Решение № 3637 от 27.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3637 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д Л Д при участието на секретаря А И И като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело № 20231110208223 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Ф. Ф. А. против Наказателно постановление № 22-4332025565/09.12.2022 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с твърдения за процесуални нарушения (непрецизно описание на мястото на нарушението; несъществуващо място; незаписано възражение; замо един свидетел в АУАН) и за недоказаност на обвинението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на 1 основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.

Те се изразяват не в доводите за непрецизно описание на мястото или в несъществуването му, доколкото служебна справка в Google maps води до диаметрален извод, нито в липсата на записано възражение в АУАН – доколкото водачът е подписал същия, при изрично отразена липса на възражения, но и при изрично отразена в АУАН възможност за подаване на възражения в 7дневен срок. Не се изразява и в наличието само на един свидетел, подписал АУАН, доколкото разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН го допуска изрично (в този смисъл и Р 2916/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 06.04.2009 по кнахд № 460/2009 АССГ, X кас. с-в; Р 553/2011 АССГ, XII кас. с-в; Р 5636/2012 АССГ, III кас. с-в; Р 4314/2013 АССГ; XII кас. с-в; Р 5764/2013 АССГ, III кас. с-в; Р 1430/2010 АССГ, IV кас. с-в; Р 2737/2013 АССГ, IV кас. с-в).

Същевременно, обаче, в АУАН липсва описано изпълнително деяние – конкретизирани действия и/или бездействия, които актосъставителят е приел, че реализират състав на ползване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Липсата на подобно описание не позволява да бъде извършена преценка за материална съставомерност и няма как да не бъде коментирана и в контекста на процесуалните нарушения, от категорията на съществените – невъзможност за организиране на адекватна защита.

Действително, опит за компенсиране на посочения дефицит на акта е направен, при формулиране на обвинителната теза в наказателното постановление. По този начин, обаче, се е стигнало до едно недопустимо надграждане на първоначалното обвинение (АУАН е процесуалният документ, в който формално започва административнонаказателното производство и възниква правото на защита), а несъптвествието между АУАН и НП нееднократно (Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. св; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.) е коментирала подобно обстоятелство, в контекста на отменителните основания.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно от процесуалноправна гледна точка и следва да бъде отменено, без да бъдат обсъждани възраженията за недоказаност и данните за изключително високата обществена опасност на деянието, което остава ненаказано, поради недостатъчно качествената работа на контролните органи.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-025565/09.12.2022 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП, на жалбоподателя Ф. Ф. А. била наложена глоба, в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2