Решение № 42 от 22.02.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр.Велинград, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20215210100714 по описа за 2021 година

Осъдителен иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по иск на ищеца З. О. – „ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, ет.

5, представлявано заедно от изп. директори АЛ. П. Л. и Р.К.Д., чрез АД „Георгиева и партньори", Булстат 176151276, представлявано от адвокат С.Е. С. - управител, с тел. на кантората: ***, съдебен адрес гр. София, район Слатина, ***, срещу Н. Г. В., ЕГН ********** от гр. Велинград, бул. „***

Ищецът твърди, че на 28.11.2016г. около 19:45 ч. в гр. Велинград, по бул. Съединение се движило МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ, управлявано от Н.

Г. В., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост /снеговалеж/ загубил контрол над лекия автомобил, вследствие на което блъснал паркираното МПС марка „Пежо“, модел „407“, с рег. № РА 4004 ВТ и напускал местопроизшествието. Вследствие на гореизложеното настъпило ПТП с материални щети. По повод инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1517140/28.11.2016 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик.

Спрямо посочения в него виновен водач било взето административно отношение с АУАН № Г320476/28.11.2016 г., въз основа на който било издадено Наказателно постановление № 160367-002141/05.01.2017 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик. Вследствие на инцидента, собственикът на увредения автомобил, който имал сключена валидна застраховка „Каско Стандарт“ със ЗАД „Булстрад ВИГ“ АД, с полица № 4704161330000049, валидна от 13.02.2016 г. до 13.02.2017 г., подал Уведомление за щета в представителство на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД и предявил претенция за заплащане на застрахователно 1 обезщетение. След преценка на основателността на претенцията застрахователят „ЗАД Булстрад ВИР“ АД изплатил обезщетение на собственика на уреденото МПС. Във връзка с извършеното плащане, „ЗАД Булстрад ВИР“ АД изпратило регресна покана до застрахователя на лекия автомобил, чийто водач е причинил ПТП - „ЗАД О. З.“ АД, с която претендирало възстановяване на сумата от 4252,56лв., ведно със сторените по щетата ликвидационни разноски, или сума в общ размер на 4 277,56 лв.

С оглед липсата на доброволно плащане от страна на ищцовото дружество на посочената сума, „ЗАД Булстрад ВИТ“ АД предявило по съдебен ред срещу „ЗАД О. З.“ АД регресна претенция за изплатеното обезщетение. В тази връзка било образувано гр. д. № 29656/2017г. по описа на СРС, 113 състав.

В хода на процеса, застрахователното дружество, на основание чл.219 ГПК, било привлякло в производството като трето лице помагач Н. Г. В., в качеството му на водач на МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ, напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

Производството по това дело приключило с влязло в сила Решение № 354728/07.03.2018 г. по описа на СРС. Съгласно последното ищцовото дружество било осъдено да заплати на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД изплатеното в полза собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, или сума в общ размер на 4 277,56 лв., ведно със законната лихва върху същата. Така, въз основа на цитираното съдебно решение „ЗАД О. - Застраховане" АД било заплатило сума в общ размер на 5 606,07 лв. (пет хиляди шестстотин и шест лева и седем стотинки), представляващи присъденото в полза на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 277,56 лв., ведно със законната лихва върху него в размер на 1 328,51 лв.

Твърди още, че задължението в размер на 4 277,56 лв. било погасено въз основа на извършено от страна на „ЗАД О. - Застраховане“ АД едностранно прихващане на насрещни задължения на основание регресни претенции, в резултат на което дължимите суми били погасени до размера на по-малката. Остатъкът след извършеното прихващане бил изплатен от „ЗАД О. - Застраховане“ АД в полза на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД, видно от приложените към настоящата искова молба Уведомление за прихващане, ведно с приложенията към него и Платежно нареждане с бордеро № 933086/19.09.2019 г.

С Платежно нареждане с бордеро № 940782/12.05.2020г. ищцовото дружество изплатило и присъдената лихва в размер на 1328,51 лв. Отговорността на дружество била ангажирана въз основа на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между „ЗАД О. - Застраховане" АД и собственикът на МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ.

Настоява се на това, че съгласно чл.223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите на решението било задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е 2 привлякла. От това следвало, че фактите които са били установени с Решение № 354728/07.03.2018г., постановено по гр.д.№ 29656/2017г., по описа на СРС, 113 състав и са обективирани в мотивите на горепосоченото решение обвързват Н. Г. В. и съответно, не следва да се установяват повторно и да бъдат пререшавани в настоящото производство предвид задължителната им сила. Такива факти били: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между дружество и собственика на МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ; настъпването на застрахователно събитие; неговият механизъм; виновното и противоправно поведение на водача Н.В.; вредите и тяхната причинна връзка с вредоносното събитие; размерът на изплатеното обезщетение за имуществени вреди, респ. размерът на присъденото регресно вземане.

