Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260004 от 28.08.2020, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 146/2020
Вид
Решение № 260004
Подписан
28.08.2020
В сила
28.08.2020
Състав
МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, БИСЕРА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269-271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269-271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269-271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /28.08.2020г. гр.Търговище в името на народа

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав

На двадесет и четвърти август 2020 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН

СТОЙЧЕВ

БИСЕРА

МАКСИМОВА

Секретар:Анатолия Атанасова като разгледа докладваното от председателя на състава в.гр.д.№146 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против решение №86/25.02.2020г., постановено по гр.д.№1154/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против ответника

М.С.С. *** осъдителен иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата 130.40 лв., претендирана по договора за потребителски кредит №**********/25.04.2018г. договорна лихва за периода 06.06. 2018г.-14.08.2018г. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адв.П.Н.

*** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 130,40лв. договорна лихва за периода от 06.06.2018г. до 14.08.2018г. по договор за потребителски кредит №**********/25.04.2018г. е обоснован с неизпълнение на договора от кредитополучателя.

Назначеният особен представител на ответника-адв.П.Н. *** оспорва исковете с възражение за нищожността на договора.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №**********/25.04.2018г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответника в размер на 600 лв. за 11 месеца, при ГПР 49.88 %, ГЛП 41.17 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 660.55 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 1 390.95 лв.

Заемодателят претендира дължимост на договорната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, допускаща ГПР по кредита петкратно да надвишава законната лихва и с довод, че петкратният размер е относим и към ГЛП, който в случая е 41.17% и уговорката е съобразена с добрите нрави.

Видно от договора, обаче, стойността на допълнителния пакет услуги в размер на 660.55 лв.лв.(надхвърляща размера на основното задължение от 600 лв.) не е включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 49.88%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ответникът следва да върне само получената главница от 600 лв.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №86/25.02.2020г., постановено по гр.д.№1154/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца

“Профи Кредит България”ЕООД-гр.Со-фия, ЕИК ********* против ответника М.С.С. ***, ЕГН:********** осъдителен иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата 130.40 лв., претендирана по договора за потребителски кредит №**********/25.04.2018г. договорна лихва за периода 06.06.

2018г.-14.08.2018г., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

2.