Решение № 1865 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1865 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100509102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 04.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 32607, по описа на СРС за 2021 г., 172 състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че И. М. дължи на "Топлофикация София" ЕАД сумата от 208,23 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 364,30 лв. и за периода м.07.2016 г. до м.01.2017 г. вкл., както и вземане за сумата от 39,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г. до 25.02.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 78,35 лв. Изцяло са отхвърлени исковете за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 42,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., искът за мораторна лихва в размер на 7,68 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 25.02.2020 г., както и претенцията за сума в размер на 17,24 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.04.2018 г. до м.04.2020 г. и за мораторна лихва от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г. в размер на 3,06 лв. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 37,72 лв. за заповедното производство и 440 лв. за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца "Бруната България" ЕАД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от И. М. срещу решението в частта, в която исковите претенции за главница за 1 топлинна енергия в размер на 208,23 лв. и за мораторна лихва в размер на 39,50 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 25.02.2020 г., са уважени.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като въззивникът моли да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени.

Сочи, че процесният имот не бил топлоснабден. Не бил сключен договор между етажната собственост и ищеца, нямало искане, отправено от ответника за откриване на партида. Съдът, въпреки че изключил от доказателствата по делото заявлениедекларация на основание чл.183,ал.2 от ГПК, приел неправилно, че същият е подал такава декларация. Със същото определение съдът изключил от доказателствата по делото протокол във връзка с вземане на решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, както и договорът, сключен с ФДР.

Не са постъпили писмени отговори от ищеца, както и третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД за заплащане на стойност на потребена енергия, както и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за доставена енергия, разгледани по реда на чл.422 от ГПК.

Безспорно е между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че процесният имот е бил придобит от ответника по силата на сключен договор през 2007 г. Впоследствие, ответникът се е разпоредил с имота, като е прехвърлил правото на собственост на друго лице, но си е запазил пожизнено правото на ползване върху него.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал по реда на чл.183 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба заявление-декларация за откриване на партида и декларация към него, договор, сключен между ищеца и ФДР, както и договор, сключен със СЕС и протокол от ОС на ЕС, като е поискал единствено откриване на производство по чл.193 ГПК по отношение на представената декларация за откриване на партида и декларация към него, както и на листа, на който са изброени апартаментите и лицата, положили подписите си. СРС с определение от 02.12.2021 г. е задължил ищеца да представи оригиналите на поисканите документи, но не се е произнесъл по искането по чл.193 от ГПК. Въпреки липсата на проведено производство по чл.193 ГПК, е изключил посочените документи поради непредставяне на оригиналите им. Съгласно трайната съдебна практика, която и настоящият състав споделя, нуждата от представяне на оригинал на документа е налице, когато копието е неясно, нечетливо, а още и когато документът, представен в копие, бъде оспорен по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК - за проверка на неговата автентичност и/или истинност и именно във връзка с такова открито производство по проверка на истинността на документа /например Решение № 2

75 от 04.08.2020 г. по гр. д. № 4626/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/. В случая СРС е имал правомощието да изиска оригинала единствено на декларацията за откриване на партида, но заедно с това е следвало да се произнесе по искането за оспорване на истинността на документа. Като не е сторил това, а единствено е задължил ищеца да представи оригинала без открито производство по чл.193 от ГПК, като е изключил впоследствие документа, е допуснал нарушение. По отношение на останалите документи, чиито оригинали са поискани, не са били налице условията за прилагане на чл.183 от ГПК, с оглед твърденията на ответника. Следователно, СРС неправилно е изключил като доказателства по делото заявление-декларация, решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, както и протокол от ОС на ЕС във връзка с вземане на решение за присъединяване към топлопреносната мрежа. Въпреки това, дори и без да се цени като доказателство посочената декларация за откриване на партида, отново фактът, че ответникът се счита за клиент по отношение на ищцовото дружество, се доказва на основание придобито вещно право на ползване. Това е така, тъй като изрично по силата на закона и в частност - в разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички собственици, респ. когато са налице титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но е необходимо тези ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В настоящия случай по делото липсват доказателства за сключен договор между трето лице и „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида. Ето защо и по силата на закона спрямо „Топлофикация София“ ЕАД ответникът - титуляр на вещното право на ползване върху имота се счита за клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи заплащането на цената на доставена топлинна енергия, поради което е неоснователно оплакването на въззивника в тази насока.

По делото са приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения съдът кредитира поради логичността и обосноваността им, съгласно които сградата, в която се намира процесният имот, е топлофицирана. За процесния период от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г. ФДР е отчитала уредите в имота с изключение на периода 2016 г. - 2017 г., когато не е бил осигурен достъп. През процесния период е начислена топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 320,13 лв., но и за отопление на имот в размер на 44,19 лв. за периода до 30.04.2017 г. С оглед представените по делото от третото лице-помагач формуляри за отчети, подписани от ответника, от 2018 г. и 2019 г., които не са били оспорени, съдът намира, че макар да не е бил осигурен достъп от ответника през 2017 г., то впоследствие и след проверка в имота е следвало да бъде извършена корекция от ищцовото дружество, като бъдат възприети нулевите показания на топломера, поради което не е следвало да бъде 3 начислявана сума в размер на 44,19 лв. за отопление на имот. Така съдът намира, че тази сума, въпреки че е начислена от ищеца, е недължима, поради което за процесния период остава дължима единствено цената за начислена топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 320,13 лв. Съгласно чл.153,ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В ал.2 и ал.3 на същата разпоредба е предвидено кога собствениците престават да бъдат клиенти на топлинна енергия - когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение декларират писмено пред топлопреносното предприятие и поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. Собствениците се считат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

С оглед цитираните законови разпоредби, без значение в случая е, че ответникът е демонтирал радиаторите в имота си, тъй като топлинна енергия за процесния период, за който са уважени исковите претенции, е начислявана за сградна инсталация, която ответникът в качеството си на собственик на имот, находящ се в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, при липса на проведена процедура по прекратяване на топлоснабдяването от собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността, дължи на ищеца.

СРС правилно е отчел всички тези обстоятелства, както и че сумите за главница за топлинна енергия за сградна инсталация до 01.2017 г. са погасени по давност, поради което и частично е отхвърлил претенцията за заплащане на главница и е присъдил единствено тази част от вземането за топлинна енергия за сградна инсталация, която не е покрита с давност и възлиза на сума в размер на 208,23 лв. Ето защо са неоснователни оплакванията на въззивника.

С оглед ограничените правомощия на въззивната инстанция на основание чл.269 от ГПК и липсата на изложени други оплаквания за правилността на решението, същото, предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 32607, по описа на СРС за 2021 г., 172 състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД И. М. дължи на "Топлофикация София" ЕАД сумата от 208,23 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3343/2021 г., по описа на СРС, 172 състав.