Решение № 4914 от 10.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,10.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

При участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 12556/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.227 ЗЗД.

Ищцата твърди в ИМ, че ответницата е нейна дъщеря. Заявява, че през 2009 г. дарила на ответницата недвижим имот-апартамент с прилежащо избено помещение, както и припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ищцата си запазила правото на ползване върху дарения имот в гр. София, жк. ********.

Твърди, че сделката е обективирана в нот. акт № 58, том I, peг. №4881, дело 39/02.07.2009 г. на нотариус К.С.. Заявява, че в имота живее заедно със своята сестра, за което имало съгласие от ответницата. Твърди, че в последната година ответницата със своето семейство упражнявала психически тормоз върху ищцата и сестра й, ескалирал през м. октомври и ноември 2017 г. с настоявания да напусне имота и заплахи за живота ѝ. Поддържа, че срещу ответницата и семейството ѝ била издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Затова моли съда да отмени дарението на имота, обективирано в посочения нотариален акт. Претендира разноски.

Ответницата оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е отправяла заплахи срещу ищцата. Твърди, че със същия предмет и искане, било образувано гр.д. №82902/17г. на СРС,по което жалбата на ответницата била отхвърлена и в момента обжалвано пред СГС. Моли отхвърлянето на иска и претендира присъждане на разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че между страните е налице родство по права линия и, че през 2009 г. ищцата дарила на ответницата недвижим имот с нотариален акт № 58, том I, peг. №4881, дело 39/02.07.2009 г. на нотариус К.С., като си запазва правото на ползване. Не е спорно и обстоятелството, че в процесния имот ищцата живее заедно със сестра си, на която е дала съгласие да ползва апартамента.

В ИМ са изложени твърдения, идентични с обстоятелствата в молбата по приложеното гр.д. № 82902/2017 г. по описа на СРС, 149 с/в Във връзка с твърдението на ищцата за упражняван от ответницата психически тормоз спрямо нея и сестра й и принуда да напуснат апартамента на посочените дати в ИМ е приложеното гр. д. № 82902/2017 г. по описа на СРС, 149 с/в и В.гр. д. № 10182/2018 г. по описа на СГС, II В с/в. По делата е установено,че на 8.11.2017 г. и на 9.11.2017 г. спрямо ищцата не са извършвани от страна на ответницата в настоящето производство актове за домашно насилие. Както СРС така и СГС са установили наличие на влошени роднински връзки между сестрата на ищцата и съпруга на ответницата, които обаче нямат отношение към предмета на настоящето дело.

От приложеното писмо вх.№

122935/09.10.2019 г. на СГП е видно,че няма данни за образувани ДП за закана или опит за убийство или набедяване в престъпление срещу ищцата.

От показанията на свид.К. – сестра на ищцата преценени по реда на чл. 172 ГПК повторно се установят влошени отношения между нея и ответницата във връзка с обстоятелствата вече изяснени по приложеното гражданско дело. От показанията на свид.Г. – съпруг на ответницата, преценени по реда на чл. 172 ГПК се потвръждава обстоятелството, че поведението на сестрата на ищцата е причина в последните две години майката и дъщерята да не се виждат.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

С дарствения договор дарителят безвъзмездно отстъпва в собственост на надарения свое имуществено право, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на надарения се увеличава. Сделката е безвъзмездна, като срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност. Не всяко морално укоримо поведение на надарения, обаче, е установено от закона като основание за отмяна на дарствения акт. Основанията за отмяна на дарение са изчерпателно изброени в закона – чл. 227, ал. 1 ЗЗД и не подлежат на разширително тълкуване.

По делото не се установи и доказа, ответницата да е застрашавала психическото и физическото съществуване на ищцата, водещо до основателен страх за живота й, каквото е въведеното основание за предявения иск. При кредитиране твърденията в ИМ и въз основа събраните доказателства по делото, не може да се направи извод за наличие основания за отмяна на дарението по чл. 227, ал.1, б „а“ ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира иска за неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има само ответницата.

Ответницата претендира за разноски в размер на 1 060 лв.съгласно списъка по чл. 80 ГПК. На основание чл.78, ал. 3 ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответницата 1 060 лева – направените по делото разнооски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.К., ЕГН **********, съд. адрес: адв. М.С.,***, против А.П.Г., ЕГН **********,*** **, съд. адрес:адв. В.М. ***,пл. „Н. *****, иск с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД за отмяна на дарението, обективирано в Нотариален акт № 58, том I, peг. №4881, дело 39/02.07.2009 г. на нотариус К.С. с рег. № 111, район на действие СРС КАТО

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН **********, съд. адрес:адв. М.С.,***, да заплати на осн. чл.78 ,ал.3 ГПК на А.П.Г. ЕГН **********,*** ***, сумата 1 060 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.

СЪДИЯ: