. поради забавяне на доставката и монтажа на обзавеждането на жилището на ищеца с повече от шест месеца, сумата от 3000 лева, необходима за поправка на изработеното с недостатъци по договор №18/02.04.2018г. за доставка, монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището на ищеца, находящо се в гр.Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2019г. до окончателното й заплащане.

2

В исковата молба се твърди, че претенцията на ищеца произтича от сключен с ответника Договор №18/02.04.2018г., за доставка, монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището му в гр.Варна. Съгласно чл.1 от раздел II от договора, ищецът следвало да заплати сумата на три вноски, както следва: 30% - 5000 лева, авансово при сключване на договора; 65% - 9500 лева от един до три дни преди доставка и 5% - 800 лева след монтаж. Сочи се, че на 03.04.2018г. е превел на изпълнителя 5000 лева, представляваща 30% авансово плащане. Съгласно чл.1 от раздел IV от договора, срока за доставка е бил определен и дописан от изпълнителя на ръка в договора за 10-20 май 2018г. След 20 май 2018г., въпреки липсата на доставка и монтаж, както е уговорено в договора, на 04.06.2018г. от ищцовата банкова сметка е преведена по банковата сметка на изпълнителя сумата от 9500 лева, представляваща 65% от уговорената по договора сума. На 11.06.2018г., също е нямало нито доставка, нито монтаж. Ищецът сочи, че претендираната сума представлява необходимата такава за поправка на изработеното с недостатъци и в отклонение на поръчката. Твърди, че за описаните недостатъци претендира сумата, която е необходима за поправка на изработеното с недостатъци и в отклонение на поръчката съгласно договора, като конкретизира претенцията си досежно мебелите в „Детска стая момиче“, „Детска стая момче“, „Спалня родители" и „Дневна-хол“.

С писмен отговор ответникът "ХОРОС ГК" ЕООД излага становище за недопустимост на исковете, евентуално неоснователност. Не се оспорва сключеният договор № 18/02.04.2018г. за изработка и последвалите преговори по него с пълномощник на дружеството Д.К., но се оспорва твърдяното неточно изпълнение. Излага, че забавянето в доставката и монтажа на мебелите се дължи на изпълнение на допълнителни претенции на съпругата на възложителя, несвързани с договореното, като например част от изработеното и за двете детски стаи е било преработено без заплащане, тъй като й се сторило грозно или като поръчан размер (за един от шкафовете), или като поръчани елементи за украса (от чам).

Частите на мебелите с елементи от чам, чиито плоскости не могат да се използват при преработката съобразно претенциите на г-жа Р.а, чийто съпруг не присъствал на доставката и монтажа на мебелите поради служебни ангажименти извън страната, и понастоящем се съхраняват в склада на дружеството.

Сочи се, че технологичният процес в дружеството при изработка на мебели, които не са изложени в магазина за продажба, включва посещение на адрес, уточняване за местоположение, особености на равнините, в които ще се разположат, работен чертеж /схема/, изчертаван пред клиента на ръка, уточняване на размерите с клиента, на материалите за изработка с клиента, оценяването на всеки модул поотделно с клиента.

Работният чертеж винаги се съставя в присъствието на клиента и може да съдържа различни варианти на материали с посочени цени. Приложението към договора за изработка съдържа избраното от клиента като материали, цени, обков и др. под., като неизбраните ценови варианти по работният чертеж могат да се зачеркват и отпадат. Така е направено и в случая и това е в съответствие с практиката при индивидуални поръчки в мебелното производство.

3

След това се сключва и договорът за изработка. Като допълнителна поръчка с допълнително заплащане, което в случая не е изисквано, работните схеми /съставените на ръка пред клиента/ се изчертават допълнително с помощта на технически средства.

Ответникът счита, че е изработил мебелите точно, съобразно възложеното по договор, приложения - описания към него за използвани, избрани от възложителя материали и размери, въз основа на чертежи с конкретен изглед, размери, допълнителни технически подробности относно материали за изработка и оборудване и посочена единична цена както на всяка една мебел, така и общо, по стаи, оформили окончателната цена на договора, с което е изпълнил добросъвестно ангажиментите си по него.

Излага, че всички дефекти на доставеното обзавеждане били явни. Съобразно посоченото в Раздел III, т. 5 от договора, ако възложеното е изпълнено в договорените срокове, количество и качество, възложителят е дължен да приеме поръчката. Самият факт, че обзавеждането се намира в дома на ищеца сочи, че той е приел поръчката такава, каквато е била - в срок, предвид претенциите на съпругата му, количество и качество. Претенцията за неустойка се сочи, че е неоснователна, тъй като забавянето в изработването на мебелите не се е дължало на причини в изпълнителя, а в допълнително предявени изисквания и претенции от страна на изпълнителя, които са били удовлетворявани, за сметка на изпълнителя, дори без да е искано допълнително заплащане.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

В първоинстанционното решение правната квалификация правилно е посочена текстово – заплащане на разходите, необходими за поправката на изработеното с недостатъци, поради което неточното изписване на основанието на иска – чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вместо чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД не се отразява на допустимостта на съдебния акт.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Между страните не е налице спор, че между тях е сключен Договор №18/02.04.2018г., 4 за доставка и монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището на ищеца в гр.Варна. Съгласно чл.1 от раздел II от договора, ищецът е следвало да заплати на ответника сумата на три вноски, както следва: 30% авансово при сключване на договора; 65% от един до три дни преди доставка и 5% след монтаж. Не е налице спор, че на 03.04.2018г. ищецът е превел на изпълнителя 5000 лева, представляваща 30% авансово плащане. Съгласно чл.1 от раздел IV от договора, срока за доставка е бил определен и дописан от изпълнителя на ръка в договора за 10-20 май 2018г. Не е налице спор, че към този момент не е извършена доставка и монтаж на оборудването. Безспорно е и обстоятелството, че на 04.06.2018г. от ищцовата банкова сметка е преведена по банковата сметка на изпълнителя сумата от 9500 лева, представляваща 65% от уговорената по договора сума.

Въззивният съд споделя извода на ВРС, че доставката на оборудването е започнало на 18.06.2018г. и окончателно доставката и монтажа са завършени на 02.11.2018г. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. Г.Г.-Р.а, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Освен това, нито се твърди от ответника, нито е представил доказателства да е съставил приемо-предавател протокол, т.е. че е поканил поръчващия да приеме работата. Исковата молба е подадена на 18.04.2019г., т.е. в шестмесечния срок по чл.265, ал.3 от ЗЗД.