Предвид това и на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, за ищеца „ЗАД О. - Застраховане“ АД възникнало основание да претендира от виновния водач възстановяване на изплатеното регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, определено с Решение № 354728/07.03.2018 г., постановено по гр. д. № 29656/2017 г., по описа на СРС, 113 състав, в общ размер 5 606,07 лв., тъй като съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

От представените като приложения към искова молба АУАН № Г320476/28.11.2016 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик, въз основа на който е издадено Наказателно постановление № 16-0367- 002141 /05.01.2017г., по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик, се установявало, че водачът Н. Г. В. е напуснал пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Предвид това и за „ЗАД О. - Застраховане“ АД бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане от виновния водач на платеното регресно вземане, определено с Решение № 354728/07.03.2018г., постановено по гр.д. № 29656/2017г., по описа на СРС, в общ размер 5606,07лв.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника Н. Г. В. да заплати на „ЗАД О. - Застраховане” АД сума в размер на 5 606,07 лв., представляваща платеното от „ЗАД О. - Застраховане” АД на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното и плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. М. изразява следното становище: Подадената Искова молба е допустима, но разгледана по същество недоказана и неоснователна, като липсвали достатъчно данни и доказателства, във връзка с твърдените от ищцовата страна обстоятелства и факти за дължимостта на претендираните суми и ангажирането на регресна отговорност на ответникът в настоящото производство. С исковата молба била предявена претенция да се установи вземането за сума в размер на 5606,07 лв., представляваща платеното от „ЗАД О. –Застраховане” АД на „ЗАД Булстрад 3

ВИГ“ АД регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й плащане. Твърдяло се, че е налице плащане въз основа влязло в сила Решение № 354728/07.03.2018 г. по описа на СРС,въз основа на което „ЗАД О. З.“ АД било заплатило сума в общ размер на 5 606,07 лв., представляваща присъденото в полза на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 277,56 лв., ведно със законната лихва върху него в размер на 1328,51 лв. Задължението в размер на 4 277,56 лв. било погасено въз основа на извършено от страна на „ЗАД О. - Застраховане“ АД едностранно прихващане на насрещни задължения на основание регресни претенции, в резултат на което дължимите суми били погасени до размера на по-малката. Остатъкът след извършеното прихващане е изплатен от „ЗАД О. - Застраховане“ АД в полза на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД, а с Платежно нареждане с бордеро № 940782/12.05.2020г. дружество било изплатило присъдената лихва в размер на 1328,51 лв. Отговорността на „ЗАД О. - Застраховане“ АД била ангажирана въз основа на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между „ЗАД О. - Застраховане” АД и собственикът на МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ.

Счита, че не е налице регресна отговорност на ответника, като аргументите затова са следните: Съгласно удостоверената в Протокола информация за ПТП-то, ответника в качеството си на виновен водач на автомобила, е напуснал мястото на ПТП без да изчака идването на органите за контрол на движението по пътищата. Исковата претенция се основавала единствено на факта, че ответникът е напуснал мястото на ПТП-то, без да изчака идването на органите за контрола на движението по пътищата.

Считат, че исковата претенция за неоснователна, защото ищецът не бил доказал причинно-следствената връзка, която трябва да е налице, за да се ангажира регресната отговорност и какви са задълженията на водача в конкретната ситуация скрепени в действащия закон към датата на извършването на ПТП-то. Освен това следвало да бъдат доказани следните материално-правни предпоставки в съотношение на кумулативност:

Възникването на извъндоговорна отговорност по чл.45 от ЗЗД за ответника - вредите на увредения автомобил да са причинени от неговото виновно и противоправно поведение; неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност; заплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на увредения; ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

В настоящия случай в исковата молба не се установявало чрез главно и пълно доказване от ищеца, че ответника е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по 4 закон, като елемент от фактическия състав на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ на виновния водач. Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, били изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, като според действащата към релевантния момент 28.11.2016г. /датата на настъпване на ПТП-то/ редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС-та не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети - арг. от чл. 125, т. 7 (Редакция към ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.) от ЗДвП. Изложеното несъмнено водело до извод, че за възникването в полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на правото на регрес по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието при разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него, е необходимо и осъществяването на релевантния факт, свързан с невъзможност на поне едно от участвалите в ПТП-то моторни превозни средства да се придвижва на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. Следователно дори и мястото на ПТП-то да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от някой от водачите, когато произшествието не е довело до невъзможност на участвалите в ПТП моторни превозни средства да се придвижват на собствен ход поради причинените им от него щети, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ на виновния водач.