Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 601 от 28.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8489/2025
Вид
Решение № 601
Подписан
28.01.2026
В сила
28.01.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 2, буква "ж" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 3, параграф 2 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл.5,б."в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 5, т. 1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. П. при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100508489 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 129073/11.04.2025год. ,подадена от А. В. Д.

,чрез адв.Ю. О. Г. срещу Решение №4308/13.03.2025год. ,постановено по гр.дело № 47510/2023год. по описа на СРС 29 състав ,в частта в която са отхвърлени предявените от А.

В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, срещу Дойче Луфтханза“ АГ, чуждестранно търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, чрез „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ – търговско представителство в Република България, вписано в търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата, ЕИК 121773298, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро – обезщетение за отменен полет LH1426 от 14.12.2022 год. по направление гр. Франкфурт – гр. София, с час на излитане от гр. Франкфурт 10:45 часа, както и сумата от 500 лева – допълнително обезщетение за неимуществени вреди за претърпените стрес, физически и психически дискомфорт в резултат на закъснение с повече от три часа на полет LH949 от 13.12.2022 г. по направление Манчестър – Франкфурт и отмяна на полет LH1426 от 14.12.2022 г. по направление Франкфурт – София, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2023 г. до окончателното плащане.

Със същото решение ищецът А. В. Д. е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 117,51 лв., представляваща разноски в производството пред СРС

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

Излага се ,че било доказано че за отменения полет LH1426,плануван за 14.12.2022 год., по 1 направление от гр, Франкфурт. Германия до гр. София въззивника бил закупил билет,което му причинило сериозно безпокойство и неудобства.Прави се извод ,че същият има право на обезщетение ,съгласно чл.5,б.“в“ от Регламент 261/2004 в размер на 250 евро,като се отрича в настоящия случай да е налице предвиденото изключение в чл.5,§3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004год.

Излага също ,че в настоящият случай търпял неимуществени вреди над обичайният размер ,предвиден в чл.7 от Регламента като поведението на ответника не било адекватно на дължимата спрямо пътника грижа ,с оглед задълженията му ,произтичащи от същия.

Моли съда да отмени решението и да постанови ново ,с което да уважи исковете.Претендира и деловодни разноски, съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „Дойче Луфтханза“ АГ, Германия ,чрез адвокат П. П. , в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба , с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо,поради което следва да се произнесе по неговата правилност.

Пред СРС са предявени от А. В. Д. срещу „Дойче Луфтханза“ АГ, Германия обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б.

„а“, вр. чл. 6, пар. 1, б„ а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, чл. 7, пар. 1, б. „а“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 250 евро – обезщетение за закъснял полет LH949 от 13.12.2022 г. по направление Манчестър – Франкфурт; 2./ 250 евро – обезщетение за отменен полет LH1426 от 14.12.2022 г. по направление Франкфурт – София; 3./ 500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, физически и психически дискомфорт в резултат на закъснения с повече от три часа полет по направление Манчестър – Франкфурт и отменения полет по направление Франкфурт – София, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2023 г. до окончателното плащане

В исковата молба се твърди ,че ищецът закупил билет от авиокомпанията с № 2202486774726 с маршрут по направление: Манчестър – Франкфурт – полет № LH949, с дата и час на излитане 13.12.2022 г., 06:35 часа местно време, както и билет за полет Франкфурт – София (резервация номер SMY9YY). На 13.12.2022 г. полетът № LH949 с направление Манчестър – Франкфурт излетял с 5 (пет) часа закъснение, и съответно следващият полет LH1426 с направление Франкфурт – София е бил излетял към момента на кацане на ищеца на летището във Франкфурт, поради което не е могъл да се прибере обратно в България на 13.12.2022 г. Служители на ответното дружество уведомили ищеца, че имат полет за гр. София, България, от 19:45 часа на 13.12.2022 г., но ищецът е в чакаща листа и може да не се качи. Ищецът изчакал за полета с направление Франкфурт – София в 19:45 часа, но не успял да се качи, защото самолетът бил запълнен, поради което бил 2 принуден да си вземе самолетен билет за следващия ден – 14.12.2022 г. Служителите на ответника предоставили на ищеца нов билет за полет, плануван за 14.12.2022 г. с маршрут Франкфурт – София – полет LH1426. След като обаче се качил в самолета и стоял в него около 4 часа, служителите на ответното дружество уведомили ищеца, че в момента няма обледеняваща машина и в самолета няма достатъчно храна и вода за пътниците. Заради изложените причини било взето решение от авиокомпанията полетът да бъде отменен и пътниците били свалени от самолета. Нови билети за полет с направление Франкфурт – София били заверени на А. Д. за следващия ден – 15.12.2022 г. Ищецът поддържа, че безпокойствата и неудобствата, претърпени от него били по-големи от обичайните за един пътник. Ищецът вместо на 13.12.2022 г. се е прибрал в гр. София едва на 15.12.2022 г., като е бил придружен по време на полета си от близки приятели – Е.К. и Я.Г., като заедно с тях по време на пътуването било и малолетното дете – М.К. (на 3 г.). Фактът че ищецът е бил придружен и от малко дете, създал стрес, допълнително безпокойство и несигурност.

Поставени били в изключително неудобна позиция във връзка с постоянното им придвижване до летището и чакането там с часове. Ищецът закупил храна, вода и други продукти от първа необходимост, сторил и разходи за таксита. Принуден бил заедно с приятелите си да чакат за полет вечерта на 13.12.2022 г., за който не е имало места. На следващия ден – 14.12.2022 г. били принудени да стоят 4 часа в самолет, след което вторият им полет с маршрут Франкфурт – София бил отменен. Часове наред ищецът, както и неговите спътници, не са имали информация от превозвача за причините и времетраенето на закъснението. Описаните неприятни преживявания се подсилвали от обстоятелството, че ищецът следвало да се прибере на 13.12.2022 г. и да изпълнява задълженията си, свързани с полагане на трудовата му дейност. Имал важни срещи и ангажименти, които не е успял да реализира заради стеклите се обстоятелства. Наложило му се да проведе редица разговори с колеги от работата си, за да прехвърли своите ангажименти.

В писмения отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелствата, че А. Д. е притежавал билет за свързани полети на авиокомпания Дойче Луфтханза АГ по направление Манчестър – Франкфурт и Франкфурт – София и че пътникът е имал потвърдена резервация и е пътувал с полет LH 949/13.12.2022 г. по направление Манчестър – Франкфурт. Оспорва обстоятелствата, че полет LH 949/13.12.2022 г. по направление Манчестър – Франкфурт е пристигнал със закъснение от 5 часа, че ищецът е имал резервация за полет LH 1426/13.12.2023г. по направление Франкфурт – София, че ищецът е имал потвърдена резервация за полет LH 1426/14.12.2023 г. по направление Франкфурт – София, че ищецът е бил свален от полет LH 1426/14.12.2023 г. по направление Франкфурт – София; че полет LH 1426/14.12.2023 г. е бил отменен и ответникът има вина за това. Ответникът излага твърдения, че видно от представените с исковата молба разписки за закупени самолетни билети, ищецът е имал резервация за полет LH 949/13.12.2022 г. по направление Манчестър – Франкфурт, която резервация е била потвърдена и съответно изпълнена с изпълнението на полета. Данни, че полет LH 949/13.12.2022 г. е бил изпълнен със закъснение от 5 часа не са представени, нито ответникът разполагал с такива. Ответникът поддържа, че видно от представените с исковата молба разписки при закупуване на билетите ищецът е направил резервация за полет LH 1426/14.12.2023 г., но както се вижда тази резервация не е била потвърдена и ищецът е бил в чакащата листа на пътници за полет LH 1426/14.12.2023 г. Потвърждение и бордни карти за полет LH 1426/14.12.2023 г. ищецът не бил получавал. Ето защо, твърденията, че е следвало да пътува с полет LH 1426/13.12.2023 г. или LH 1426/14.12.2023 г. били несъстоятелни.

С решението си СРС е уважил предявеният иск ,с правно основание чл. 7, § 1, б.

„а“, вр. чл. 6, § 1, б„ а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета и е присъдил на ищеца сумата в размер на 250 евро – обезщетение за закъснял полет LH949 от 13.12.2022 г. по направление гр. Манчестър, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия – гр. Франкфурт, Федерална република Германия, с час на излитане от гр.

Манчестър – 06:35 ч. на 13.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2023 г. до окончателното плащане.

3

В тази част съдебното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивното обжалване.

В оспорваната му част са отхвърлени исковете с правно основание чл. 7, пар. 1, б.

„а“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. ,както и чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. ,като съдебното решение е правилно, въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тези на СРС.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства

Според чл. 5, т. 1, б. "в" Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен при хипотезите на подт. I-III, което е в размер на 250 евро за всички полети, които не са в на територията на ЕС и са на разстояние до 1500км.